Определение № 596 от 15.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 15.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. М. като разгледа докладваното от Диана Д. М. Въззивно търговско дело № 20253001000393 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по постъпилите четири въззивни жалби, подадени от осъден застраховател, ищца и подпомагащи ответника лица, срещу различни части от решение №260003/20.02.2025 г. по ТД1862/2018 г. на ВОС, както следва: въззивна жалба с вх.№ 260904/24.03.2025г. на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, срещу осъждането му за заплащане на обезщетение в размер над 70 000лв до 140 000лв на пострадала ищца Р. И. Г. за неимуществени вреди, понесени поради загубата на сина й, починал при ПТП като пътник в управляван от застрахован водач Л. Я. л. а. **** с ДКН ********* при ПТП, със съответната законна лихва и възложени разноски; жалба вх.№ 260851/18.03.2025г. на помагача на този осъден ответник и застраховател на друг водач(участвал в същото ПТП с л.а. **** с ДКН ************ ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу същото осъждане, но само в част над 100 000лв до 140 000лв.; жалба с вх.№ 260897/24.03.2025г. от наследници на починал в хода на процеса привлечен като помагач на осъдения ответник застрахован водач Б. Л. Я., Т. Л. Я. и М. Л.

Я. срещу същото осъждане, но за цялата присъдена сума от 140 000лв. и въззивна жалба с вх.№ 260894/21.03.2025г. от ищцата И. М. Т.-С., срещу частта от решенето, с която е била отхвърлена претенцията й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени поради загубата на брат й в размер на 70 000лв, ведно със съответна лихва и разноски, дължими от същия застраховател, подпомаган от привлечени наследници на застрахован водач, другия водач, участвал в същото ПТП и неговия застраховател.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на различни, подлежащи на обжалване части от съдебен акт по същество, постановен при разглеждането на две предявени при условия на 1 обективно съединяване претенции на две пострадали, основани на общ вредоносен факт.

Въззивните жалби са депозирани в рамките на процесуалните срокове.

Всеки от жалбоподателите главни страни

/ищец и ответник в първоинстанционното производство/ има интерес от упражняване на правото си на жалба срещу съответната неизгодна за него част от решението.

Помагачите на ответника, обвързани от осъждането му, също имат личен интерес самостоятелно да обжалват акта, вкл. и за размер, надхвърлящ обжалваната от главната страна част(като обемът на обжалваемия интерес е значим за понасяне на отговорност за разноски). Съответно, изявлението на обжалващите помагачи за присъединяване към жалба на подпомаганата от тях страна няма самостоятелно значение и може да се възприема само по отношение на оплаквания, каквито самите помагачи са пропуснали да заявят в своята жалба. Общото разглеждане на жалбите е допустимо. Насрещните главни страни и помагачите ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и Е. Т., се представляват от надлежно упълномощени процесуални представители с права за всички инстанции. За овластяването на пълномощниците на наследниците на починалия помагач Л. Я., са били представени пълномощни, издадени от адв.

Р., а този представител, както и управляваното от него АД“Р.“ е било изначално натоварено само от наследника Б. Я. (л. 454 от делото на ВОС) и допълнително и от Т. Я., действащ със съгласие на родителя си В.С. (л.531).

Макар че върху възпроизведените по делото пълномощни, постъпващи на електронен носител, липсва електронно подписване на заверката за вярност, доколкото са били придружени с подписано с КЕП изявление на упълномощен (преупълномощен) адвокат, заверките следва да се възприемат като електронно потвърдени от вносителите. След постановяване на обжалвания акт Т. Я. е навършил пълнолетие и следва да упражнява правата си самостоятелно. След оттегляне на овластяване на всички пълномощници на М. Я., това лице е поело лично защитата си в хода на администриране на книжата за настоящото производство. Промените в представителството на тези двама участника следва да се отразят в списъците на страните да призоваване.

По предварителните въпроси: Всяка от жалбите на въззивниците отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана, като насрещните страни, вкл. подпомагащите ответника привлечени като помагачи участници в ПТП и друг застраховател са упражнили права в срока за отговор. По всяка от жалбите на главна страна или помагач са събрани предварителни становища на задължително участващите в настоящия процес на страната на същия жалбоподател други помагачи.

Таксата за обжалване е внесена от въззивника застраховател и неговите помагачи, а въззивницата ищца е била освободена по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на държавни такси в първа инстанция, а понастоящем се ползва и от право по чл. 83 ал.1 т. 4 ГПК като пострадала от установено с присъда престъпно деяние.

Първоинстанционният съд е разгледал в определение №

260136/09.04.2025г. и искане по чл. 248 ГПК за изменение на размера на определени в обжалвания първоинстанционен акт присъдени разноски.

Помагачът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е подал частна жалба вх.261476/27.05.2025г.

2 срещу отхвърлянето на молбата му за коригиране на разноски, като възложеното на осъдения ответник прекомерно възнаграждение от 9943лв за извършена адвокатска услуга бъде намалено до размер, съответен на правната и фактическа сложност, ненадхвърлящ повече от 540 лв.

Тази частна жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана, като насрещната страна е изразила становище по оплакванията за извършената от първата инстанция преценката за съответствие на размера на адвокатския хонорар с конкретна правна и фактическа сложност на делото и размерите в НМРАВ.

Определянето на отговорността за разноски, е обусловено от разрешаването на спора относно възникването на отговорността за неоснователно причинен процес. Затова и интересът на всяка от насрещните страни, сезирали съда с молби по чл. 248 ГПК съществува само докато съответна част от претенциите е призната за основателна. Съответно и оплакванията за неправилното отчитане на размер на възнаграждение, могат да бъдат разглеждани само ако се потвърди принципното разпределение на тежестта на разноски. Производството по определяне на разноски и обуславящият го спор по същество са висящи на една и съща фаза (разпоредително заседание във въззивен съд), което допуска присъединяването му за общо разглеждане на осн. чл. 80 ал. 4 ПАС.

I . Доклад по жалбите по иска на Р. И. Г. срещу ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД:

Въззивникът (осъден застраховател) ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника си адв. М., излага оплаквания за необоснована с критериите за справедливост преценка на установените от първата инстанция факти относно вида и интензитета на нарушената емоционална връзка между майката и починалия й син и негативните последиците върху неимуществената й сфера. Подробно са коментирани събраните гласни доказателства и доказателствената им стойност за обосноваване на доводи за установяване на обичайни за тази степен на родство, отношения с възрастен и самостоятелно живеещ низходящ, породили при загуба типични прояви на скръб, без да са установени нито изключителен характер на съществуващите приживе отношения, нито особени по своята интензивност или продължителност страдания на преживелия родител. Оспорва се преценката за общо влошаване на състоянието на скърбящата майка, поради липса на установено по медицински критерии доказано трайно влошаване на здравето(болест на Паркинсон) или психиката на пострадалата, както и евентуално връзката му именно с вредоносното събитие. Отделно са изложени и оплаквания по остойностяването на размера на безспорно понесените от майката вреди, без детайлно изследване на приложимите икономически критерии за обществените отношения към момента на увреждането (индикирани чрез размери на работни заплати, пенсии и застрахователни лимити), което според въззивника е довело да неправилно завишаване на компенсацията над възприетите в съдебната практика за такива случаи суми, ненадхвърлящи 70 000лв. Оплаквания се сочат и по необоснованата преценка 3 на предпоставките за редуциране на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат при неизпълнено задължение на пътника за обезопасяване с наличен колан. Коментирани са заключенията на медицинска и автотехническа експертиза, като според въззивника неправилно са пренебрегнати подробните категорични обяснения на експертите за по-ниска степен на увреждане (без особено значимото за настъпване на смъртта телесно увреждане на главата) и неясното, теоретично предположение за тежест на други увреждания, които би понесъл обезопасен с колан пътник при същия удар. Въззивникът поддържа довод за равнозначност на поведението на виновния застрахован водач и на пропусналия да се обезопаси пътник, като счита, че възможността да се предотврати именно смъртоносното увреждане налага редукция на обезщетението наполовина.

Макар, че към тази жалба се е присъединила изрично само М. Я.

(наследник на помагача Л. Я.), и другите привлечени да помагат лица са изложили становище за основателност на оплакванията. Така Б. и Т. Я.и са заявили, че се „солидаризират“ с оплакванията по остойностяването на вредите и допълнително се позовават на справедливостта, като принцип, изключващ определяне на парични компенсации, които като резултат водят до неоснователно обогатяване. Поддържат се и подробни доводи в подкрепа на оплакваните за неправилно отречен принос в съпричиняване на смъртта на пътника. Допълването на оплакванията на този въззивник с друго поведение, което би могло да се отчете като фактор за повишаване на риска е извън предмета на тази жалба и съответно не следва да бъде докладвано, още повече, че липсва и в жалбата, подадена от тези лица.

Необжалвалият помагач Е.й Т. също заявява становище за основателност на оплакванията по определянето на справедливия размер на компенсацията на вредите и разглеждане на възражението за съпричиняване поради непоставен колан, като и тази подпомагаща страна недопустимо е разширила доводите си с евентуално позоваване и на непосочения от въззивника друг вредоносен факт.

Помагачът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД не е заявил допълнително становище извън собствената си самостоятелно предявена жалба.

Насрещната страна въззиваема ищца Р. И. Г., чрез адв. Г. оспорва в своевременно депозиран отговор всички оплаквания на ответника. Излага доводи за правилно приложени критерии за справедливо оценяване на доказаните с обективни и достоверни показания неимуществени вреди при несъмнено негативно засягане на майка, загубила единствен син, продължаващо вече 10 години. Счита за обосновано отхвърлянето на възражението за съпричиняване поради липса на поставен колан, като счита, че въпросът е бил разрешен с присъдата за вредоносното престъпление, а допълнително експертите в първата инстанция са потвърдили, че при значителния интензитет на удара дори и при сложен предпазен колан може да се получат увреждания, водещи до смърт.

Като въззивници Б. Л. Я., Т. Л. Я., двамата чрез адв. Т. и М. Л. Я.

(наследници, заместили починалия помагач Л. Я.) излагат допълнителни оплаквания по установените от първата инстанция факти на противоправното причиняване на вредата от техния наследодател и необоснованото ангажиране 4 на неговата отговорност като преимуществено(или дори изключително) виновен участник в ПТП, провокирал спасителна маневра на другия автомобил. Считат, че тази преценка не е съобразена със задължителна присъда за престъпно поведение и на водача Т., който вместо да намали своята скорост и да спре или да продължи плътно в дясно (където е можело автомобилите да се разминат безопасно), сам е навлязъл в насрещната лента, където е настъпил ударът. Оплакванията в тази жалба относно несправедливото оценяване на вредите и неправилната преценка на доказателства за значението на употреба на предпазен колан съвпадат с тези, въведени в процеса с въззивната жалба на подпомаганата страна и затова нямат самостоятелно значение. Отделни оплаквания обаче помагачите сочат по отношение на факт, посочен като основание на друго правопогасяващо възражение, който не е бил установен поради допуснато процесуално нарушение. Въззивниците сочат, че са били лишени от възможност за де запознаят с получен по делото писмен документ, изискан от ответника, в който замоленото държавно учреждение е посочило обективни причини за невъзможност да изпълни искане за предоставяне на информация за изплатени на наследниците обезщетения за същото събитие, установено и като трудова злополука. В тази връзка сочат ново искане за задължаване на друго трето лице за представяне на исканите данни за плащане, което би компенсирало претенцията за същите вреди.