Решение № 380 от 25.05.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Кюстендил, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520100208 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България“ АД, ЕИК:175133827, чрез пълномощника Л. М.

- юрисконсулт, със съдебен адрес в гр. К., ул. „П.“ № * е подало искова молба против „З. С.“ ЕООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „Л.“ № **. Твърди се, че ищцовото дружество притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР. Ответникът бил регистриран при „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България“ АД като небитов клиент на електрическа енергия с място на потребление в гр. С., ул. „О./С.П.“ № *****, с клиентски номер **************, за обект, представляващ офис, по силата на договор между страните за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № *********** от 11.04.2013 г. и споразумение № 6008941795 от 11.04.2013 г.

Твърди се, че ответникът е използвал електрическа енергия в обекта за периода от 13.01.2017г. до 12.04.2017 г. Отношенията между страните се регулирали и от Общи условия, одобрени от ДКЕВР. За процесния период дружеството изпълнило задължението си да доставя електрическа енергия в обекта, за което издало Фактура № ********** от 19.09.2017 г. на стойност 564, 54 лева.

Ответникът не заплатил задължението си, поради което то станало изискуемо на осн. чл. 19, ал. 2 от ОУ и била начислена лихва за периода от 03.10.2017г. до 23.09.2020 г. в размер на 163, 89 лева на осн. чл. 35 от ОУ.

1

Твърди се, че ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и настоящ ответник „З. С.“ ЕООД до Районен съд – Кюстендил, като било образувано ч. гр. дело № 2048 от 2021 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило предявяването на исковете.

Вземането произтичало от следните обстоятелства:

На 12.04.2017г. служители на ищцовото дружество извършили контролна проверка на средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен номер 50422596, монтирано в обекта на ответника, намиращ се в гр. София, ул. „О.“ № *****, с клиентски номер ************. Проверяващите установили, че липсвало пломба на капачката на клемния блок и били нарушени пломбите на холограмния стикер на големия капак на електромера. С оглед тази констатация се установило, че върху устройството е осъществено неправомерно въздействие.

Електромера е демонтиран и изпратен за извършване на метрологична експертиза. От същата се установило, че при подаване на количество енергия, тя не се натрупвала на показващото устройство.

С оглед на това е направено преизчисление на употребената и неизчислена електрическа енергия съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “б“, във връзка с чл. 47, ал. 5 от Правила за изчисление на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) за периода от 13.01.2017 г. до 12.04.2017 г., която била общо в размер на 4140 кВч. Въз основа на това е изпратено уведомително писмо и процесната фактура на ответното дружество, стойността по която все още не е заплатена.

Ето защо, предвид посоченото, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България“ АД, ЕИК 175133827, иска от съда да признае за установено, че ответникът „З. С.“ ЕООД дължи на ищеца сумата в размер на 564, 54 лева по неплатена фактура № **********/19.09.2017 г., както и сумата в размер на 163,8 9 лева законна лихва за забава за периода от 03.10.2017 г. до 23.09.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 2048 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2021 г. до изплащане на задължението.

Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

Ищцовото дружество желае постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице условията за това.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа посредством предварително депозирано от ищеца становище в посочения смисъл, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

2

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея – адресът е бил посетен от съдебен връчител на 10.02.2022 г., 26.02.2022 г. и на 11.03.2022 г. и офис на дружеството не е установен на посочения от ищеца адрес, който съвпада с данните от Търговския регистър относно седалище и адрес на управление на ответника. Въпреки условието на чл.50, ал. 2 от ГПК, съгласно което с първото посещение на адреса на дружеството се смята за редовно връчване и книжата се прилагат по делото, съдът е дал толеранс и е разпоредил на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК да се извърши лепене на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. С това, настоящият съдебен състав счита, че е изчерпал и дори надхвърлил възможностите за уведомяване на ответното дружеството за наличието на ищцовата претенция. При посочените обстоятелства ответникът редовно призован, не се явява в първото заседание по делото – 17.05.2022 г. и не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в н е й н о отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявени те искове са вероятно основателн и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

За пълнота съдът ще посочи, че вземането, предмет на установяване в настоящото исково производство, е идентична с претенцията по ч. гр. д.

№2048/2021 г. по описа на КРС.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната с т р а н а следва да бъде осъдена да заплати н а ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Доказателства за сторени такива са ангажирани на л. 36 от делото съответно – 75.00 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 150 лв.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по 3 т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 90 лв. – 25, 00 лв. държавна такса и 65,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Следва да се обърне внимание, че по делото е назначена експертиза, по която ищцовото дружество е внесла обща сума в размер на 500 лв., за което са представени доказателства /л. 46-47 от делото, вносни бележки/, която експертиза не е изпълнена от вещите лица, с оглед развитието на производството. Поради това тази сума от 500 лв. следва да бъде възстановена на ищцовото дружество по банковата сметка, посочена в нарочна молба с вх. №4364/18.05.2022 г.

Искът е предявен от ищцово дружество с наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, което в хода на производството – на 28.04.2022 г. както по данни на ищеца /молба с вх. №3757/29.04.2022 г./, така и след справка в Търговския регистър се установява, че е променил името си на „Електрохолд продажби“ АД, като е запазен ЕИК и всички останали индивидуализиращи данни.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „З.

С.“ ЕООД, ЕИК:***************, седалище и адрес на управление: гр. К., ул.

„Л.“ №**, представлявано от управителя Т. Д. Б., дължи и следва да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: 175133827, /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ със седалище и адрес на управление: гр. С. *****, бул. „Ц. “ №*** район Младост, бл. Б.Б., сумата в размер на 564, 54 лв. /петстотин шестдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ – неплатена сума по фактура №**********/19.09.2017 г. за електроенергия за период от 13.01.2017 г. до 12.04.2017 г. за обект с клиентски номер 210029334628, на адрес: гр. София, ул. „О.“ №**, 163, 89 лв. / сто шестдесет и три лева и 89 ст./ - законна лихва за забава върху главницата за периода от 03.10.2017 г. до 23.09.2020 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №2048/2021г. по описа на РС- Кюстендил – 14.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „З. С.“ ЕООД, ЕИК:*************, седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Л.“ №**, представлявано от управителя Т. Д. Б. да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: 175133827, /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ със седалище и адрес 4 на управление: гр. С., бул. „Ц.“ №***, район Младост, бл. Б., сумата в размер на 225,00 лв. (двеста двадесет и пет), представляваща разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 90,00 л в . (деветдесет лева) разноски направени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 2048/2021 г. на КРС.

Да се възстанови на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК:

175133827, сума в размер на 500 лв. – внесен депозит по сметка на КРС за извършване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които не са изпълнени от вещите лица.

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му - на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати и на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5