Решение № 168 от 06.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. С. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120205183 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на С. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.

Бургас, ж.к. „*, действаща чрез пълномощника си адв. М. Т. - БАК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 5450246, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. Сочи се, че същият е без дата на съставяне, поради което това обстоятелство не може да бъде установено.

Излагат се подробни доводи, като се застъпва, че от дата на нарушението до датата на връчване на ЕФ са изтекли повече от три години, поради което и административнонаказателното производство се е погасило по давност.

Твърди се и че не са налице данни за това уредът, с който е установено нарушението, да е бил в изправност към момента на установяването му 21.11.2021г.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения ЕФ, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

1

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид приложената по делото разпечатка от ССЕВ, видно от която процесният ЕФ е връчен на жалбоподателката на 26.11.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 21.11.2021г., в 11:21ч., в гр. Бургас, по бул. „Тодор Александров“ техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 11743d1, разположена на пътния участък, засякла и заснела движещ се в посока от надлез „Владимир Павлов“ към площад „Трапезица“ със скорост от 94 км/ч. лек автомобил Ауди А4 Авант с рег. № *. Мястото на контрол попадало в границите на населеното място – гр.

Бургас, поради което и важало общото ограничение на скоростта до 50 км/час.

Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка № „11743D1/0217818“.

След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, сред които записи бил и горепосоченият файл, било установено, че заснетият автомобил е собственост на С. В. Й. (последното обстоятелство не е и спорно по делото), както и че скоростта следва да се счита от 91 км/ч. (след приспаднатия толеранс от – 3 км/ч. в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 5450246, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 600 лева.

Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 11743d1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 18-СГ-ИСИС/18.05.2021г. (л. 10 и л. 12 от делото).

По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателката, като собственик на автомобила, да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази насока.

Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които се допълват и не се 2 констатират противоречия, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло и приложената по преписката снимка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система е издаден от компетентен орган и противно на застъпеното от жалбоподателката, съдържа съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.

В същия, приложен на л. 8 от делото, е посочено, че е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Ясно са посочени времето и мястото на нарушението – на 21.11.2021г., в 11:21ч., в гр. Бургас, по бул. „Тодор Александров“ в посока от надлез „Владимир Павлов“ към площад „Трапезица“ (на приложената снимка от автоматизираното техническо средство мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък максимално разрешената скорост като за движение в населено място е 50 км/ч, както и точната измерена от автоматизирано техническо средство скорост.

Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 41 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от – 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

С оглед горното съдът намира доводите за недостатъчно описание на нарушението за неоснователни. Фактическата обстановка, при която е издаден фишът, е достатъчно пълно и ясно описана, така че извършителят на нарушението да разбере за какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност и къде е било извършено то.

Във връзка с направените възражения за непосочване на дата, час и място на съставяне на ЕФ, съдът следва да посочи, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление, са неприложими.

Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и 3 съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), а не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.

46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване (изискване за час и място на издаване не е налице и по отношение на наказателните постановления), но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е и константната практика на касационната инстанция, в т.ч. Решение № 646 от 06.04.2015г. на АдмС -Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015г., Решение № 539 от 19.03.2015г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015г. и др.

Неслучайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо, за разлика от общия процес, регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление (в този см. Решение № 1227/08.07.2015г. по к. н. а. х. д. № 943/2015г. на АдмС-Бургас). Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е препратил към ЗАНН само относно процедурата по оспорване на електронния фиш, а в ал. 14 от същия член е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че 4 особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така, както е уредена в специалния закон и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш, се прилага общият закон – ЗАНН. Затова, след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронният фиш да съдържа тези реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед № Із305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. Процесният електронен фиш е именно такъв. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис и пр., то такъв реквизит не е задължително да притежава и фишът. Действително съдът констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателката е успяла в срок да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се е отразил на възможността да потърси съдебна защита на правата си.