Определение № 2040 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1070/2023
- Вид
- Определение № 2040
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2040 гр. Варна, 29.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100501070 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба от З. М. М., чрез адв.Н. против Определение № 4813 от 21.04.2023 година, постановено по гр.дело № 206/2023 година по описа на ВРС, с което е било прекратено производството по делото.
В жалба се излага, че акта на съда е неправилен и че той не отчита наличните по делото доказателства.Излага се още, че така създалата се фактическа ситуация е била обяснена подробно от страна на ищцата и че е налице правен интерес от провеждане на настоящото съдебно производство.По същество се настоява съдът да отмени атакуваното определение и да разпореди разглеждането на исковата претенция.
За да се произнесе по спора и с оглед застъпените от страните становища, ВОС съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по искова молба на ищцата от 09.01.2023 година, с която тя е настояла да се приеме за установено в отношенията й с „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК .........7, че не дължи сумата от 814.14 лева.
Съобразно обстоятелствената част на ИМ, ищцата е отразила, че получава непрекъснати СМС и обаждания от въпросната фирма, с настояване да им заплати сумата от 814.14 лева.Също тя уточнява, че не дължи въпросната сума, че няма облигационни отношения с ответното дружество и че опитите й да установи по каква причина и на какво основание им дължи 1 търсената сума, са останали без успех.
В отговора си против ИМ, ответното дружество е посочило, че исковата претенция е недоказана; че дори да се касае за цесия тя е невалидна спрямо ищцата, т.к. същата не уведомена за нея и настояло да бъде прекратено производството, като им се заплати и адвокатски хонорар.
ВРС е прекратил производството по делото, като е постановил, че за ищцата няма правен интерес и че всъщност твърденията й са без покритие, т.к. не е ясно кога и на какво основание се претендира тази сума , т.е. липсват факти.
Виждането настоящата инстанция е следното:
В своята задължителна и константна практика ВКС последователно се е придържал към становището, че определянето на правната квалификация, респективно на правния интерес на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.
В исковия процес съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. Последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените в чл.214 ГПК, правила за изменение на иска, едно от които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба.
В конкретния случай ищцовата страна е заявила факти и е приложила доказателства, според които многократно е била притеснявана от представители на ответното дружество, с настояване да им заплати сумата от 814.14 лева; опитите на ищцата да установи на какво основание и по какво правоотношение се дължи тази сума са останали без успех.Тя самата е приложила и доказателства за това – извлечение от СМС.Следователно за нея налице правен интерес от търсената защита, а задължение на ответното дружество, което се брани против исковата претенция е да докаже, че такава сума се дължи и да посочи основанието за това.Вместо това дружеството – ответник се е задоволило с обща фразеология, настояло е съдът да прекрати делото, като не е пропуснало да поиска и разноски.
Правен интерес и изложени факти, според усилията на ищцовата страна са налице.ВОС приема, че определението се явява неправилно по 2 горните съображения, следва да бъде отменено и съдо производствените действия да продължат.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я Определение № 4813 от 21.04.2023 година на ВРС, седемнадесети състав, постановено по гр.дело № 206/2023 година и ВРЪЩА делото за изпълнение обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3