Решение № 57 от 18.06.2021, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Кърджали , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Невена К. Калинова при участието на секретаря Анелия Хр. Янчева Налбантова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело № 20***140100806 по описа за 2020 година

Делото е образувано по искова молба на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.Б. **, бл.***, вх.*, представляван от юрк. Г.С.С.К., срещу Н.И.Т., с настоящ адрес гр.Кърджали, ул.О. **, общ.Кърджали, обл.Кърджали, по предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК за парични вземания по Заповед N ***/******г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 447/2020г. на РСКърджали, произхождащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит N ******/****, както следва:

1.сумата 1 416.05 лв. остатъчна главница,

2.сумата 430.58 лв. договорно възнаграждение за периода от 15.11.2018г. до 03.09.2019г.,

3.сумата 145.52 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2018г. /дата на забава/ до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.

С поправената искова молба е заявен и осъдителен иск за парично вземане за сумата 1 613.13 лв. за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, за което 1 вземане заявлението е отхвърлено и в тази му част кредиторът в указания срок не е упражнил правото си на частна жалба, при което ищецът обосновава правния си интерес да търси защита на така посоченото вземане по реда на чл.415, ал.1 т.3, вр. ал.3 предл. посл. от ГПК.

В частта, с която са предявени установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането, за което заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е уважено, производството е прекратено с влязло в сила на 20.04.2021г. протоколно определение от 12.02.2021г., обжалвано от ищеца и потвърдено с окончателно определение N 21488/20.04.2014г. по в.ч.гр.д. N 41/2021г. на Окръжен съд – Кърджали, поради недопустимост на иска, и като последица заповедта за изпълнение в частта, с която е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищеца като кредитор сумата 1 416.05 лв. остатъчна главница, сумата 430.58 лв. договорно възнаграждение за периода от 15.11.2018г. до 03.09.2019г., сумата 145.52 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2018г. /дата на забава/ до 03.09.2019г. и сумата 184.51 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.09.2019г. до 12.03.2020г. включ., представляващи неизпълнени в срок парични задължения по Договор за потребителски кредит N ******/****, е обезсилена.

Производството по делото е висящо в частта по предявения от ищеца срещу ответника осъдителен иск за сумата 1 613.13 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължима по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано към договор за потребителски кредит N ******/******г., подписани при общи условия като неразделна част от споразумението и договора.Договорът за потребителски кредит е сключен при общо задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги към него от 4 024.24 лв., от което 1500 лв. сума по кредита, срок на кредита 24 месеца, размер на месечната вноска по кредита 92.73 лв., падежна дата на вноската- 15-то число на месеца, ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11 и общо дължима сума по кредита 2 225.52 лв. Параметрите по избрания и закупен от клиента пакет от допълнителни услуги са възнаграждение за пакета от 1 800.72 лв., с размер на вноската 75.03 лв., а погасителната месечна вноска включваща тази по договора за кредит и тази по пакета от допълнителни услуги е 167.76 лв., с падежна дата 15-то число от месеца. Поради това, че ищецът изпълнява точно задължението си да предостави парична сума от 1 500 лв. по посочена от длъжника банкова сметка срещу задължението на ответника да погасява кредита съгласно погасителния план, който е направил само две плащания –на 13.09.2018г. от 168.80 лв. и на 30.01.2019г. от 250 лв., ищецът твърди, че са настъпили условията за автоматична предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.12.3 от общите условия към договора на 03.09.2019г., тъй като е небанкова финансова институция и за него не 2 се прилага изискването да обяви тази изискуемост на длъжника.Във връзка с договора за потребителски кредит, клиентът Н.И.Т. е поискала да сключи споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, което по характера си е опционално, по избор на потребителя, когато и ако същият желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.Всяка една от тези услуги се твърди от ищеца, че не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение и подписаното споразумение за тях е неразделна част от договора за потребителски кредит, като възнаграждението за допълнителни услуги е изискуемо с подписване на споразумението, но страните по него са се съгласили то да бъде платено разсрочено, на равни месечни вноски, заедно с месечните вноски за погасяване на кредита. В конкретния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора, защото се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита, а и за възможността във всеки един момент да поиска извършване на някоя или на всички останали услуги.При тези твърдения ищецът претендира ответникът да се осъди да му заплати сумата 1 613.13 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но с писмена молба поддържа иска, претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, с искане да се намали.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.И.Т. с отговор на исковата молба, чрез упълномощен адвокат, оспорва да е налице сключен с ищеца договор за потребителски кредит и да е подписвала представените към исковата молба документи, да е установено, че със сумата по платежно нареждане от 07.08.2019г. е заверена нейна банкова сметка и е получила средствата по кредита, като счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с чл.11, ал.1 от ЗПК, защото съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК не е посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, макар той да е фиксиран от 41.17 процента и защото не е посочено съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК как се формира ГПР от 49,90 процента, при което претендира последиците по чл.22 от ЗПК, а относно сумата от 1 613.13 лв. за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги претендира иска да се отхвърли поради неспазване на разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.21, ал.1 от ЗПК, за което излага подробни съображения.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Между ищеца „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***** и ответника Н.И.Т. е сключен Договор 3 за потребителски кредит П.к.С. N ******/******г., при договорени ГПР 49.89 % и ГЛП 47.17 %, с краен срок на действие на 15.08.2020г./падеж на последна погасителна вноска/, преди който на посочения от длъжника адрес в договора, който адрес е и регистрираният му в страната настоящ и постоянен адрес, кредиторът изпраща на 12.03.2020г. уведомление за предсрочна изискуемост, което не е получено от длъжника, тъй като в известието за доставка не е посочен резултатът от връчването.Съгласно клаузата на чл.13.4 от ОУ на П.к. ЕООД към договора за потребителски кредит всяко известие на посочения по договора адрес е редовно, ако и да не е връчено.

Съдът не споделя посоченото от ищеца, че като небанкова финансова институция не дължи да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, защото срокът за изпълнение на договора е уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД и изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен – чл.71 от ЗЗД, поради което и волеизявлението за това следва да достигне до длъжника/ което следва и от цитираната от ищеца практика на ВКС/. В случая е без значение дали е настъпила или не е настъпила предсрочната изискуемост на потребителския кредит, защото осъдителният иск за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е предявен на 31.08.2020г., т.е. след крайния срок за изпълнение на договора за потребителски кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Последните съдът приема, че са истински документи и са подписани от посочените в тях лица, тъй като възложеното в доказателствена тежест на ответника оспорване на авторството на подписалия ги за ответника като клиент, в т.ч. и собственоръчно изписани имена за клиент, не е проведено успешно, поради което с решението на основание чл.194, ал.2 изр.1-во, предл.1-во от ГПК следва да се приеме, че оспорването им не е доказано, в т.ч. и на останалите документи - Искане за отпускане за потребителски кредит „П.к.С.“ N ******/******г. в частта относно положения подпис за клиент; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от ******г. в частта относно положения подпис за клиент и изписаните собственоръчно имена Н.И.Т.; Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към Договор за потребителски кредит в частта относно положения подпис за клиент; Погасителен план към Договор за потребителски кредит N ******/******г. в частта относно положения подпис за клиент; Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр от ******г., в частта относно положения подпис за клиент и собственоръчно изписване на имената Н.И.Т., при което същите се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила.

Съдът приема, че е спазена формата на договора, в т.ч. и относно шрифта, и съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-т.12 и т.20 от 4

ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП/ГПР и условията за прилагането им/ чл.4 и чл.5 oт ОУ/, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, правото на отказ от договора, при неприложимост на изискването на чл.11, ал.1 т.9а от ЗПК, тъй приложимият лихвен процент е фиксиран, а не референтен. Погасителният план съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, по начин, даващ възможност на потребителят да извърши преценка каква е цената на предоставяната му услуга в парично /а не само процентно/ изражение, за да предвиди икономическите последици от сключването на договора, в т.ч при фиксирания лихвен процент от 41.17 %, който заедно с уговорения ГПР от 49.89 % са съответни на изискването на чл.19, ал.5 от ЗПК.Или налице е постигнато между страните по договора съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя като съществен елемент на договора, при спазване на изискванията за защита на потребителя. Сключеният договор за потребителски кредит не е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, но тъй като производството по претендираните вземания, произтичащи пряко от него, е прекратено, съдът не следва да излага други съображения, освен, че сключеното към него допълнително споразумение и представляващо негова неразделна част, не е нищожно по причина нищожност на договора за потребителски кредит.

Въпреки горното, предявеният осъдителен иск е неоснователен, по следните съображения:

Споразумението за посочените допълнителни услуги, за които потребителят дължи месечно възнаграждение в договорения размер от 1 800.72 лв. и на вноски от по 75.03 лв., противоречи на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обосновава извод за нищожност на договора.Размерът на възнаграждението е прекомерен и надхвърля не само двукратно размера на възнаградителната лихва по потребителския кредит, но надхвърля и размера на самия кредит. Цената на услугите е определена общо, в противоречие на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, регламентираща, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.Уговореното възнаграждение е определено общо и заплащането му от потребителя е предварително, т.е. то е за възможността за предоставянето на изброените в договора услуги, без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.Такава уговорка противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга.Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но 5 не допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение, което превишава размера на възнаграждението по кредита/договорената възнаградителна лихва/ и не представлява цена за действително предоставени услуги, т.е. за изпълнение на насрещни задължения от кредитора, защото посочените допълнителни услуги представляват изпълнение на задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, при което с уговарянето на възнаграждение за същите се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с погасителните вноски по паричния заем, води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.89 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.