Решение № 160 от 21.03.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Враца, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420103353 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и следователно се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. В. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** срещу „Топ Сервиз Враца“ ЕООД с ЕИК 205616090, седалище и адрес на управление гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 14, вх. Г, ап. 100.

Предявените с исковата молба и уточнителна молба с вх. № 17755/07.12.2022 г. на Врачански районен съд обективно кумулативно съединени трудови осъдителни искове са следните: искове по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за сумата 17 236,24 лева – главници за неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за следните месеци: октомври, ноември и декември 2019 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., януари 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 17 236,24 лева от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане; иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 2 673,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения от датата на настъпване на 1 изискуемостта на всяка отделна главница за трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за периода от 26.11.2019 г. до 01.11.2022 г.; искове по чл. 224, ал. 1 от КТ, съгласно уточнителна молба с вх. № 17755/07.12.2022 г., както следва: за сумата 647,18 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., както и за сумата 661,81 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва върху обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ от 01.07.2022 г. – дата, предхождаща подаването на исковата молба, до окончателно изплащане на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Твърди се, че ответникът е бил работодател на ищцата до 04.05.2022 г.-датата, на която ищцата е упражнила правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради неизплащане на трудови възнаграждения от страна на работодателя с получено на 04.05.2022 г. от законния представител на ответника Т. Г. заявление, като след прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят не е изплатил горепосочените дължими трудови възнаграждения и обезщетения.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Топ Сервиз Враца“ ЕООД е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете. С отговора се поддържа, че през процесния период ищцата Д. В. е била единствената служителка на ответното дружество, наета по трудов договор, като на същата своевременно са били изплащани дължимите трудови възнаграждения в пълен размер, а за календарните 2020 г. и 2021 г. ищцата е ползвала полагаемия й се платен годишен отпуск изцяло, поради което не й се дължи обезщетение.

Поддържа се, че на 04.04.2022 г. от страна на Т. Г., представляващ ответното дружествоработодател, на ищцата било изпратено съобщение на електронна поща, с която същата била уведомена, че трудовото й правоотношение се прекратява от момента на получаване на съобщението, като ще й бъде изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. След получаването на това електронно съобщение, на 19.04.2022 г., ищцата, която разполагала с ключове за дървения шкаф в офиса на ответното дружество, където се съхранявали първични счетоводни документи, включително подписани ведомости за изплатени заплати, посетила офиса и изнесла от него личното си трудово досие, както и подписани от ищцата ведомости за изплатено трудово възнаграждение за целия процесен период от ноември 2019 г. до януари 2022 г. За липсващите ведомости ответникът подал сигнал пред органите на досъдебното производство и била образувана прокурорска преписка № 3321/2022 г. на Районна прокуратура гр. Враца. С отговора не се оспорват твърденията на ищцата за съставени на ответното дружество наказателни постановления за административни нарушения от страна на „Инспекция по труда“ гр. Враца, като се излага, че същите са обжалвани пред Врачански районен съд и не са влезли в сила. Твърди се също, че с представянето на приложените на л. 17 и 18 от делото удостоверения пред държавен орган – дирекция „Социално подпомагане“ гр. Враца за получен доход ищцата на практика е декларирала, че е получила посочените в удостоверенията трудови възнаграждения.

С определение от съдебно заседание на 23.02.2023 г. съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК допусна изменение на предявените искове, като същите се считат предявени за 2 следни суми и периоди: за сумата 14 495,40 лева – главница за неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за следните месеци: октомври, ноември и декември 2019 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., януари 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 14 495,40 лева от 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане; за сумата 2 663,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения от датата на настъпване на изискуемостта на всяка отделна главница за трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за периода от 26.10.2019 г. до 01.11.2022 г.; за сумата 1 448,20 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 1 448,20 лева от 02.11.2022 г. до окончателно изплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема следното:

Между страните не е спорно, а и се установява и от представеното с исковата молба препис-извлечение от трудова книжка (л. 8 от делото), че страните са били в трудово правоотношение и ищцата Д. В. е заемала в ответното дружество „Топ Сервиз Враца“ ЕООД, длъжността „технически сътрудник“.

Спорно е по делото на какво правно основание е прекратено трудовото правоотношение и на коя дата. Ищцата поддържа, че поради забавено изплащане на трудови възнаграждения тя е упражнила правото си да прекрати трудовия договор на 04.05.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, а ответникът поддържа, че е прекратил трудовия договор с предизвестие № 1 от 04.04.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-съкращаване в щата, считано от 04.04.2022 г., срещу обезщетение вместо отработване на срока на предизвестието.

Ищцата не е представила доказателства в подкрепа на твърдението си, че на 04.05.2022 г. ответната страна е получила изявлението й за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, а ответникът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че на 04.04.2022 г. от страна на Т. Г., представляващ ответното дружество-работодател, на ищцата били изпратени заповед за прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване в щата-чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и предизвестие, с която същата била уведомена, че трудовото й правоотношение се прекратява от момента на получаване на съобщението, без да се отработва предизвестието. Следва да се отбележи обаче, че и при двата варианта на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, както и при двете въведени дати на прекратяване съществува основание за изплащане на ищцата на претендираните в настоящото исково производство трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, съответно мораторни лихви.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава 3 заключение, че, ако се приеме, че ответникът има неизплатени суми за трудово възнаграждение към ищцата за периода от месец октомври 2019 г. до месец януари 2022 г., същите са в нетен размер на 14 495,40 лева, като в счетоводството на ответника за този период липсват документи с подпис в графата „получил сумата“ за дължими към ищцата суми или други платежни документи, а такива подписи за „получил“ има във ведомостите за периода от месец май 2019 г. до месец септември 2019 г. Общият размер на мораторните лихви върху нетните трудови възнаграждения за процесния период е в размер на 2 663,71 лева. По отношение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск експертизата е дала два варианта: първи вариант е при приемане, че трудовите възнаграждения са изплатени от работодателя и предвижда липса на неплатени обезщетения, тъй като всички полагаеми дни платен годишен отпуск са включени в месечните ведомости, а вторият вариант е при приемане, че трудовите възнаграждения не са изплатени от работодателя и тогава обезщетението е в размер на 1 448,20 лева за процесния период. Тъй като изрично е посочено от експертизата, че липсват подписани от ищцата молби за отпуск за 2020 г. и 2021 г., т.е. не е налице ползване на платен годишен отпуск по законоустановения ред и със съгласието на ищцата, съдът приема за приложим и правилен втория вариант на експертизата в частта относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

Размерът на мораторната лихва за процесния период върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е 49,88 лева. За периода от 01.10.2019 г. до 31.01.2022 г. данните от документа с наименование „разчетно-платежна ведомост“ на ответното дружество са осчетоводени. За всеки месец от процесния период във ведомостите за работна заплата на ищцата е отразено извършване на удръжки за социални осигуровки и данъчни задължения, които ответното дружество е превело в НАП. За процесния период разходите за трудово възнаграждение на ищцата са отразени като „разход за персонала“ в годишния отчет на приходите и разходите на ответното дружество за всяка отчетна година.

Съдът възприема изцяло като обективно, компетентно и пълно заключението на приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с горното уточнение относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.

От правна страна.

Установява се от представените с исковата молба трудов договор № 001/20.05.2019 г. и препис-извлечение от трудова книжка на ищцата, че в периода от 20.05.2019 г. най-късно до 04.05.2022 г. ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „технически сътрудник”.

Исковите претенции са за период след прекратяване на трудовото правоотношение, а както съдът вече посочи, и при двата варианта, дадени от страните по делото на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и датата на това прекратяване, съществува основание за изплащане на ищцата на претендираните в настоящото исково производство трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, съответно мораторни лихви.

От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се 4 установява, че ответникът дължи на ищцата следните суми: сумата 14 495,40 лева – главница за неизплатено трудово възнаграждение, дължимо за следните месеци: октомври, ноември и декември 2019 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., януари 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 14 495,40 лева от 02.11.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 2 663,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за неизплатени трудови възнаграждения от датата на настъпване на изискуемостта на всяка отделна главница за трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, за периода от 26.10.2019 г. до 01.11.2022 г.; сумата 1 448,20 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г.