Решение № 32 от 16.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 1176/2021
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 16.02.2022
- В сила
- 17.05.2024
- Състав
- Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Стара Загора, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Н.а като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20215500901176 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град В., ж.к.
***, в качеството й на правоприемник на Г. П. Г. против ЗАД „Б.“.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2019 г., около 19:54 часа, в гр. К. на ул. ***, водачът Н. Р. Н., управлявайки л.а. „Шкода Октавия" с peг. № СТ 1177 РВ нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащият пътното платно пешеходец Г. П. Г.. Вследствие на ПТП му били причинени телесни увреждания.
Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на л.а.
„Шкода Октавия" с peг. № СТ 1177 РВ нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното счита, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Н.Н. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на Г. П. Г..
За увреждащия л.а. „Шкода Октавия" с peг. № СТ 1177 РВ, управляван от Н. Р. Н., имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", з.п.
BG/03/119002713139/24.09.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 24.09.2019 г. до 23.09.2020г. със ЗАД „Б.", гр. С.. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за 1 причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10000000лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2019 г. при едно увредено лице, какъвто е конкретният случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.", получена от застрахователя на 06.12.2019 г., видно от приложената обратна разписка, и е представил всички документи, с които разполагал. По случая била образувана претенция с № 5795/ 09.12.2019 г., по която застрахователят не се е произнесъл в законоустановения за това срок.
Сочи се, че при процесното ПТП Г. П. Г. е получил следните травматични увреждания: множествена травма, V.v. лацероконт. Палпебре супериор ок.декстра ет рег.кубити декстра, фрактура осис метатарзи Нп. декстра, други съчетани открити рани, обхващащи няколко области от тялото и други.
След инцидента на 25.10.2019 г. пострадалият бил настанен в ортопедично отделение на МБАЛ „Д.", гр. К. в увредено общо състояние с травми на главата, десен лакът и ходило. След направени параклинични изследвания и консултативни прегледи се установили фрактура на метатарзална кост на дясно ходило, придружена с оток, палпаторна болка и подкожно кръвонасядане. Установено било още, че на горния клепач на дясно око и на десния лакът има разкъсно-контузни рани, а на дясна буза има охлузване. Вследствие на констатираните увреждания на пострадалия била направена оперативна интервенция за репозиция на счупванията и третиране раните на клепача и лакътя, след което му била поставена гипсова имобилизация на дясно ходило и подбедрица. На 28.10.2019 г. бил изписан с окончателната диагноза множествена травма V.v. лацероконт. Палпебре супериор ок.декстра ет рег.кубити декстра, фрактура осис метатарзи Нп. декстра и дадени указания за ХДР у дома, да носи имобилизацията 4 седмици, да свали конците на лицето на 5-тия ден, а тези на ръката - на 12-ти ден.
На 11.11.2019 г. Г.Г. бил прегледан от ортопед-травматолог, който му поставил диагнозата счупване на метатарзална кост с придружаващото 2 заболяване открита рана на лакътя. Дадени му били препоръки за продължаване на имобилизацията с още 15 дни и да не натоварва крайника.
На 02.12.2019 г. пострадалият бил прегледан от ортопед- травматолог, който установил, че след сваляне на имобилизацията в областта на фрактурата се наблюдавала оточност и хематом, като на този етап пострадалият все още се придвижвал с помощта на патерици. В резултат на установените травми му била поставена диагнозата счупване на метатарзална кост и му била назначена медикаментозна терапия.
На 12.12.2019 г. установено било, че в областта на дясното ходило имало оток и болезненост. Поставена му била диагнозата други съчетани открити рани, обхващащи няколко области от тялото и му била назначена медикаментозна терапия.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Г. П. Г. търпял силни болки и много страдания, като същият не се чувствал добре физически и емоционално. Поради причинените наранявания при инцидента за дълго време е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически.
През този период той е разчитал единствено на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните нужди от ежедневието. Поради получените увреждания прекарвал по-голямата част от денонощието на легло, а всеки един опит за придвижване бил свързан с много усилия, болка и задължително с използване помощни средства или чужда помощ. И към момента на депозиране на исковата молба пострадалият все още не бил възстановен напълно и продължавал да изпитва болка в контузионната област. Това се отразявало изключително негативно и на психологическото му състояние, като го карало да се чувства депресиран. Преди процесното ПТП той бил в добро здравословно състояние, много енергичен и жизнен за възрастта си, но след инцидента за дълъг период от време бил лишен от обичайния си начин на живот. Освен болките ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от него физически травми се отразявали изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и щяло да остане за цял живот в неговото съзнание.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, претърпял и имуществени вреди в размер на 25,00 лв., които също следвало да му бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за 3 медицински прегледи.
С оглед на изложеното, счита, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по- голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Заявява, че вредите на пострадалия са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. „Шкода Октавия" с per. № СТ 1177 РВ - Н. Р.
Н., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „Б.", гр. С..
Предвид изложеното, Н. Г. Г. в качеството на правоприемник на Г. П. Г. моли съда да осъди ответника ЗАД „Б." - С. да заплати на Г. П. Г. обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от 90 000 лв., за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 01.11.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 06.12.2019г., до окончателното изплащане.
Претендира се присъждането на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответникът ЗАД „Б." - С. оспорва иска.Към исковата молба бил приложен единствено като свидетелстващ документ копие от заверен препис от Констативен протокол за ПТП без номер от 25.10.2019 г., съставен от лице /не се чете съставителят /.Оспорва се приложения в неясно и нечетливо копие като доказателство Констативен протокол за ПТП. Отделно от това сочи, че същият е съставен въз основа на заявителски материал от частно лице, вероятно участник в ПТП, имащ интерес от заявеното.
Сочи, че в представените документи няма еднозначни и конкретни 4 доказателства пострадалият пешеходец Г. П. Г., къде точно се е намирал на пътното платно непосредствено преди ПТП. Не е проявил и нужното внимание на пешеходец на пътното платно и е изскочил на пътя изненадващо и неочаквано за водача.
Във връзка с изложеното твърди, че е налице възможност изненадващо поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно/ от страна на пешеходеца Г. П. Г. да е причина за настъпилото ПТП. Съществува обоснована възможност същият да се е намирал на самото пътно платно неправомерно, без достатъчна за водача видимост. Няма данни или доказателства, а и не се твърди в исковата молба, пешеходецът да е бил на тротоар при настъпването на ПТП. Към исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Шкода Октавия", с peг. № СТ1177РВ, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя.
Оспорват вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените имуществени вреди.Поради липсата на медицински документи, с които ищецът би следвало да разполага, по делото не ставало ясно какви са реалните увреждания на пешеходеца.
Алтернативно - считат, че съществува реална и обективна възможност пострадалият пешеходец Г. П. Г. и сам да е създал предпоставки и се е поставил в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и допринесъл за случилото се.
Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на Г. П. Г., който вероятно неочаквано за водача се е намирал на пътното платно в непосредствена близост до автомобила, в тъмната част на денонощието и ограничена видимост за водача. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
-преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
5
-да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
-да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Считат, че от представените с исковата молба писмени доказателства не става ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в него. С настоящото оспорват настъпването на ПТП, както и механизма на евентуалното му настъпване.
Освен, че не е доказана основателността на предявения срещу ЗАД "Б." иск считат, че той, от една страна, е недоказан по размер, а от друга страна - е силно завишен.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Оспорват претендираната от ищеца в исковата молба лихва. Единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента (застрахования). Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е чл.
497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя дължи лихва.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу ЗАД "Б." искове, като неоснователни и недоказани, заедно с всички произтичащи от това законови последици, както и да им присъди юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.
В хода на производството се установява следното: