Решение № 10738 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10738 гр. ******, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. СТ. В при участието на секретаря И Д. К като разгледа докладваното от Д. СТ. В Гражданско дело № 20221110120067 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „*********“ ЕАД сумите, както следва:

Н. С. П.: сумата от 597.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 98, находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“, бл. ****, вх. Д, ет. 4, сумата от 121.85 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., сумата от 8.05 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.84 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

А. Б. С.: сумата от 597.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 98, находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“, бл. ****, вх. Д, ет. 4, сумата от 121.85 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., сумата от 8.05 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.84 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

Л. Б. П.: сумата от 597.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 98, находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“, бл. ****, вх. Д, ет. 4, сумата от 121.85 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., сумата от 8.05 лева, представляваща цена на 1 предоставена в периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.84 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „*********“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици, респ. наследници на собствениците на горепосочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била уговорена в приложимите негови общи условия. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.

86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от ответника Л. Б. П., с който предявените срещу него искове се оспорват поради погасяване на задълженията, техен предмет, по давност.

В срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Н. С. П., с който исковете се оспорват с твърдения, че макар да е собственик на 1/3 идеална част от жилището, ответницата не е ползвала същото през исковия период, както и поради недоказаност начислените за имота суми за топлинна енергия да са съответни на действително потребеното количество топлинен ресурс. В условията на евентуалност вземанията се оспорват като погасени по давност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба е подал и ответникът А. Б. С., който заявява, че не е потребител на предоставената до имота топлинна енергия, която била ползвана от ответника Л. П., който живее в имота. Евентуално задълженията се оспорват като погасени по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на 2

„*********“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ответниците Договор от 17.05.1977г. за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, и удостоверение с изх. № БК-30-8/02.02.2010г. по описа на Столична община, район „*******“, че на 17.05.1977г. Н. Костова П. и В. С. П. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 98, находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“, бл.

****, вх. Д, ет. 4, а от удостоверение за наследници изх. № **********2г. по описа на Столична община, район „*******“- че след смъртта им съответно на 24.01.1981г. и на 22.10.1982г. В. С. П. и Н. Костова П. са наследени съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН при равни квоти- по 1/3 част за всеки, от своите низходящи по права линия от първа степенЛиляна В. С.а, С. В. Пепеляшка и Стефан В.ев П.. След смъртта й на 26.01.2021г. собствената на Лиляна С.а 1/3 идеална част е преминала към наследника й по закон- нейния син *** А.ов С., а след неговата смърт на 06.03.2022г.- към неговия син- ответника А. Б. С., наследил правото на собственост върху имота, респ. формираните приживе на възходящите му в правните им сфери задълженията за цената на топлинната енергия. След смъртта й на 05.12.2005г. като вдовица С. В. Пепеляшка е наследена от своя син- ответника Л. Б. П., придобил собствената й 1/3 идеална част от процесното жилище. А след като на 02.12.1998г. е починал и Стефан В.ев П., който към датата на смъртта си е бил разведен, неговата 1/3 идеална част от процесното жилище е преминала към патримониума на ответницата Н. С.

П.- негова дъщеря. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ответниците не оспорват принадлежността на правото на собственост към правните им сфери, вкл. в сочения от ищеца обем за всеки от тях, поради което и при изложените вече фактически съображения и съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че всеки от тях в качеството си на собственик на по 1/3 идеална част от жилището, респ. на наследник на собственик със същата квота, е материално легитимиран да отговаря за стойността на потребената през исковия период топлинната енергия съобразно дела си. С оглед наведените от ответниците А. С. и Н. П. доводи в тази насока следва да се изясни, че ирелевантно за ангажиране на отговорността им за заплащане цената на топлинната енергия е действителното обитаване на имота от всеки от тях, доколкото, както бе изяснено, съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ от значение е принадлежността на правото на собственост, респ. на вещното право на ползване към правната сфера на конкретни лица.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор № 4529/30.09.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, от документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни 3 и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „********“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и на третото лице- помагач да извърши услугата дялово разпределение, както и техните стойности за исковия период се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от подпомагащата ищеца страна документи, касаещи извършваното по отношение на имота дялово разпределение.