Разпореждане № 3583 от 12.07.2024, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3583 гр. Варна, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501021 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба вх. № 16756/01.07.2024 г. от Н. Н. Р., чрез адв.

М. Д., срещу Определение № 2576/25.06.2024 г., с което не е прието възражение по реда на чл. 423 ГПК против Заповед № 4075/11.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч. гр. д. № 8813/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

В жалбата се излага, че съдът неправилно и в противоречие със законодателството и решенията на СЕС не е отчел служебното си задължение да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи с оглед потребителската защита на жалбоподателя. Излага, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на ЧСИ, изразяващо се в невръчване на образец на възражение по чл. 414 ГПК. Искането е за отмяна на постановеното определение.

Настоящият състав, като съобрази константната съдебна практика и закона, взе предвид следното:

Съгласно постановките на т. 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, съгласно което актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаване на такава и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, респективно – отказ за издаване на такава.

Съдът намира, че в закона не е изрично предвидено дали въззивните определения подлежат на касационно обжалване, с оглед на което се обосновава извод, че заповедното производство е по същество двуинстанционно. Следователно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения, вкл. преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, в частност – постановеното по делото Определение № 2576/25.06.2024 г. по 1 частна жалба срещу заповедта в частта за разноските не подлежи на касационно обжалване.

В допълнение, по смисъла а чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е "друго производство", свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.

Систематичното място на Глава 22 ГПК /"Касационно обжалване"/ е в Част Втора /"Общ исков процес"/, което сочи, че поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично - чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.

Пореден аргумент в подкрепа на тезата за двуинстанционност на заповедното производство е обстоятелството, че в действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр. д. № 1/01 г., ОСГК/.

Обжалваното с настоящата частна жалба Определение № 2576/25.06.2024 г., което е постановено след извършена проверка на акт, постановен в заповедното производство. С оглед гореизложеното, както е и посочено в самия акт на настоящата инстанция, определението не подлежи на касационно обжалване, поради което процесната частна жалба е недопустима и подлежи на връщане.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА частна жалба с вх. 16756/01.07.2024 г. от Н. Н. Р., чрез адв. М.

Д., срещу Определение № 2576/25.06.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1021/2024 г. по описа на ВОС.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Препис от разпореждането да се връчи на страната.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2

3