Решение № 6075 от 05.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6075 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100500096 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба от 31.07.2023 г. на ответницата Е. К. Д., срещу Решение № 12174 от 10.07.2023 г., постановено по гр. дело № 68673/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 83-ти състав, относно постановения режим на лични контакти на ищцата Ж. П. Х. с нейните внучки Ж.И.В. и И.И.В.. В жалбата се твърди, че решението е произнесено в нарушение на процесуалните правила, а разгледано по същество е неправилно и незаконосъобразно. Същото не е съобразено с интересите и сигурността на децата, които следва да са водещи при преценка на правния спор. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да го измени същото като най-малкото да се посочи, че режимът посочен като такъв в решението не действа при съвпадане на същия с права на когото и да е било от родителите, както и за периода от 01.06. до 01.09. Ако бъдат предвидени летни контакти, то същите да са без преспИ.е и съобразен с периодите, предвидени за всеки един от родителите. Претендира разноски по делото. Представи писмени бележки по делото.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от 10.10.2023 г. от ищцата Ж. П. Х., заедно с отговор на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да измени атакуваното 1 решение, като режим на контакти за бабата с внучките й да бъде определен всяка първа събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа. Когато този режим съвпада с режима, определен за бащата, то тогава предимство има режима на бащата. Този режим да не се прилага през летните месеци юли и август. В интерес на внучките й е поне 10 дни през юни да бъдат заедно, а не само 5 дни. Не претендира разноски по делото. Представи писмена защита по делото.

Подаден е и отговор на насрещната въззивна жалба от 26.10.2023 г. от Е. К. Д., в който моли въззивната жалба да не бъде уважавана. Сочи се, че не е коментирано здравословното състояние на Х., която няма физически възможности и енергия, необходими за гледането, поддържането на хигиена и безопасност на двете деца, съсредоточаване и грижи.

Въззивната жалба на Е. К. Д. срещу първоинстанционното решение, в което е определен режим на лични отношения на бабата с внучките й, е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим.

Насрещната въззивна жалба на Ж. П. Х. срещу първоинстанционното решение също е допустима. Подадена е в срок, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С Решение № 12174 от 10.07.2023 г., постановено по гр. дело № 68673/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 83-ти състав, е определен, на основание чл. 128, ал. 1 СК, режим на лични отношения на бабата Ж. П. Х. с децата Ж.И.В. и И.И.В., както следва: бабата има право да вижда и взима децата всяка първа и трета седмица на месеца в сряда от 17.30 часа до 19.30 часа, и 5 дни през месец юни, които не съвпадат с платен годишен отпуск на родителите и режим на виждане с неотглеждащия родител.

Въззивният съд, както и първоинстанционният съд, намира, че в случая е в интерес на децата Ж. и И. да имат режим на лични отношения с тяхната баба по бащина линия.

Легална дефиниция за “най – добър интерес на детето“ се съдържа в дефинитивната норма на чл. § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗДт), като константната съдебна практика е изяснила, че интересът на детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие; който му осигурява съобразено с нуждите и наклонностите му за образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, но най – вече начин, който му осигурява адекватно упражняване и съхраняване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. За да достигне до извода в интерес ли е на децата контактът с тяхната баба по бащина линия, съдът следва да извърши преценка на редица конкретно установени по настоящото дело обстоятелства, каквито са: съществуващите в семейството 2 конкретни отношения между отделните му членове, здравословното състояние на бабата, възрастта на децата, способността на прародителя да полага адекватни грижи за двете й внучки по време на личните им контакти, съобразно с образователните, интелектуални, емоционални, физически и други потребности на децата, както и налице ли са каквито и да било вредности, които могат да възникнат при осъществяването на един такъв режим на лични контакти между децата Ж., родена на **** г. (към момента на 8 години), и И., родена на **** г. (към момента на 5 години) и техния прародител и чието евентуално наличие би поставило съответното дете в неоправдан риск.

Важно е също така да се обоснове, че поддържането на близки отношения между прародителите и внуците е традиция и социална норма в българското общество.

При преценката относно интереса на децата Ж. и И. да имат контакти с тяхната баба по бащина линия, въззивният съд съобрази и становищата, изразени в изготвените по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт актуални социални доклади от 07.04.2024 г. на Дирекция “Социално подпомагане“ (Д“СП“) – “Младост“ (по местоживеене на майката и децата), от 21.10.2024 г. на Д“СП“ – “Възраждане“ (по местоживеенето на бабата).

При извършване на социалното проучване на Д“СП“ – “Възраждане“ е констатирано, че жилището на бабата Х. е нейна лична собственост и е просторно: три стаи - хол, обособена детска стая, оборудвана с всичко необходимо за правилното отглеждане и възпитание на децата, кухня, стая с предстоящ основен ремонт, отделна тоалетна, санитарен възел с баня и тоалетна. Бабата е споделила, че определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения я затруднява, защото децата живеят на отдалечено място от нейното местоживеене и тя е в невъзможност да вземе децата , да ги заведе в нейния дом и след това да ги върне.

Във въззивното производство, в съдебното заседание на 14.11.2024 г., са изслушани въззивницата и въззиваема страна Е. К. Д. и въззивницата и въззиваема страна Ж. П. Х..

Въззивницата и въззиваема страна Е. К. Д. заяви, че когато са живеели заедно с бащата (сина на бабата) той е ограничавал контактите й с децата. Х. е с крехко здраве – когато се родили децата тя не можела да държи бебето, тъй като не се чувства сигурна да стои права. Когато са живеели заедно с бащата и бабата е идвала на гости се е налагало при качване по стълби някой да я поддържа и подкрепя. Трудно й е да каже какъв режим да се определи на бабата по бащина линия. Ако бабата има една събота, и бащата две съботи, то за майката остава само една. Децата ходят на балет, пиано, плуване, танци, през седмицата и в събота и неделя. Предпочита режимът на контакти да остане, както досега в сряда.

Съгласна е бабата да вижда децата през лятото за пет дни през месец юни, стига да не съвпада с режима на бащата и майката. Притеснява се дали бабата ще може да се грижи за децата.

Въззивницата и въззиваема страна Ж. П. Х. заяви, че след раздялата на сина й с Е. не е виждала децата, само на една Коледа - за един час. Има противоречия и неадекватност в поведението на госпожа Д.. Пред залата я заговорила, а тя махнала с ръка, все едно че не съществува. Заявеи, че са неоснователни обвиненията, че апартаментът й е склад – 3 социалните работници правилно са описали състоянието му. Сега Д. твърди, че не може да се справя сама с децата и няма нужда от контакт. Определеният режим не й позволява да контактува пълноценно с внучките си, майката е казала за краткото време да ги води на сладкарница, но такава да работи зимно време до късно няма в Панчарево. Тя не е безотговорна – има хора около нея, които й помагат – това е дядо им, това е нейната племенница. Бабата заяви, че има остеопороза, но всеки възрастен човек има остеопороза.

Съгласно приетото по настоящото дело заключение на съдебно – психологична експертиза (СПЕ), което въззивният съд намира за обективно, пълно (отговорило на всички поставени въпроси) и компетентно изготвено, вещото лице Е. К. заключава, че децата се радват на присъствието на баба им, но си личи, че нямат чести контакти с нея.

Емоционалното състояние на децата е добро. Децата се държат свободно с баба им. На въпроса на вещото лице дали искат да посещават баба им, децата отговарят положително.

Заключението е, че децата видимо се радват на срещата с баба им.

Вещото лице смята, че децата биха могли да се виждат с баба им един път в месеца, в дни, които не съвпадат с посещенията на бащата. Поради опасения на майката, че госпожа Х. е трудно подвижна срещите да се ограничат до няколко часа сутрин и майката да ги прибира на обед. С израстването на децата тези срещи могат да се увеличат на два пъти месечно.

В съдебното заседание от 14.05.2026 г. вещото лице отговаря, че поддържа заключението и отговаря на въпроси на страните. На въпроси на адвокат Г., пълномощник на майката, за арестуването на бащата и отношението на децата, вещото лице отговори, че за запазване на емоционалното състояние на децата този въпрос не е засегнат. По - голямото дете е водило активна комуникацията с бабата и вещото лице, а по – малкото дете се включвало по - малко.

Според вещото лице децата се държали нормално след първоначалното стъписване, понеже не са виждали баба им от много време. Те разглеждали подаръците, разказвали за детската градина. По време на срещата с бабата тя галела децата по ръцете и те не се отдръпвали.

Бабата е дошла сама при вещото лице и състоянието й е било нормално. Водели са адекватен и смислен разговор. Тя е дошла сама, бавно се движела без помощни средства, адекватна на ситуацията и адекватна като изказ.

По делото е представено и прието като доказателство Решение № 3955 от 02.07.2024 г. по в. гр. дело № 20231100510337 по описа за 2023 г. на СГС, ГО, III-ти въззивен брачен състав, с което е отменен първоинстанционният режим на лични отношения на бащата И. З.

В. с децата Ж. и И., като е постановено бащата да има право да вижда и взима децата, както следва: всяка четна седмица от годината за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспИ.е; за месеците юли и август за по десет последователни дни (общо двадесет дни), които не съвпадат с отпуската на майката, както и режим на лични отношения за официалните и личните празници (подробното им описване през време на працниците за 4 настоящото дело не е необходимо).

По делото е представено и прието като доказателство Решение № 1915 от 20.03.2026 г. по в. гр. дело № 20241100507993 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, I-ви въззивен брачен състав, с което е отменен първоинстанционният режим на лични отношения на дядото по бащина линия З.И. В. с децата Ж. и И., като е постановено дядото да има право да вижда и взима децата за време определено в решението на три периода, като с оглед на изминалото време актуален режим към настоящия момент се явява следният: дядото има право да вземе децата от дома на майката за три срещи от 10.00 часа на последната събота от месеца и да ги върне в 18.00 часа, след което да ги взема при себе си с преспИ.е пет последователни дни в периода 1 – 14 септември, които да не съвпадат с годишния отпуск на родителите на детето.

Съобразно доказателствената съвкупност в двете съдебни инстанции въззивният съд приема, че следва да се определи режим на лични отношения на въззивницата и въззиваема страна Ж. П. Х. с внучките й Ж. и И., различен от този, постановен от първостепенния съд.