Решение № 376 от 24.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Варна, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500048 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 82672/29.11.2022г. по регистратурата на ВРС подадена от Г. К. Н. , ЕГН ********** и Г. К. Н. , ЕГН **********, чрез процесуалния им представител срещу Решение № 3309/03.11.2022г. постановено по гр.д. № 15172/2021г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което съдът е приел за установено по отношение на Е. Н. А. и Г. Н. Н., че жалбоподателите Г. К. Н. и Г. К. Н. не са собственици на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в с.Шкорпиловци, общ.Долни чифлик, обл.Варна с площ по скица 794 кв.м., а по предходен документ за собственост 845 кв.м., при съседи : ПИ с идентификатори № ***; № ***; № *** и № *** по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК съставеният в полза на ответниците констативен нотариален акт № 147, том I, рег.№ 3817, нот.дело № 122/08.07.2013г., вписан в СВ-Варна под № 2, том XL, дело № 8202/2013г., вх. рег. № 15389/10.07.2013г. в частта, касаеща парцел II в кв.15 по регулационния план на вилна зона Шкорпиловци, с площ 845 кв.м., при граници: УПИ I, път, УПИ III и гора и е осъдил жалбоподателите да заплатят на Е.

А. и Г. Н. разноски в размер на 1734,67 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивниците – Г. Н. и Г. Н. заявяват становище за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение постановено по гр.д.№ 15172/2021г. по опис на ВРС.

1

Посочват, че съдът се е произнесъл по недопустим иск поради липса на правен интерес за ищците относно недвижим имот с ид.8304.503.216 находящ се в с.Шкорпиловци, при положение, че имотът за който ответниците са твърдяли право на собственост и по отношение на който се легимират като собственици с нот.акт № 147/2013г. е с ид.***.

В условията на евентуалност се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон, както и поради необоснованост.

Твърдят, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията им, за недоказаност на предпоставките за реституция на отчуждения от наследодателя на ищците Н. Н. имот с разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г., а именно за това че е върнал полученото обезщетение, както и че е заплатил подобренията и насажденията в имота, както и че е бил въведен във владение на процесния имот, който да е владял до смъртта си през 2010г.

Посочват, че неправилно съдът не е обсъдил в мотивите си фактът, че ищците са декларирали имотът в Община Долни Чифлик едва през 2021г., за разлика от ответниците, които са го сторили още преди снабдяването с нот.акт за собственост през 2013г. за имот № 78 с площ от 17646 кв.м., част от който е и процесния имот и са заплащали данъци за него.

Считат, че неправилно първоинстанционния съд не е обсъдил и представеното определение от 30.11.2016г. по адм.дело № 1005/2016г. по описа на Адм.съд Варна, с което считат, че установяват че са се интересували от имота и статута му.

Оспорва се направеният в мотивите на обжалваното решение доказателствен анализ както касателно изводите на вещото лице по проведените СТЕ, така и относно събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Възразяват срещу отказът на съда да обсъди представени по делото съдебни решения, експертни заключения и протоколи за разпит на свидетели по други съдебни производства, които според въззивниците опровергават други събрани по делото доказателства. Считат, че посочените нарушения са довели до грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, което е опорочило до степен на неправилност съдебното произнасяне. По тези съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендира се и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите страни – Е. Н. А. и Г. Н. Н., чрез процесуалния им представител. Считат жалбата за допустима, но неосновтаелна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Възразяват срещу доводите на въззивниците за недопустимост на съдебното решение като такова постановено при липса на правен интерес у ищците от изследване на правото на собственост по отношение на имота с ид.*** по Кадастралната карта на с.Шкорпиловци.

Твърдят, че искът им е бил касателно имот - УПИ II в кв.15 по действащият регулационен план на с.Шкорпиловци, който е описан е в нот.акт № 82/1970г. придобит от техния наследодател Н. Н., като именно за него вещото лице по СТЕ е направило заключение за 2 идентичност с ид.*** по действащата кадастрална карта и с имота на ответниците по нот.акт № 147/2013г. Считат, че съдът правилно е анализирал относимите към спора писмени доказателства и след като е преценил, че е налице противоречие в показанията на двете групи свидетели, е дал вяра на свидетелите на ищците, които кореспондирали и с експертните заключения. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. Процесуалният представител на въззивниците претендира за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. и прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано от въззиваемите адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. В обжалваното решение процесният имот е посочен като такъв с ид.8304.503.216 по Кадастралната карта на вилна зона Шкорпиловци, но номерът на посочената вилна зона по ЕКАТТЕ, с която започват всички поземлени имоти находящи се в Шкорпиловци е 83404, т.е не се касае за произнасяне относно различен имот, а за допусната очевидна фактическа грешка в посочване началните цифри от идентификатора на процесния имот, която следва да бъде поправена с настоящото произнасяне по реда на чл.247 от ГПК.

По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Е. Н. А. и Г. Н. Н. срещу Г. К. Н. Г. К. Н. пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Шкорпиловци, общ.Долни чифлик, обл.Варна с площ по скица 794 кв.м., а по предходен документ за собственост 845 кв.м., при съседи: ПИ с ид. № ***; ***; *** ;***, както и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на съставения в полза на ответниците констативен нот. акт за собственост № 147, том 1, рег.№ 3817, дело № 122/08.07.2013г.

Ищците твърдят, че са наследници на Н. Т. Н., който на 22.08.1970г. придобил чрез покупка от ТКЗС“Отряд Васил Левски“ с.Старо Оряхово вилно място в землището на с.Шкорпиловци с площ от 845 кв.м., представляващо парцел II, в кв.15 по плана на вилната зона на с.Шкорпиловци, при съседи парцели I, III и път, като сделката била обективирана в нот.акт № 82, том IX, дело No3418/1970г. Имотът бил отчужден през 1973г. за изграждане на ваканционно селище, но тъй като мероприятието не било осъществено на 12.03.1992г. с Протокол No41/12.03.1992г. Комисия, назначена от Кмета на Община Долни чифлик предоставила възможност на Н. Т. П. да заплати за отчуждения имот сумата от 845 лева.

След заплащането на тази сума, със Заповед № 493/08.09.1992г. Кметът на Община Долни чифлик отменил отчуждаването на имота и Н. Н. отново влязъл във владение на същия.

Твърди се, че през всичките години той заплащал данъците за имота и го стопанисвал като негов собственик. Сочат, че УПИ II , в кв.15 по действащия РП на вилна зона Шкорпиловци от 1996г. е идентичен с процесния ПИ с ид. № *** по Кадастралната карта на вилна зона Шкорпиловци. Н. Н. починал на 08.05.2010г., след което владението върху имота продължили да упражняват ищците като негови наследници по закон. Твърдят, че понастоящем са собственици на имота като наследници на своя баща, а в условията на евентуалност – въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез владение 3 упражнявано от тях в периода от смъртта на баща им 08.05.2010г. до настоящия момент, присъединявайки към своето владение, владението на баща си - от месец септември 1992г. до смъртта си на 08.05.2010г. и от 22.08.1970г. до отчуждаването на имота през 1973г.

Ищците твърдят, че след направена справка в СГКК-Варна касателно вилна зона Шкорпиловци узнали, че в регистъра на собствениците като собственик на техния имот са вписани неизвестни лица, въз основа на констативен нотариален акт за собственост по давност № 147, том I, рег.№ 3817, дело № 122/2013г.

Оспорват правото на собственост на ответниците с твърдения, че същите не са станали собственици на процесния имот по давност, тъй като никога не са владяли имота, не са противопоставяли свои права на собственика Н. Н., нито на неговите наследници. Молят съда да уважи предявените искове, с които да бъде прието за установено спрямо тях, че ответниците не са собственици на процесния имот – ПИ с ид. № *** по Кадастралната карта на вилна зона Шкорпиловци с площ от 794 кв.м.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Г. К. Н. и Г. К. Н. са депозирали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че съгласно нот.акт № 147, том I, рег. № 3817, дело № 122/2013г. са придобили по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10г. ПИ № 78, кв.14 и кв.15 целият с площ от 17 646 кв.м., при граници на целия имот: от две страни гора и дере, включващ в себе си и площта на имот с идентификатор № ***. Излагат, че владеят имота от 1992г. до настоящия момент като са присъединили владението на бащата на ответника - К. Н. Г.ев /починал през 1993г./, който осъществявал владение от 1980г. до 1992г. Твърдят, че от момента на издаване на констативния нот.акт за собственост заплащат данъци за имота всяка година за разлика от ищците, които декларирали имота едва пред 2021г. Оспорват истинността на представената от ищците декларация рег. № 27/02.07.2021г., че лицето Н. Т. Н. и Н. Т. П. са едно и също лице. Оспорват и въведените от ищците придобивни основания, както и твърденията, че баща им е бил собственик въз основа на покупко-продажба от 1970г. Оспорват сделката като нищожна, тъй като нямало взето решение на ОС на ТКЗС за продажбата. Сочи се, че съгласно Разпореждане на МС от 24.07.1991г. за отмяна отчуждаването на недвижими имоти за държавна и обществена нужда на територията на Варненска област, отчуждените имоти се връщат само при наличието на кумулативно предвидените предпоставки за това, а именно - при условия, че собствениците върнат полученото обезщетение и заплатят направените подобрения и насаждения след отчуждаването, като се твърди, че ищците не са доказали тези предпоставки - връщане на полученото обезщетение; заплащане на подобренията и насажденията и въвеждане на реституирания собственик във владение на имота от органите на ОбНС. Твърдят, че до завеждане на делото имотът не е бил обработван и заграждан от ищците или от техния наследодател, а от друга страна владението на имота от страна на наследодателя на ответниците не било оспорвано

Ответниците излагат, че повече от 10 години преди издаване на констативния нот.акт са владели имот № 78, заградили го с ограда от бетонови стълбове и мрежа, изградили малка барака за инструменти от ламарина и дърва, барбекю, садили картофи, наемали човек с трактор да го оре. През годините коловете и мрежата били неколкократно ограбвани от роми, а картофите били изравяни от тях или от диви прасета. Садяли и плодни дръвчета, които също били изравяни или откраднати. Сочат, че са обжалвали одобрената първоначално КК и КР на с.Самотино, тъй като само част от имот № 78 бил включен в нея, което било доказателство, че са се интересували от имота за разлика от ищците. Молят предявените срещу тях искове за собственост да бъдат отхвърлени.