Решение № 52 от 30.12.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Каварна, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20253240200149 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22/12.09.2025 г., издадено от Кмета на Община Каварна, с което на „...” ЕООД с ЕИК ..., на основание чл. 136, ал. 2, т. 1 от Закон за управление на отпадъците е наложена глоба в размер на 7000 лева, за нарушение на чл. чл. 136, ал. 2, т. 1 ЗУО.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на Наказателното постановление /НП/, както и за издаването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане към съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения при издаването му, и материалната му незаконосъобразност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, поради което моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъда потвърдено. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

На 26.08.2025 г. около 09:00 ч. служители на община Каварна – свидетелите Н. С. С. и Ц. П. Т., извършили проверка относно ремонтни дейности на покрива на къща с адрес ул. „...“ № 9, собственост на ИДМ, като констатирали, че в близост има паркиран камион с рег.№ ТХ ..., с логото на Фирма „...“. В камиона били натоварени и се товарели строителните отпадъци от ремонта на къщата. При разговор с ИД свидетелите установили, че камиона е собственост на Фирма „...“ ЕООД с управител А. Р А.. При проведен телефонен разговор със собственика на камиона, св.Т. установила, че същия не притежава регистрационен документ по чл. 35 ЗУО.

С оглед така констатираното св.С. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 118 от 26.08.2025 г., за това, че „...“ ЕООД на 26.08.2025 г. в 9.00 – 9.10 ч. при извършване на ремонтни дейности на покрива на къща с адрес ул. „...“ № 9, граничещ с ул. Дончо Стойков с идент. ... по КККР на гр. Каварна, собственост на ИДМ е приел да извърши товарене на строителни отпадъци в МПС, собственост на фирма „...“ ЕООД, с рег.№ ТХ ..., без наличието на писмен договор със собственика на обекта и без регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО, е извършил транспортиране на същите, с което е нарушил чл. 136, ал. 2, т. 1 от ЗУО.

Акта е съставен в отсъствието на нарушителя. На същата дата акта бил предявен на представляващия търговското дружество А. Р А., който отказал да го подпише.

Въз основа на така съставения АУАН наказващият орган възприемайки изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка е издал атакуваното наказателно постановление, в което е прието, че с действията си дружеството е нарушило чл. 136, ал. 2, т. 1 от ЗУО, поради което на осн. чл.

136, ал. 2, т. 1 от ЗУО му е наложена глоба в размер на 7000,00 лв.

Доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е 2 наложителен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя.

НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

При проверка на обжалвания акт съдът констатира, че е налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена относимата, като нарушена материалноправна норма от ЗУО, която описва дължимото поведение от нарушителя. Вместо това неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена, като нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава – чл.

136, ал. 2, т. 1 ЗУО, която гласи: „Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: предава или приема отпадъци без наличието на писмен договор в случаите по чл. 8, ал. 1 или нарушава изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗУО“. Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и едновременна санкционна такава представлява неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

3

Настоящия състав на съда намира за основателно и възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, досежно определеното му наказание. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 1 от ЗУО, като неправилно му е наложена санкция „глоба“, вместо „имуществена санкция“. Съгласно посочената разпоредба - наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което предава или приема отпадъци без наличието на писмен договор в случаите по чл. 8, ал. 1 или нарушава изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

Наказанието „имуществена санкция“, което законодателят е предвидил в чл.

136, ал. 2 се налага на едноличните търговци и юридическите лица, а на физическите лица се налага административно наказание „глоба“ по 133 ЗУО.

В настоящия случай административно наказващия орган е констатирал извършено нарушение от юридическото лице „...“ ЕООД, но неправилно е наложил наказание „глоба“ предвидено за физическите лица нарушители на ЗУО. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл. 83 ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.

Видът на наказанието следва да е съответен на субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая като субект на административнонаказателна отговорност е посочено юридическото лице „...“ ЕООД, то наказанието следва да е „имуществена санкция“ по арг. на чл. 83 от ЗАНН и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието.

С оглед изложеното настоящия състав на съда намира, че наказателното постановление, с което е наложено на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 1 4 от ЗУО, подлежи на отмяна, като незаконосъобразно на материално основание.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил своевременно искане, подкрепено с доказателства за сторени разноски в размер на 1050,00 лв. и липсата на възражение за тяхната прекомерност, намира, че следва да ги присъди в полза на въззивника.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Каварненският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 от 12.09.2025 г., издадено от Кмета на Община Каварна, с което на „...” ЕООД с ЕИК ..., на основание чл.

136, ал. 2, т. 1 от Закон за управление на отпадъците е наложена „ГЛОБА“ в размер на 7000,00 /седем хиляди/ лева, за нарушение на чл. чл. 136, ал. 2, т. 1 ЗУО, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Община Каварна, ЕИК ..., с адрес гр. Каварна, обл. Добрич, ул.

„Добротица“ № 26, да заплати на „...” ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Добротица“ № 79А, сумата в размер на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, пред Административен 5 съд - Добрич, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 6