Решение № 1294 от 10.07.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 321/2026
- Вид
- Решение № 1294
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- Росица Цветкова
Цитирани разпоредби
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.54 ал.1 т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 ал.2 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.117 ал.1 т.2 б."б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117 ал.3 изр.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117 ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.2 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54а ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54б ал.8 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54в ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54г ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.1 буква "е" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл.62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл.62 пар.3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл.65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- §3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- §5 буква "а" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 1294
Шумен, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - III състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА административно дело № 20267270700321 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 от КСО, образувано по жалба на С. Х. М. от [населено място], област Шумен, [улица], чрез пълномощник адвокат Д. Д. при АК-Шумен, против Решение №2153-27-46/14.05.2026 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е отхвърлена жалбата на С. М. срещу Разпореждане №271-00-2917-5/24.03.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.54а ал.1, чл.54б ал.8 и чл.54в ал.1 от КСО и чл.62 пар.3 от Регламент ЕО №883/2004 г. и е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 12.10.2023 г. до 11.04.2024 г. в размер на 23.99 лв. дневно.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното решение по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК, а именно противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че размерът на паричното обезщетение за безработица е неправилно изчислен, като се твърди, че същият следва да бъде определен във връзка с чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като се вземат предвид доходите, получавани при последната работа на жалбоподателката във Франция, без прилагане на чл.54б ал.8 от КСО. Излагат се и доводи, че в конкретния случай са приложими правилата за изчисляване размера на обезщетението за безработица, действащи към датата на прекратяване на осигуряването и подаване на заявлението за отпускане на паричното обезщетение за безработица, т.е. преди изменението на КСО в сила от 13.08.2024 г., както и е допусната грешка при сумиране на осигурителния доход. Навеждат се и доводи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.62 §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, вместо §1 и §2 на същия текст, като независимо от настъпилото законодателно изменение, обезщетението следва да се изчисли на база последното трудово възнаграждение. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда да постанови съдебно решение, с което да отмени като незаконосъобразен оспорения акт, да върне преписката на органа с указания за приложение на материалния закон и в частност приложение на чл.62 §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на ТП на НОИ [населено място], редовно призована, за нея се явява процесуален представител юрисконсулт Л. И., редовно упълномощена, която оспорва подадената жалбата като неоснователна и се отправя искане към съда да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление вх.№271-00-2917/20.10.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на КСО чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ до Директора на ТП на НОИ [населено място], към което приложил Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 год., в която жалбоподателят декларирал, че е работил във Франция през периода от 04.09.2023 г. до 12.09.2023 г. и от 21.09.2023 г. до 11.10.2023 г. сезонна работа, както и декларирал, че нищо освен трудовата дейност, която извършвал, не го свързва с Франция. Към заявлението били приложени и Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002* от Франция, както и документи от работодателя на жалбоподателя във Франция, удостоверяващи прекратяване на трудово правоотношение и реализиран доход и осигурителен стаж.
Във връзка с така подаденото заявление, чрез европейската информационна платформа „Електронен обмен на данни за социалната сигурност между България и ЕС“ (EESSI) на 26.10.2023 г. от НОИ- Шумен било изпратено искане до компетентната институция във Франция за потвърждаване на осигурителен стаж и доход със СЕД U001СВ – искане за осигурително досие на трансграничен работник и СЕД U003 – искане информация за заплата. Във връзка с така поисканата информация, с Разпореждане №271-00-2917-1/27.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], на основание чл.54г ал.4 от КСО, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица било спряно, като това разпореждане е било надлежно връчено на жалбоподателя на 08.11.2023 г., съобразно приложеното по делото известие за доставяне. По делото няма данни разпореждането да е било обжалване по надлежния ред, поради което е влязло в сила.
На 28.01.2025 г., чрез EESSI от компетентната институция на Франция са получени осигурително досие на трансграничен работник и информация за заплатата, като били потвърдени декларираните периоди на осигурена заетост от жалбоподателя в държавата членка на ЕС Франция, а именно от 04.09.2023 г. до 12.09.2023 г. и от 21.09.2023 г. до 11.10.2023 г., с основание за прекратяване на правоотношението-заетостта „Дата на изтичане на договора“ и потвърден доход за първия периода в размер на 497.38 евро /превалутиран 972.79 лева/ и за втория период в размер на 1 209.60 евро /превалутиран 2 365.77 лева/. С оглед така получената информация, с Разпореждане №271-00-2917-2/28.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] производството по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, поради което и след извършени справки по партидата на осигуреното лице с Разпореждане №271-00-2917-3/29.01.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 12.10.2023 г. до 11.04.2024 г. в размер на 23.99 лв. дневно, на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.54а ал.1, чл.54б ал.8 и чл.54в ал.1 от КСО и чл.62 пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. Т. Р. е връчено на жалбоподателя на 14.02.2025 г. и е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ [населено място], който с Решение №2153-27-56/19.03.2025 г. е отменил разпореждането, поради липса на мотиви и е върнал преписката на органа за ново произнасяне.
След връщане на преписката и въз основа на подаденото заявление и събраните доказателства в административното производство, включително предоставената информация от Франция, е издадено процесното Разпореждане №271-00-2917-5/24.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], с което на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 12.10.2023 г. до 11.04.2024 г. в размер на 23.99 лв. /12.27 евро/ дневно, на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.54а ал.1, чл.54б ал.8 и чл.54в ал.1 от КСО и чл.62 пар.3 от Регламент (ЕО) №883/2004 г.
Видно от мотивите на акта, административният орган направил изчисления съобразно чл.54б ал.8 от КСО, като били съобразени доходите, получавани от жалбоподателката по време на последната и работа във Франция в периода от 04.09.2023 г. до 12.09.2023 г. в размер на 497.38 евро, равностойни на 972.79 лв. след превалутиране, и в периода от 21.09.2023 г. до 11.10.2023 г. в размер на 1 209.60 евро, равностойни на 2 365.77 лв. след превалутиране. Сборът от всички доходи, които били взети предвид при изчисляване размера на паричното обезщетение за безработица, е в размер на 20 188.69 лв. – 16 850.13 лв. доход в България за периода от 01.10.2021 г. до 31.08.2023 г. + 3 338.56 лв. доход във Франция за периода от 04.09.2023 г. до 12.09.2023 г. включително и за периода от 21.09.2023 г. до 11.10.2023 г. включително. От така определения общ доход в размер на 20 188.69 лв. /20 188.66 лв. посочен в разпореждането/ е определен размерът на паричното обезщетение за безработица, като общият доход е разделен на 505 работни дни и по този начин е получен среднодневен осигурителен доход в размер на 39.98 лв., който от своя страна е умножен по 60% на основание чл.54б ал.1 и ал.8 от КСО, което представлява 23.99 лв. дневен размер на дължимото парично обезщетение за безработица.
Това разпореждане е връчено на жалбоподателя на 28.03.2025 г., който недоволен от него го е обжалвал пред Директора на ТП на НОИ [населено място], който с Решение №2153-27-112/29.05.2025 г. е спрял производството по подадената пред него жалба на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК във вр. с чл.117 ал.5 от КСО до произнасяне по дело С-116/25 на СЕС. Няма данни по делото това Решение да е било обжалвано по съдебен ред. След произнасяне по дело С-116/25 на СЕС, Директорът на ТП на НОИ [населено място] издал процесното Решение №2153-27-46/14.05.2026 г., с което отхвърлил жалбата, като приел, че ръководителят на осигуряването за безработица е приложил правилно относимите правни норми и е издал законосъобразен акт при спазване на материалния закон и въз основа на наличните писмени доказателства. Единствено в решението директорът на ТП на НОИ е констатирал, че при изчисляване на общия доход в обжалваното разпореждане е допусната техническа грешка, а именно вместо сумата 20 188.69 лв., което е реалният сбор от дохода в България и Франция, е посочена сума в размер на 20 188.66 лв., т.е. разлика от 0.03 лв., което не влияе обаче върху определения размер на ПОБ, тъй като е правилно посочен от 23.99 лв. Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] е връчено на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник адвокат Д. Д. при ШАК, на 19.05.2026 г., който недоволен от него е депозирал жалба пред АдмС [населено място], чрез административния орган, на 26.05.2026 г.
В хода на съдебното производство от ответната страна е представена справка за начина на изчисление на паричното обезщетение за безработица за процесния период. Видно от тази справка и при съпоставяне със справката от регистър на осигурените лица за жалбоподателя за периода 2021 г.-2023 г., се установява, че към сумата получена от доход във Франция за общо 20 работни дни в размер на 3 338.56 лв. е прибавена сумата от доходите в България в размер на 16 850.13 лв. за 448 работни дни, включително сумата в размер на 1 008.95 лв. за времето на неплатен отпуск от 30 работни дни и сума в размер на 287.37 лв. за 7 работни дни на неосигурена заетост. Този общ доход в размер на 20 188.69 лв. е разделен на 505 дни, като от получената сума умножена по 60% е получен дневният размер на ПОБ от 23.99 лв.
По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт в настоящото производство.
От така установеното фактическо положение и при спазване на правилото на чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи, съгласно чл.117 ал.3 във връзка с ал.1 т.2 б. б от КСО, съответно чл.54ж ал.1 от КСО. Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Шумен е мотивирано, в съответствие с изискването на чл.117 ал.3 изр.1 от КСО и чл.59 ал.2 т.4 от АПК, като в него са изложени подробно фактическите основания, дали основания на органа да отхвърли предявената пред него жалбата срещу разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица в определения размер и период. Посочени са и правните основания, мотивирали Директора на ТП на НОИ [населено място] да постанови решението си – нормите на КСО, Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №988/2009.
Съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесното Решение на Директора на ТП на НОИ [населено място], които нарушения да са самостоятелно основание за отмяна на акта.
Разпечатката съдържа 23 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0500266-ca19-4270-be0d-d4335ed693d0