Решение № 906 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100506765 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20869 от 14.03.2022г., постановено по гр.дело №59568/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 144-ти състав, е отхвърлен предявения от "Б." ЕООД, с ЕИК *******, срещу "А. К." ООД /предходно наименование "Б.- К." ООД/, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът - "Б." ЕООД, с ЕИК *******, не дължи чрез принудително изпълнение на ответника - "А. К." ООД /предходно наименование "Б.- К." ООД/, с ЕИК *******, вземания по изпълнителен лист от 28.12.2010г. , издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1292/2010г. по описа на РС - гр.Сандански, за сумите:

21348.04 лв., главница за неизплатени суми по продажба на гориво, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2010г. до окончателното й изплащане; 844.24 лв., мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 07.05.2010г. до 01.10.2010г.; както и 693.85 лв., направени разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Б." ЕООД, с ЕИК *******, с която се обжалва изцяло решението на СРС, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в противоречие на събраните по делото доказателства е обоснованият краен извод на СРС, че процесните вземания, предмет на издадения изпълнителен лист на 28.12.2010г. по ч.гр.дело №1292/2010г. по описа на РС - гр.Сандански, не са погасени по давност, което е основание за отхвърляне на предявения иск. Поддържа се, че изцяло незаконосъобразно първостепенният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, 1 че последното изпълнително действие, което е довело до прекъсване на давността досежно процесните вземания, е осъществено на 09.02.2015г., каквото отбелязване е направено на приложения по делото изпълнителен лист. Излага се, че върху изпълнителния лист липсва отбелязване какво е това конкретно изпълнително действие, което е извършено на 09.02.2015г., съответно няма ангажирани доказателства за извършването му. Сочи се, че без тези данни не би могло да се приеме, че считано от 09.02.2015г. е започнала да тече нова давност по отношение на процесните вземания, тъй като съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС не всяко изпълнително действие води до прекъсване на давностния срок. В този връзка се твърди, че неправилно, без да са събрани доказателства какво конкретно изпълнително действие е извършено на 09.02.2015г., първостепенният съд е приел, че считано от посочената дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок по отношение на процесните вземания. Излага се още, че по първото образувано изпълнително дело №20117960400026 по описа на ЧСИ Ш.Д., с рег.№796 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, последното изпълнително действие е извършена публична продан, като от датата на съставяне на постановлението за възлагане - 22.02.2012г. е започнала да тече 5-годишна давност по отношение на процесните вземания и същата е изтекла на 22.02.2017г., т.е. преди 24.06.2019г., дата на образуване на второто изпълнително дело №20197960400356 по описа на ЧСИ Ш.Д., с рег.№796 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, въз основа на издаден изпълнителен лист от 28.12.2010г. по ч.гр.дело №1292/2010г. по описа на РС - гр.Сандански. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл.439 от ГПК като основателен и доказан.

Въззиваемата страна - "А. К." ООД /предходно наименование "Б.-К." ООД/, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.С..К, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон като първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е приел, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е неоснователен и като такъв е отхвърлен. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че започналият да тече давностен срок досежно процесните вземания, считано от 09.02.2015г. е бил прекъснат на 28.06.2019г., на която дата по образуваното изпълнително дело №20197960400356 по описа на ЧСИ Ш.Д., с рег.№796 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, е била наложена възбрана върху недвижим имот и съответно от посочената дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда, съответно към датата на приключване на устните състезания по делото. В този връзка се твърди, че от доказателствата по делото се налага категоричен извод, че ищецът дължи претендираните по процесното изпълнително дело суми, които не са погасени по давност. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Предявен е от "Б." ЕООД, с ЕИК *******, срещу "А. К." ООД /предходно наименование "Б.- К." ООД/, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът - "Б." ЕООД, с ЕИК *******, не дължи чрез принудително изпълнение на ответника - "А. К." ООД /предходно наименование "Б.К." ООД/, с ЕИК *******, вземания по изпълнителен лист от 28.12.2010г., издаден по 2 ч.гр.дело №1292/2010г. по описа на РС - гр.Сандански, за сумите, както следва: сумата о т 21348.04 лв., главница за неизплатени суми по продажба на гориво, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2010г. до окончателното й изплащане; сумата от 844.24 лв., мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 07.05.2010г. до 01.10.2010г.; както и сумата от 693.85 лв., направени разноски по делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20197960400356 по описа на ЧСИ Ш.Д., с рег.№796 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Доколкото във всички случаи втората инстанция има правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното му установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо. Настоящият състав счита за основателни изложените оплаквания в депозираната пред първоинстанционния съд писмена защита от ответника, в която са наведени съображения, че "А. К." ООД /предходно наименование "Б.- К." ООД/ не е пасивно процесуалноправно легитимирана страна да отговоря по предявения срещу нея иск.

Посочено е, че "А. К." ООД е прехвърлила всички свои вземания към ищеца на цесионера - "Х.-И.Ф." ЕООД, с ЕИК *******, на основание сключен договор за цесия от 20.11.2019г., за което длъжникът е бил надлежно уведомен преди датата на подаване на исковата молба в съда, както и че по образуваното процесно изпълнително дело №20197960400356 по описа на ЧСИ Ш.Д., с рег.№796 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, с разпореждане от 07.02.2020г. съдебният изпълнител е конституирал на основание чл.429, ал.1 от ГПК цесионерът - "Х.-И.Ф." ЕООД, с ЕИК *******, като взискател по изпълнително дело №20197960400356 на мястото на досегашния взискател - "А. К." ООД /предходно наименование "Б.- К." ООД/.

Посочено е още, че с отпадане на качеството кредитор на "А. К." ООД спрямо ищеца отпада и правния интерес на последния да предявява срещу "А. К." ООД иск по реда на чл.439 от ГПК, че вземанията, предмет на изпълнителен лист от 28.12.2010г. , издаден по ч.гр.дело №1292/2010г. по описа на РС - гр.Сандански, са погасени по давност. В тази връзка се навежда довод за недопустимост на предявения иск срещу "А. К." ООД.

Настоящият въззивен състав констатира, че в обжалваното решение първостепенният съд е разгледал правния спор, с който е сезиран, без да разгледа и се произнесе по релевираното от ответника възражение, че не е надлежна страна в производството по делото поради липсата на пасивна процесуалноправна легитимация по съображения, изложени в депозираната по делото писмена защита. Въззивният съд счита, че доколкото се касае за доводи, изложени от ответника, досежно допустимост на предявения иск, поради което макар и релевирани за първи път в депозираната писмена защита, първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе по тях преди 3 да разгледа правния спор по същество. В конкретния случай настоящият въззивен състав счита, че инвокираните от ответника възражения за недопустимост на предявения иск спрямо него са изцяло основателни поради следните съображения:

Процесуалната легитимация е абсолютна предпоставка за съществуването на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Процесуалната легитимация произтича от твърдяната материалноправна легитимация и е средство за нейната защита. Легитимирани страни в исковия процес са тези, чиито материални права са засегнати от правния спор. Правният спор се индивидуализира чрез спорното материално право, поради което надлежни страни в исковия процес са притежателят на материалното право и лицето, чийто права то засяга. В този смисъл липсва правен интерес от предявяване на иск срещу лице, което е чуждо на правния спор, тъй като в този случай решението не би имало сила на пресъдено нещо спрямо надлежната страна и няма на доведе до разрешаване на правния спор.

В конкретния случай предмет на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е оспореното от ищеца изпълняемо право на взискателя, материализирано в изпълнителен лист от 28.12.2010г. , издаден по ч.гр.дело №1292/2010г. по описа на РС гр.Сандански. По своето естество искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Следователно надлежни страни по предявения иск са длъжникът и кредиторът, който се явява легитимиран титуляр на вземането.

В разглеждания случай не е налице спор между страните, че искът е предявен с р е щ у лицето, в чиято полза е издаден изпълнителният лист. Видно обаче от приложените по делото доказателства, а в този смисъл са и твърденията на ответника, че вземането по изпълнителния лист е било предмет на договор за цесия от 20.11.2019г., съгласно който "А. К." ООД /предходно наименование "Б.- К." ООД/ е прехвърлила вземанията си, предмет на изпълнителен лист от 28.12.2010г. , издаден по ч.гр.дело №1292/2010г. по описа на РС - гр.Сандански, в полза на "Х.-И.Ф." ЕООД, с ЕИК *******. Следователно от датата на сключване на договора за цесия цедента - "А.

К." ООД /предходно наименование "Б.- К." ООД/ престава да бъде кредитор на вземането, а такъв се явява цесионера - "Х.-И.Ф." ЕООД, с ЕИК *******, който в качеството на частен правоприемник на кредитора на основание чл.429, ал.1 от ГПК е подал молба вх.№02945/07.02.2020г. по образуваното изпълнително дело