Решение № 10 от 21.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 1579/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Веселина Вълева, Красимира Костова, Нина Иванова Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 417 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 421, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. София, 21.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Б. Б. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за възобновяване № 20251000601579 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Постъпило е искане от адв. К. Х., действащ като защитник на осъдения В. О. А. за възобновяване на производство по н.о.х.д № 14021/2025 г. на Районен съд - София.
В искането се твърди, че при постановяване на съдебния акт, Районен съд - София е пропуснал да приложи нормата на чл. 59, ал. 3 от НК, като не е приспаднал времето, в което осъденият А. е изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест“ в периода от 24.02.2023 г. до 12.05.2023г. по ДП №180/2022г. по описа на РУ - Приморско, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.09.2024г.
Иска се производството по н.о.х.д № 14021/2025 г. по описа на С РС да бъде възобновено и на осн. чл. 59, ал. 3 от НПК да бъде приспаднато от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което осъденият А. е изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест“ в периода от 24.02.2023 г. до 12.05.2023г. по ДП №180/2022г. по описа на РУ - Приморско, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство 1 от 03.09.2024г.
В съдебно заседание пред АС-София защитникът на осъдения В. О. А. поддържа искането за възобновяване по наведеното в него основание.
Пледира наказателното производство да бъде възобновено и на осн. чл. 59, ал.
3 от НПК да бъде приспаднато при изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което осъденият А. е изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест“ в периода от 24.02.2023 г. до 12.05.2023г. по ДП №180/2022г. по описа на РУ - Приморско.
Представителят на държавното обвинение – прокурор Б. настоява искането за възобновяване на наказателното производство да бъде оставено без уважение.
Апелативен съд - София, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок. То е насочено срещу акт, който подлежи на проверка по реда на глава XXXIII от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С определение от 23.10.2025г. по н.о.х.д. № 14021/2025 година по описа на Районен съд - София е одобрено постигнатото между страните споразумение, по силата на което наказателната отговорност на В. О. А. е ангажирана за две престъпления по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, и двете извършени на 24.03.2025г., като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на по една година, при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК, двете наказания са групирани, като е определено едно общо, най – тежко наказание за срок от една година „Лишаване от свобода“, при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 1, при изпълнение на така определеното общо, най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година, е приспаднато времето, през което А. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, с постановление на прокурор за довеждането му пред съд за срок от 72 часа и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.03.2025г.
Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото не подлежи на въззивна и касационна проверка и е влязло в сила в деня на неговото постановяване - 23.10.2025г.
Апелативен съд-София намира за неоснователно възобновяване на наказателното производство. искането за
Тезата за нарушение на материалния закон е аргументирана с пропуска на районния съд да приложи нормата на чл. 59, ал. 3 от НК. Споменатата 2 разпоредба предвижда възможност да бъде приспаднато задържане по друго наказателно производство, когато отделните деяния се намират в съвкупност по смисъла на чл. 23 от НК. В разглеждания казус, престъпленията, санкционирани по н.о.х.д. № 14021/2025 г. на СРС са извършени на 26.03.2025г., а в искането за възобновяване се навеждат твърдения за прилагане на мярка за неотклонение „Домашен арест“ по ДП №180/2022г. по описа на РУ - Приморско. Според фактическите положения изложени в искането, наказателното производство по посоченото досъдебно производство е било прекратено на 03.09.2024г. Престъпленията, санкционирани по н.о.х.д.
№ 14021/2025 г. на СРС са извършени след тази дата, поради което те не са в съвкупност с престъплението, разследвано по прекратеното досъдебно производство.
Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.59, ал. 3 от НК за приспадане при изпълнение на определеното общо наказание на осъдения със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 14021/2025 г. на СРС , времето, през което А. е бил ограничен, по силата на взетата спрямо него мярка за неотклонение “Домашен арест” по ДП №180/2022г. по описа на РУ Приморско, прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.09.2024г. Следователно тази норма не може да бъде приложена.
От друга страна, при наличие на данни за задържане на осъдения по друго дело, което в принципен план обуславя приложението на чл. 59 от НК, но съдът е пропуснал да го стори, тази норма следва да се приложи от прокурора с постановление, по реда на чл. 417 от НПК, без да е необходимо възобновяване на производството.
Мотивиран от изложеното, АС-София намира, че искането за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 14021/2025 г. на СРС следва бъде оставено без уважение.
Водим от горното, АС-София
РЕШИ:
Оставя без уважение искането за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д № 14021/2025 г. на Районен съд - София, депозирано от адв. К. Х., действащ като защитник на осъдения В. О. А..
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. София, 21.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Б. Б. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за възобновяване № 20251000601579 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Постъпило е искане от адв. К. Х., действащ като защитник на осъдения В. О. А. за възобновяване на производство по н.о.х.д № 14021/2025 г. на Районен съд - София.
В искането се твърди, че при постановяване на съдебния акт, Районен съд - София е пропуснал да приложи нормата на чл. 59, ал. 3 от НК, като не е приспаднал времето, в което осъденият А. е изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест“ в периода от 24.02.2023 г. до 12.05.2023г. по ДП №180/2022г. по описа на РУ - Приморско, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.09.2024г.
Иска се производството по н.о.х.д № 14021/2025 г. по описа на С РС да бъде възобновено и на осн. чл. 59, ал. 3 от НПК да бъде приспаднато от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което осъденият А. е изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест“ в периода от 24.02.2023 г. до 12.05.2023г. по ДП №180/2022г. по описа на РУ - Приморско, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство 1 от 03.09.2024г.
В съдебно заседание пред АС-София защитникът на осъдения В. О. А. поддържа искането за възобновяване по наведеното в него основание.
Пледира наказателното производство да бъде възобновено и на осн. чл. 59, ал.
3 от НПК да бъде приспаднато при изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което осъденият А. е изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест“ в периода от 24.02.2023 г. до 12.05.2023г. по ДП №180/2022г. по описа на РУ - Приморско.
Представителят на държавното обвинение – прокурор Б. настоява искането за възобновяване на наказателното производство да бъде оставено без уважение.
Апелативен съд - София, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок. То е насочено срещу акт, който подлежи на проверка по реда на глава XXXIII от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С определение от 23.10.2025г. по н.о.х.д. № 14021/2025 година по описа на Районен съд - София е одобрено постигнатото между страните споразумение, по силата на което наказателната отговорност на В. О. А. е ангажирана за две престъпления по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, и двете извършени на 24.03.2025г., като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на по една година, при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК, двете наказания са групирани, като е определено едно общо, най – тежко наказание за срок от една година „Лишаване от свобода“, при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 1, при изпълнение на така определеното общо, най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година, е приспаднато времето, през което А. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, с постановление на прокурор за довеждането му пред съд за срок от 72 часа и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.03.2025г.
Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото не подлежи на въззивна и касационна проверка и е влязло в сила в деня на неговото постановяване - 23.10.2025г.
Апелативен съд-София намира за неоснователно възобновяване на наказателното производство. искането за