Определение № 27 от 07.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. София, 07.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000503493 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК. Образувано е по частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, чрез държавен инспектор Г. Д.-Т. срещу определение № 17233 от 29.10.2024г., постановено по гр.д. № 20211100107853 по описа на Софийски градски съд за 2021г., с което е оставено без уважение искането му за изменение в частта на разноските на решение № 4791 от 09.08.2024г. по гр.д. № 20211100107853 по описа на СГС.

Частният жалбоподател/ищецът - КОНПИ счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в обжалваното определение не са изложени мотиви за отхвърляне на молбата по чл. 248 от ГПК. Според частният жалбоподател, предвид статута на КОНПИ не се дължи държавна такса, който действал в защита на чуждо материално право като процесуален субституент на държавата. Освен това, цената на иска била 216 000 лева и държавната такса била неправилно определена в размер на 17 928,03 лева, вместо дължимите 8 640 лева. На следващо място твърди, че недопустимо и извън всякакви срокове е определена държавна такса и за прекратената част поради отказ от иска. Според КОНПИ, когато ответникът е дал повод да завеждане на делото и искът е отхвърлен поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба - в случая непредставяне на доказателства в производството пред КОНПИ и постановяване на тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. При прекратяване на производството, когато отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяване на иска, отговорността за разноски следвало да се понесе от ответника, ако с поведението си е станал причина за предявяването му. Поддържа, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение следвало да е съобразен с цената на иска и е два пъти по голям от определения в Наредба № 1/2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това в съдебният акт липсвали мотиви за обсъдени доказателства за 1 реалното му заплащане от ответницата. Според частният жалбоподател, съгласно решение на СЕС по дело C-438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските хонорари, регламентирани в Наредба № 1/2004 г. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде изменено решението на СГС в частта за разноските.

Насрещната страна/ответникът - К. Л. Р. е подала в срок писмен отговор, чрез адв. П.. Излага продробни правни доводи по всяко едно от твърденията в частната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на частния жалбоподател. Счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди.

Частната жалба е подадена в двуседмичният срок по чл. 438, ал. 3 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 7853/2021 г. по описа на СГС е било образувано по искова молба на КОНПИ от 21.06.2021 г. срещу К. Л. Р., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 448 200, 97 лева. С определение № 10013 от 22.08.2023г. по гр. д. № 7853/2021 г. по описа на СГС е прекратено поради отказ от иска производството по искове в общ размер на 218 200,97 лева, което не е обжалвано и е влязло в сила на 09.11.2024г. С решение № 4791 от 29.10.2024г. по гр. д. № 7853/2021 г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният иск за отнемане в полза на държавата на апартамент № 1а, находящ се в град ***, ул. „***“ № ** и с цена на иска 230 000 лева, което не е обжалвано и е влязло в сила на 05.09.2024г. С отговор на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 21.02.2022 г., с който е уговорено адв. възнаграждение за процесуално представителство по делото, което е в размер на 15 000 лева/т. 6, л. 69 гръб/. В проведеното открито съдебно заседание на 02.02.2024 г., процесуалният представител на ответника е представил списък по чл. 80 от ГПК и три платежни нареждания за извършени плащания по банков път в общ размер на 15 000 лева/3х5000/.

За да остави без уважение молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, СГС е посочил, че вече е изложил мотиви в решението за определяне размера на държавната такса, включително и при отказ на иска. По отношение на претендираният размер на адвокатско възнаграждение приел, че е съобразен с фактическа и правна сложност по делото, поради което уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 15 000 лв. не е прекомерно и съответства на осъществената процесуална защита.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че не дължи държавна такса, предвид статута на КОНПИ в защита на чуждо материално право като процесуален субституент на държавата.

По предявен иск по чл. 153 ЗОНПИ, държавна такса се дължи, но не се внася предварително и се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото (чл. 75, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 2 от 2 отменения ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3, вр. чл. 157, ал. 2 ЗКОНПИ). Съгласно трайно установената и непротИ.речива практика на ВКС, КОНПИ не е освободена от държавна такса и дължи заплащането й на общо основание, както когато искът е отхвърлен, така и когато производството е прекратено изцяло или частично(определение № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г. на ВКС, III г. о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО на ВКС, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО на ВКС, определение № 2833 от 4.10.2023 г., по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на III ГО на ВКС, определение № 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III ГО на ВКС и много други).

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че недопустимо и извън всякакви срокове е определена държавна такса за прекратената част поради отказ от иска, че цената на иска била 216 000 лева и държавната такса била неправилно определена в размер на 17 928,03 лева, вместо дължимите 8 640 лева.

Цената на първоначално предявените от ищеца обективно и кумулативно съединени искове е в общ размер на 448 200,97 лева. Първоинстанционният съд е изчислил, че дължимата държавна такса е в размер на 17 928,04 лева/4% от 448 200,97/, която е по-малко с 87,98 лева от действително дължимата такава, тъй като за три от исковите претенции се дължи по 50 лева. СГС с диспозитив в решението по същество на спора е осъдил ищеца да заплати общият размер на дължимата държавна такса, както за отхвърлителната част така и за вече прекратената поради отказ от иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ГПК, ако страната остане задължена за разноски/включително и за държавна такса/, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Съдът не е ограничен от постановеното прекратителното определение или влизането му в сила, както и от срок за постановяване на определение за събиране на дължими от страната разноски по делото. Производството по реда на чл. 77 ГПК има самостоятелен характер и следва от отговорността и задължението на страната за разноски.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е представил доказателства в производството пред КОНПИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, когато ответникът по съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото. Според практиката на ВКС смисълът на посочената разпоредба е, че Комисията не би следвало да дължи разноските, които е сторила заради поведението на ответника, когато е притежавал доказателства за законните доходи на придобитото имущество, но не ги е представил в административното производство. В случая обаче същата е неприложима, тъй като ответникът е представил пред Комисията 29 броя възражения и всичкия доказателствен материал, с който е разполагал и е посочил в отговора на исковата молба. Освен това, в 3 хипотезата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, ищецът следва да посочи какви конкретни доказателства и за какви обстоятелства не са били представени в административното производство от ответника. Още повече, че в административното производство ответникът не може да иска събиране на гласни доказателствени средства/свидетели и вещи лица, както и поставяне на конкретни въпроси и задачи/, послужили като основание за отхвърляне на иска. Още повече, че решението е мотивирано с постановяването на тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС, което е постановено след предявяване на иска и е обосновало неговото отхвърляне.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че ответникът не е представил доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание на 02.02.2024 г., процесуалният представител на ответника е представил списък по чл. 80 от ГПК и три заверени преписа от платежни нареждания за извършени плащания по банков път в общ размер на 15 000 лева/3х5000/.

Ищецът е присъствал в съдебно заседание и не е оспорил тези платежни нареждания, които са доказателство, че сумата от 15 000 лева е реално заплатена, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Основателно е възражението на частния жалбоподател, че ответникът няма право на разноски за прекратената част от производството.

Определение № 10013 от 22.08.2023г. по гр. д. № 7853/2021 г. по описа на СГС е връчено на ответника на 04.09.2023г. Ответникът не е поискал присъждане на разноски за прекратено поради отказ от иска производството по искове в общ размер на 218 200,97 лева по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Следователно правото му да претендира разноски е преклудирано с изтичането на срока за обжалване на 23.09.2023г. Ответникът е договорил и заплатил адв. възнаграждение в общ размер на 15 000 лева за всички искови претенции в обща размер на 448 200,97 лева. Размерът на дължимото адв. възнаграждение за отхвърлените искови претенции следва да се определи пропорционално и е в размер на 7 698 лева (51,32 %/230 000:448 200,97х100/).

Неоснователни са доводите в частната жалба, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Като ориентир с минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеното под него възнаграждение за труда на ангажирания с процесуалното представителство на ответника адвокат съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Освен, че пазарът на труда на адвокатите по тези дела е наложил висок размер на адвокатските възнаграждения, от значение е и големият материален интерес от 230 000 лева. Правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, както и с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия. В случая делото е седем тома и над 4 000 листа, и е продължило три години, събрани и обсъдени са множество писмени и гласни доказателствени средства и са проведени шест 4 съдебни заседания. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 7 698 лева е справедлИ. и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да се намалява.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17233 от 29.10.2024г., постановено по гр.д. № 20211100107853 по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение в частта за разноските на решение № 4791 от 09.08.2024г. по гр.д. № 20211100107853 по описа на СГС, в частта, с която е осъден КОНПИ да заплати на К. Л. Р. адв. възнаграждение за сумата над 7 698 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: