Решение № 43 от 31.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ботевград, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20221810101917 по описа за 2022 година

Предявени е иск с правна квалификация чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ.

Ищецът- “****” ЕООД, гр. С., чрез пълномощника си твърди, че през месец януари 2022 г. с ответното дружество сключили устен договор за извършването на строителни работи, по силата на който последното му възложило извършването на строително-монтажни работи /СМР/ на следния обект: Резедейшьн **** квартал ****, гр. С., изразяващи се в шпакловка на фуги върху гипскартон. Поддържа, че като изпълнител добросъвестно, качествено и в срок е изпълнил всички поети с договора задължения, като всички възложени и извършени строително монтажни работи/СМР/ били приети без възражения. За извършената работа ищцовото дружество издало Фактура No **** г. на стойност 12 480.00 лв. с ДДС, получена от ответното дружество, осчетоводена в счетоводството му и включена в дневника му за покупките и ползване на данъчен кредит по нея. На 30.03.2022 г. ответното дружество извършило частично плащане по горепосочената фактура на стойност 3000.00 лв. и на 04.05.2022 г. друго частично плащане по фактурата на стойност 4000.00 лв. или общо частично плащане по фактурата на обща стойност 7 000.00 лв. Поддържа, че въпреки многократните му покани за доброволно заплащане на останалата сума по фактурата в размер на 5 480.00 лв., ответникът отказва да извърши останалите плащания без основателна причина. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 5 480.00 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка по издадена фактура No **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът- “****” ЕООД, гр. ****, обл. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не е 1 депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете. В съдебно заседание оспорва иска като неоснователен. Сочи, че от исковата молба и доказателствата към нея не може да се направи извод за това какъв договор е бил сключен, какъв е бил предметът му, видовете СМР, които е трябвало да бъда извършени, с както качество, в какъв срок и какво възнаграждение. Изтъква, че от представената фактура не се установява връзка между твърдените от ищеца за възложени и изпълнени от него СМР и фактурата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверено копие на фактура No **** г., същата е с посочен доставчик ищецът “****” ЕООД, гр. С. и клиент ответникът “****” ООД, гр. ****, за стока/услуга “плащане по СМР” на стойност 10400.00 лв., и сума за плащане по фактурата 12480.20 лв. с включен ДДС. Фактурата не е подписана от страните.

От заверени копия на 2 бр. преводни нареждания се установява, че на 30.03.2022 г. и на 04.05.2022 г. от страна на ответника “****” ООД са наредени плащания по сметка на “****” ЕООД съответно на сумите от 3000.00 лв. по първото и 4000.00 лв. по второто, с посочено основание за преводите “частично плащане по фактура 65/16.02”.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ за заплащане на сумата от 5 480.00 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка по издадена фактура No **** г. Съдът намира, че същият е неоснователен.

Ищецът твърди, че с ответното дружество през месец януари 2022 г. са сключили устен договор за извършването на строителни работи, по силата на който последното му е възложило извършването на строително-монтажни работи /СМР/ на следния обект: Резедейшьн **** квартал ****, гр. С., изразяващи се в шпакловка на фуги върху гипскартон. Твърди наличие на добросъвестно, качествено и в срок е изпълнение от негова страна на задълженията му по договора, както и приемането на всички възложени и извършени строително монтажни работи/СМР/ от ответника без възражения.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания- наличието на сключен договор за изработка между страните, изпълнението на задълженията си по него съгласно поръчката на ответника и приемане на работата от последния. Тези обстоятелства в съвкупност не бяха доказани в производството по настоящото дело.

Предвид обстоятелството, че страните по делото са търговски дружества и сключената сделка е свързана с упражняваното от ищеца занятие, то същата се явява търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ.

При договора за изработка, какъвто е и сключеният между страните договор за извършване на строително монтажни работи (СМР), възложителят дължи възнаграждение за приетата работа по силата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

2

Съдът намира, че по делото не се доказа от страна на ищеца никакво изпълнение от негова страна по договора за извършване на строително монтажни работи (СМР). Представената от ищеца фактура не е подписана от страна на ответника, поради което със същата не може да се установи факта на извършване, респ. на приемане на работата. Фактурата е свидетелстващ документ, като със същата се удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е основание за плащане на цената на описаната в нея услуга. Дължимостта на възнаграждението по договора /цената на услугата/ се определя не от съставяне на фактурата, а от предоставянето на услугата на възложителя - изпълнението на възложената по договора работа от изпълнителя. След като фактурата не е подписана от посочения като получател на услугата, то не може да се приеме, че лицето е получило услугата и следователно дължи сумата по фактурата. В случая в процесната фактура са посочени единствено доставчикът и клиентът, датата на издаването й и стойността на стоката/услугата, като последната е описана единствено като “СМР”, което не позволява да се изведат съществените елементи на твърдения като сключен от ищеца договор за изработка, както и че същата се отнася за конкретно посочените от ищеца СМР. Доколкото е налице частично плащане на сумата по фактурата, то последното може да се приеме единствено като признание за съществуване на задължение към ищеца по тази фактура само да размера на платената част, но не и за останалата непогасена част от вземането.

Така съгласно трайната съдебна практика, извършените частични плащания на вземания по конкретни фактури /освен ако е посочено, че сумата, която се плаща, представлява данък добавена стойност, начислен по конкретната фактура/, не са признание на длъжника за непогасената част от дълга.

Същевременно по делото не се събраха други доказателства, установяващи основния факт - на изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по конкретен договор съгласно поръчка на ответника и приемане на работата от последния. От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяването му, не бяха ангажирани никакви доказателства по делото в тази насока. Единствените представени от ищеца доказателства в настоящото производство са обсъдената по-горе фактура, която не доказва факта на изпълнение на задълженията на ищеца по договора- за извършване на съответна част от работата, за която последният претендира заплащане на предвидено в договора възнаграждение от страна на ответника, както и преводните нареждания за извършени плащания на част от сумата по фактурата от ответника, чието доказателствено значение, както беше посочено по-горе, не обхваща неплатената част от задължението по фактурата.

С оглед липсата на доказателства относно факта на изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по конкретен договор – за извършена от него работа и получаване на услугата по представената фактура от ответника, съдът намира, че по делото не се установи за ответника да е възникнало насрещното задължение за плащането на възнаграждение на ищеца. При тези съображения съдът намира иска с правна квалификация чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ за неоснователен и като такъв същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на 3

1017.60 лв. (с вкл. ДДС) за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “****” ****, ****, **** , представлявано от управителя Я.И.М. срещу “****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

****, обл. Б., ул. “****” ****, представлявано от управителя Б.Д.Т., иск с правна квалификация чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ТЗ за заплащане на сумата от 5 480.00 лв. /пет хиляди четиристотин и осемдесет лева/, представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка по издадена фактура No **** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “****” ****, ****, **** , представлявано от управителя Я.И.М. , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, обл. Б., ул. “****” ****, представлявано от управителя Б.Д.Т., сумата от 1017.60 лв. /хиляда и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4