Решение № 11658 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11658 гр. С., 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110109112 по описа за 2023 година

Ищецът Т. Д. П. е предявил против С. Г. В. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминация, основана на обществено и лично положение. Ищецът твърди, че ответникът е служител на 08-мо районно управление на МВР, като на 19.03.2020 г. разгласил позорни твърдения за него, а именно, че без никаква причина наругал негов колега Д. на публично място и разгласил това в сградата на ****** чрез изготвяне на писмено сведение, с което накърнил достойнството на ищеца и създал враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашителна среда. Счита, че с действието на ответника е осъществен тормоз спрямо него, като е третиран по-неблагоприятно от други лица в сходно положение. Поддържа, че проявената към него дискриминация е основана на признаците обществено и лично положение, предвид високата обществена активност на ищеца и качеството му на сигналоподател срещу колега на ответника. Отправя искане на осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 Закона за защита от дискриминация да бъде установено нарушението, състоящо се в разгласяване на позорни и неверни твърдения за ищеца, че без никаква причина е наругал негов колега на публично място чрез писмено сведение № ********/19.03.2020г. на **********, изготвено от ответника.

Ответникът не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита дискриминация е да докаже твърденията си, че са налице факти, които обуславят вероятност за дискриминационно третиране на посочените от него признаци.

След доказване на твърденията, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответникът следва при условията на пълно и главно обратно доказване да опровергае твърденията за дискриминация или да установи, че извършените действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане 1 на целта са подходящи и необходими

От приетия по делото препис на Сведение № ********/19.03.2020г. на ********** се установява, че същото е изготвено от С. В. във връзка с подаден Сигнал № **********/06.03.2020 г. от Т. П.. По повод същия, главен инспектор В. посетил на 27.02.2020 г. съвместно с инспектор В. /адрес/. На място установили полицай Н. И. и полицай Т. В. и подателя на сигнала Т. П.. При проведения разговор с П., същият заявил, че малко по-рано, докато се качвал в автомобила си, паркиран пред **********, е бил извикан по име от ПИ Г. Д.. П. му съобщил, че отказал да разговаря с ПИ Д., напсувал го е и се е качил в автомобила си, при което ПИ Д. също го бил напсувал и е ударил с ръка по предното стъкло на автомобила му. Насочил Т. П. към ********** за подаване на писмено заявление по случая, но същият категорично отказал. С оглед изясняване на фактическата обстановка по случая, разпоредил на АП – 141 да извършат проверка в ******** относно установяване на евентуални свидетели – очевидци на инцидента.

От приобщения по делото заверен препис от присъда, ведно с мотиви по НЧХД 12860/2020, СРС, НО, се установява, че С. Г. В. е признат за невиновен в това, че на 19.03.2020 г. в гр. С. в качеството му на длъжностно лице – началник сектор „************“ при ******** при или по повод изпълнение на службата си, посредством писмено сведение рег. № ********/19.03.2020 г. по описа на ******** е разгласил неверни позорни обстоятелства или е приписал престъпление по отношение на Т. Д. П. с думите: „П. ми съобщи, че отказал да разговаря с Д., напсувал го е и е ударил с ръка по предното стъкло на автомобила му“, като го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 НК.

С решение от 02.11.2022 г. по гр. д. № 1974/2022 г. по описа на СГС, въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като е приел следната фактическа обстановка след обсъждане на събраните доказателства, а именно: на 27.02.2020 г. около 14:30 часа в близост до **********, където бил паркиран лекия автомобил на частния тъжител П., той срещнал свидетеля Д.. Последният го заговорил, но с оглед взаимоотношенията помежду им частният тъжител не желаел да говори с него и влязъл в лекия си автомобил, като седнал на шофьорското място. Свидетелят Д. застанал до предната врата на МПС , при което Т. П. го напсувал, а свидетелят веднага му отвърнал също с нецензурни реплики. Непосредствено след това частният тъжител П. подал сигнал на ЕЕН 112. На мястото на инцидента пристигнали свидетелите В. и И., полицейски служители на ********, където установили само частния тъжител. Той им казал, че между него и свидетеля Д. имало спречкване, при което двамата се напсували, а след това последният ударил с ръка по предното стъкло на лекия автомобил на частния тъжител. Полицаите огледали МПС, но не установили щети по него. Втори полицейски екип пристигнал, в състав св. В. и подсъдимия В. – началник сектор „************“ към същото районно управление. В присъствието на двамата служители, частният тъжител повторил разказа си за случилото се.

От разпита на св. В., разпитан в съдебно заседание от 26.03.2024 г. по настоящото дело, се установява, че свидетелят работи в Осмо РУ от месец април 2017 г. и познава ответника В. от м. 07.2017 г., който му е началник. Спомня си за сигнал във връзка с който посетил с г-н В. ***********, във връзка с който ищецът разказал, че се е качвал в автомобила си, когато бил извикан по име от полицейски инспектор Д., който след това го бил напсувал, П. се качил в автомобила си и оттам подал сигнал по т. 112. Свидетелят не установява дали този разказ от г-н П. е бил възприет от другите му колеги на място.

От обясненията на ответника по реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание, 2 проведено на 30.01.2024 г., ответникът заявява, че си спомня за проведен разговор с ищеца, при който П. му казал, че двамата с Д. се напсували взаимно, като поддържа, че това, което е написано в сведението е това, което му е разказано от П..

Други относими доказателства по делото не са събрани.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред които и твърдените от ищеца – „лично или обществено положение“. На санкциониране подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от законовата норма, а именно: различно третиране на лицето/лицата при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Иначе казано следва да бъде установен защитен признак за лицето и причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че по-неблагоприятното третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията на установени правила, предвиждащи права и свободи.

Така Решение № 244 от 14.08.2012 г. по гр.д. № 777/2011 г. на ВКС. При извършването на преценка за съществуването на по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на защитен признак съдът следва да прецени дали е налице съществено различие в начина, по който се третира едно лице, в сравнение с останалите лица при сравними сходни обстоятелства.

В разглеждания случай, настоящият състав приема, че доказване на съмнение за наличие на дискриминационен признак по делото не е осъществено. Това е така, тъй като по делото не са събрани доказателства ответникът да е осъществявал действия, представляващи дискриминация по отношение на ищеца и последният да е бил понеблагоприятно третиран от други лица, подаващи сигнали. Видно от събраните доказателства, ответникът В. е изготвил процесното сведение по подаден сигнал. Не се установява излагане на неверни позорни факти в сведението. С влязла в сила оправдателна присъда по н.ч.х.д. 12860/2020 г .СРС е прието след анализ на събраните по делото доказателства, че деянието е несъставомерно и В. е оправдан. Влязлата в сила присъда е задължителна по арг. от чл. 300 ГПК за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 139 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 504/2018 г., II г. о., ГК, всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие /респ. бездействие/, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд. В конкретния случай, доколкото по н.ч.х.д. №12860/2020 г. СРС не е установено разгласяване на неверни позорни обстоятелства в процесното сведение с окончателен съдебен акт, то не подлежат на преразглеждане събраните по наказателно дело доказателства в настоящото производство. Показанията на св. В. в съдебно заседание от 26.03.2024 г. са неотносими, тъй като не установяват какво е възприето от ответника. Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е бил 3 третиран по различен начин, нито по отношение на него да са налице предвидените в закона признаци, поставящи го в по-различно лично или обществено положение във връзка с изготвеното от ответника сведение. Не се установи и да е третиран по различен начин. Ето защо предявеният иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на разноски възниква за ответника. Същият претендира разноски в размер на 800 лв., които са доказани в съответствие с приетото в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС с договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че са платени в брой /л. 36/. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно.

Това е така, доколкото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 9 от НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1500 лева. В случая се претендира възнграждение в по-нисък размер. Ето защо, с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 800 лева.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Т. Д. П., ЕГН ********** срещу ответника С. Г. В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминацията да бъде установено нарушение, представляващо дискриминация, състоящо се в разгласяване чрез писмено сведение № ********/19.03.2020г. на **********, изготвено от С. Г. В. на позорни неверни твърдения за ищеца, че без никаква причина е наругал на 27.02.2020 г. колега на ответника на публично място.

ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН ********** да заплати на С. Г. В., ЕГН ********** сумата от 800 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.