Решение № 4961 от 13.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.08.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА БОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

СВИЛЕН

СТАНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 7 769 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 860 – В.М.на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 472/2020, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 100 лева.

В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно.

Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя, с което жалбата е оспорена.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 472/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 860 – В.М., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на С.Х.Х.чрез адв. П.Х..

Приложен е и изпълнителен лист от 10.06.2020 г. на СРС, 177 състав по гр.д. 39 237/2017 г., по който настоящият жалбоподател е осъден да заплати на взискателя сумата от 2 832, 51 лв. – разноски в съдебното производство.

Взискателят е подал молба за събиране на горната сума. В молбата се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 200 лв.

На 16.06.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение.

На 18.06.2020 г. /изпратено по пощата/ длъжникът е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, по което искане ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 23.06.2020 г., с което е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 472/2020 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя, което постановление подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

При проверка за законосъобразността на постановлението на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в релевантната й редакция за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева.

Релевантната редакция на наредбата е тази, действала към датата на сключване на договора за правна защита респ. плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, а именно 11.05.2020 г. В този смисъл определение 499/19.07.2019 г. по ч.т.д. 3019/18 г. на Второ ТО на ВКС. Последващото изменение на цитираната наредба, съобразно заявените в жалбата твърдения е ирелевантно досежно преценка дължимостта на процесната сума.

Поисканите респ. присъдени от съдебния изпълнител разноски са в минималния размер по цитираната по-горе Наредба, поради което възражението за тяхната прекомерност не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение

№ 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.06.2020 г. на ЧСИ 860 – В.М.по изп.дело 472/2020 г., с което е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.