Решение № 129 от 09.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100505633 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Д.Р.“ЕООД срещу решение № 20079305/15.02.2023г. постановено по гр.д. № 7448/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118 състав, с което е осъден да заплати на Т. К. К. сумата от 4 0 0 0 евро представляваща неустойка, дължима на основание т.11.1 от договор за продажба и строителство на недвижим имот, сключен на 27.04.2016 г., за забавено изпълнение за периода от 01.02.2019 г. до 09.10.2020 г. на задължение по т. 5 от нотариален акт за продажба на недвижим имот в груб строеж № 58, том II, рег. № 2867, дело № 206/2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от нея разноски по делото.

Във въззивната жалба са направени оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими писмени докаказателства, както и неоспореното заключение по СТЕ в тяхната съвкупност, поради което и е стигнал до неправилния и необоснован извод, че не е налице хипотезата по чл.81 ал.1 от ЗЗД и забавата в изпълненито се дължи на обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина на въззивника – ответник. Счита, че необосновано и в противоречие със събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е бил уведомен за неприключилите процедури по отчуждаване на имоти, доколкото удостоверението на което се е позовал касае точки извън недвижимия имот, в който е построена сградата, където се намира процесния апартамент. Посочва, че съдът в решението си не е съобразил обстоятелството, че Столична община носи отговорността за изграждане на външните комуникации и именно неизпълнение на това нейно задължение е обективния факт за въвеждане на сградата в експлоатация със забава – през октомври 2020г. Поддържа, че неправилно не е взето предвид в обжалваното решение, че въззивникът-ответник без да е длъжен се е съгласил и финансирал изграждането на външни мрежи за водоснабдяване и отводняване на сградата, който проект е изцяло в общински терен и с възложител Столична община.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което иска се отхвърли.

1

Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Въззиваемата страна Т. К. К. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не депозира отговор на въззивната жалба, в съдебно заседание процесуалният й представител изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, както и неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Моли решението да бъде потвърдено и присъдени разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният е сезиран с иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За установяване фактическият състав на чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже основанието, въз основа на което претендира заплащане на неустойка, размерът на същата, а ответникът следва да докаже наличието на изпълнение, съответно наличието на обективна възможност на неизпълнение или друго експулпиращо възражение, като ищецът не следва да доказва размер на вредите.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

С оглед изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, поради липса на оспорване на фактическите констатации в обжалваното решение във въззивната жалба, настоящият състав приема, че: между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за продажба и изработка, със съдържание обективирано в предварителен договор за продажба и строителство от 27.04.2016г , анекс към него от 21.02.2017г. и окончателен договор сключен в нотариална форма – нот.акт № 58, том II, рег. № 2867, дело № 206/2018 г.:с предварителния договор възиввникът ответник е поел задължението построи и продаде в напълно завършен вид подробно описаноия апартамент № В02, разположен на партерен 2 етаж в секция „В“, кота -1,40 м, с площ на обекта 56.48 кв. м, ведно с припадащите се за обекта идеални части от общите части на сградата, както идеалните части от правото на строеж и правото на собственост върху поземления имот, в който в изградена сградата; изрично е уговорен срок за изпълнение на задължението на ответника за построяване и предаване на купувача – въззиваемия-ищец на описания апартамент, както и вида, в който следва да бъде предаден/вкл. с изградени външни ВиК и ел. връзки и платени такси за присъединяване към външните ВиК и ел. мрежи, вкл. изцяло построена сграда с разрешение за ползване/ - до 30.12.2017г.; с нотариален акт № 58/29.03.2018г. ответникът прехвърля собствеността върху описания в предварителния договор недвижим имот на ищеца и съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно схема №15-622668/07.12.2017г., издадена от СГКК – София по КК и КР на гр. София , изграден в груб строеж, като в т.5 от нотариалния договор се е задължил да осигури въвеждането на сградата в експлоатация в срок до 30.09.2018 г. /т.е. срокът за изпълнение на задължението за предаване на процесния имот във вида и функционалност описана в предварителния договор по взаимно съгласие на страните е изменен - продължен до 30.09.2018г./; в т.7 от нотариалния акт, страните изрично са посочили, че всички останали клаузи, които не са предмет на нотариалния договор и част от съдържанието на предварителния договор, запазват действието си т.е. са част от съдържанието на процесното правоотношение; жилищната сграда, в която се намира описания недвижим имот, е въведена в експлоатация с разрешение за ползване №СТ-05-796/09.10.2020 г., т. е. 24 месеца и 9 дни след уговорения срок по т. 5 от нотариалния акт; част от договорното съдържание на правоотношението между страните е и клаузата по т.11.1 от предварителния договор, с която страните уговорили, че при виновно неизпълнение на задълженията по договора, вкл. забава на изпълнението в уговорените срокове, продавачът дължи неустойка в размер на 200 евро месечно след изтичане на 4 месеца на забава след срока по т. 2.2., но не повече от 4500 евро., като в случая с оглед съдържанието на нотариалния акт – т.5 вр. т.7 , следва да се счита, че 4 месечния срок, след който се дължи неустойка за забава следва да се изчислява от дата 30.09.20189г.

Според разпоредбата на чл. 177 ал.1 вр. ал.3 ЗУТ, след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред Дирекция за национален строителен контрол за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 /относно годността на строежа за въвеждане в експлоатация/, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175 ал. 5 ЗУТ /предаване на екзекутивите на съответните органи/.

От съдържанието на цитираната клауза по т.11.1 от предварителния договор, както и предмета на нотариалния договор, е видно, че ответникът е поел задължение не само за изграждането на сградата до степен и във вид годна за въвеждане в експлоатация, а се е задължил да престира определен резултат – построен апартамент във вид описан подробно в договора в сграда въведена в експлоатация т.е. снабдена с образец акт № 16 и във връзка с разпоредбата на чл.177 от ЗУТ,като обстоятелството, че в този процес освен действия, които следва да бъдат извършени от ответника се включват и административни процедури и издаване на административни актове от държавни/общински органи. Нещо повече, при 3 тълкуване на клазузите по т.5, т.4 от нотариалния акт и пот.11.1 от предварителния договор по реда на чл. 20 от ЗЗД, интересът на кредитора е не да придобие самостоятелния обект в груб строеж, а да може да ползва процесния имот по предназначение, което е възможно едва след въвеждането им в експлоатация.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателстваофициални документи с неразколебана доказателствена сила /чл.179 от ГПК/ - констативен протокол от 18.11.2019 г., констативен акт обр. 15 от 16.03.2020 г. за установяване годността за приемане на обекта, разрешение за ползване от 15.05.2020г.,констативен акт обр. 15 от 07.08.2020г., както и от заключението по СТЕ, че „Сградно канализационно отклонение“ на УПИ IV – 1479, кв. 142 м. „Кръстова вада“ /където е построена сградата, в която се намира процесния самостоятелен обект - апартамент/ е приключило и констатирано по съответния ред на 07.08.2020г., като тези отклонения не е било възможно да бъдат изградени преди да са изградени и въведени в експлоатация уличните ВиК комуникации /външни/, от които зависи осигуряване на сградата с вода и канализация и които улични ВиК комуникации, с възложител Столична община не са били изпълнени по – рано, поради неприключили към дата 10.05.2019г. отчуждителни процедури /удостоверение от Столична община – л.77 от делото/. Т.е. едва след 07.08.2020г. с включване на сградата канализационната и ВиК мрежа е било обективно възможно отетникът да подаде заявление по чл.177 ал.1 вр.ал.2 от ЗУТ за издаване на разрешение за ползване на сградата, а след 07.08.2020г. същото е подадено на 24.09.2020г. веднага след успешно преминаване на необходимите технически тестове, извършени от сертифицирани лица.

Спорен между страните е единствено въпросът дали е налице фактическият състав по чл.81 ал.1 от ЗЗД, при което забавата не може да се вмени във вина на въззиника -ответник и е поради независисещи от него несвоевременни действия на държавни/общински органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

По силата на законовата презумпция по чл. 81 ал. 1 ЗЗД вината на изпадналия в забава длъжник се предполага, като именно последният следва да докаже обстоятелствата във връзка с твърдяната обективна невъзможност за изпълнение.

За да бъде обективно невъзможно изпълнението на задължението на въззивника ответник, следва да е налице конкретно препятствие, възникнало след сключване на договора, което е практически или правно непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер не може да бъде вменено във вина на длъжника./в този смисъл решение № 168 от 29.02.2012 г. по т. д. № 506/2010 г., т. к., ІІ Т.О на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Съобразно с граматическата формулировка на понятието непреодолима сила – чл.306 ал.2 от ТЗ следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка.