Определение № 214 от 16.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Пазарджик, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500154 по описа за 2026 година

С определение № 3416/ 27.11.2025 г. по гр.д.№ 457/2025 г. по описа на Пазарджишки районен съд е изменено определение № 2391/31.07.2025 г. , поправено с определение № 2824/ 26.09.2025 г. , постановено по гр.д. № 457/2025 г. по описа на РС- Пазарджик , в частта с която Й. С. К. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Моят кредит „ ЕООД ЕИК203939675 разноски в размер на 400,00 лв. , като вместо това тези разноски са намалени на 300,00 лв.

Постъпила е частна жалба от „Моят кредит „ ЕОООД ЕИК203939675 , в която чрез адв. Д. П. от САК със съдебен адрес : гр. София, ул. „Цар Асен „ № 17, ет.2, се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на този съдебен акт.Твърди се, че следва да бъдат присъдени разноски в полза на дружеството,като ищцата следва да понесе отговорността за разноските на насрещната страна в първоначално присъдения размер от 400,00 лв. Поддържа се , че ищцата е станала причина, за неоснователно въвличане на дружеството като страна по делото, което е било образувано поначало срещу ненадлежен ответник. Жалбоподателят моли окръжният съд да отмени обжалваното определение на ПзРС,като по същество присъди разноски в полза на дружеството – жалбоподател в доказания размер от 400,00 лв.

Постъпил е отговор по подадената частна жалба от адв. Д. М. като пълномощник на ищцата Й. К., в който се излагат доводи за неоснователност и се посочва относима практика на ВКС и СЕС. Моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд като прецени доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима.По съществото си жалбата е неоснователна.

1

С определение № 2391/31.07.2025 г. , поправено с определение № 2824/ 26.09.2025 г.

, постановено по гр.д. № 457/2025 г. по описа на РС- Пазарджик , съдът е уважил молбата на процесуалния представител на ответника „Моят Кредит „ ЕООД , като след като производството по делото в тази му част / против този ответник / е било прекратено , съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника „Моят Кредит „ ЕООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. на основание чл. 78 ал.4 ГПК Постъпила е молба по реда на чл.248 от ГПК от ищцата Й. К. чрез нейният процесуален представител адв. Д. М. от АК- Пловдив за изменение на постановеното определение в частта му за разноските,касаеща искане за присъждане на разноски в помалък размер. С обжалваното определение съдът е уважил молбата като основателна и вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от защитата на дружеството процесуални действия е намалил това възнаграждение на 300,00 лв.

Атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи , като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС . Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай , без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобразява съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила ,съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Районният съд 2 правилно е приел, че е налице хипотеза , при която производството против този ответник е прекратено след депозирания отговор на исковата молба , подаването на който се явява единственото процесуално действие извършено от упълномощения адвокат. Отчел е наличието на доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 400,00 лв. , но също така е взел предвид и актуалната практика на СЕС и на ВКС относно липсата на обвързващо действие на разпоредбите за минималните размери на адвокатските възнаграждения според Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Всички тези обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ответника в обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3416/ 27.11.2025 г. по гр.д.№ 457/2025 г. по описа на Пазарджишки районен съд, с което е изменено определение № 2391/31.07.2025 г. , поправено с определение № 2824/ 26.09.2025 г. , постановено по гр.д. № 457/2025 г. по описа на РС- Пазарджик , в частта с която Й. С. К. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Моят кредит „ ЕООД ЕИК 203939675 разноски в намален размер от 300,00 лв., / вместо първоначално присъдените в размер на 400,00 лв. /

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО разпоредбата на чл.248,ал.3 от ГПК. не подлежи на касационно обжалване съгласно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3