Решение № 2695 от 19.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2695 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20223110111392 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

**********, с която против М. М. Р., ЕГН **********, с адрес: **********, са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6521/2022 г. по описа на ВРС, а именно: 1000 лв. - главница, дължима сума по договор за заем № 362411 от 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането;

268,12 лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода от 08.10.2019 г. до 08.04.2021 г. и 415,58 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 08.09.2020 г. до 01.05.2022 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

По силата на договор за паричен заем №362411/08.10.2019 г., сключен между страните, от разстояние, ищецът предоставя на кредитен лимит в размер на 1000 лева. Сключването на договора е в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като инициативата за встъпване в облигационното правоотношение е на ответника. Описва конкретните действия по сключване на договора. На посочения от ответника електронен адрес са изпратени: договор за паричен заем №362411 ведно с погасителен план, както и приложимите Общи условия на кредитора. Заявява, че последните са приети от заемателя, като договорът влиза в сила на датата на изпращането му 08.10.2019 г., като от тази дата той е задължителен за страните по него.

Твърди се, че сумата е предоставена на потребителя, на каса на Изи Пей, 1 срещу представяне на лична карта. Сочи, че ответникът е извършвал плащания по договора, като същите са в общ размер на 660 лева, като с тях са погасени първите четири вноски по договора за кредит, съгласно погасителния план.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Въвежда възражение за недействителност на процесния договор поради противоречие на чл.22 ЗПК. Оспорва договорът да съдържа погасителен план, като сочи, че приложената към него таблица е неясна и същата не може да се възприеме като погасителен план, по смисъла на ЗПК. Твърди нищожност на процесния договор поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации. Намира за нищожна, като накърняваща добрите нрави, клаузата, с която е определен годишният лихвен процент в размер на 40,05%. Сочи, че максималният размер на възнаградителната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва. Въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора, а именно - уговорката за заплащане на неустойка. Твърди неспазване на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 ЗПК, както и допуснато нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12, т.20, чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, поради което договорът е недействителен. При горните доводи, настоява за отхвърляне на предявените искове, изцяло.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84, ал.1 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 6521/2022 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3590/07.06.2022 г., за следните суми:

1000 лева – главница, дължима сума по договор за паричен заем №362411/ 08.10.2019 г., ведно със законната лихва от 23.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 268,12 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 08.10.2019 г. до 08.04.2021 г.; 415,58 лева – лихва за забава, начислена за периода от 08.09.2020 г. до 01.05.2022 г.; както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на ответника, който в законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск 2 за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителният факт, който го изключва.

На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от ответника с отговора на исковата молба.

Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за паричен заем №362411/08.10.2019 г., сключен между тях по реда на чл.6 ЗПФУР. Последната разпоредба определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението, до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В изпълнение на договора, заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1000 лева, срещу насрещното задължение на последния да върне предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва или общо 1401,64 лева, на 18 месечни вноски, първата, от които с падеж 08.11.2019 г. и краен срок на погасяване – 08.04.2021 г. Съгласно предвиденото с договора, годишният процент на разходите е в размер на 47,98 %, а годишният лихвен процент – 40,05 %.

Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца, който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет платформата на ответника – https://credirect.bg, на дата 08.10.2019 г., е заявил искането си да му бъде предоставена в заем парична сума. Ответникът не спори, че ищецът му е предоставил договор за паричен заем и относимите 3

Общи условия. Заемателят се е запознал със същите и е приел условията на договора, като с разписка № 0700009760918106/08.10.2019 г., ищецът е изплатил на ответника сумата от 1000 лева. Последното обстоятелство не се оспорва от заемателя.

Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва. Погасителният план с посочване на падежите и размерите на погасителните вноски е част от договора, поради което възражението на ответника, че договорът не съдържа погасителен план, не може да бъде споделено. Размерът на отделните погасителни вноски и общо дължимата сума е поставен в зависимост от изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение.

Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г./.

С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Процесният договор е реален, като същият се счита за сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/. От представените писмени доказателства и от заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 1000 лева е наредена за плащане на дата 08.10.2019 г. в 10:02:30 ч. и е получена от ответника на същата дата, в 11:44:14 ч.

Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, ответникът е извършил плащания по договора, в общ размер на 660 лева – за неустойка и лихва. Според вещото лице, неплатени са останали следните суми: 1000 лева – главница; 268,12 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода 08.10.2019 г. до 08.04.2021 г. и 415,58 лева – лихва за забава. Направено е уточнение, че мораторната лихва е изчислена върху сбора от сумите за главница, лихва и неустойка, за периода от 10.08.2020 г. до 01.05.2020 г.

4

/01.05.2022 г. по приложението/, като за периода от 08.09.2020 г. до 01.05.2022 г., дължимата сума за лихва за забава е в размер на 399,02 лева.

Законната лихва, изчислена само върху падежиралата главница, за периода от 08.09.2020 г. до 01.05.2022 г. е в размер на 147,26 лева.

Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

При горните доводи, съдът намира, че следва да се произнесе по действителността на клаузата за неустойка – част от процесния договор.

Съгласно чл.6.1. от същия, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията по чл. 33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/. Съгласно посочения текст, тези условия са следните: поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.