Определение № 2696 от 14.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2696

***, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300502221 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.М. В. М., в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 16919/2025г. на ПдРС, VIII гр.с. Х. К., против постановеното по делото определение № 10143/13.08.2026г., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 72524/16.07.2026г. за изменение на решение № 3485/07.07.2026г. в частта за разноските, като определеното за адв.М. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде увеличено от 120 евро с ДДС на 246 евро. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като определения размер на адвокатското възнаграждение е изключително нисък и не е съобразен с обема на извършената от адв.М. работа по делото. Иска се отмяна на обжалваното определение и увеличаване на адв.възнаграждение до размер от 246 евро с ДДС.

От въззиваемата страна „Кеш пойнт Бълтария“ЕООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 16919/2025г. на ПдРС, VIII гр.с. е образувано по искова молба от Х. К. против „Кеш пойнт Бълтария“ЕООД, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1070, 67 евро, платена без основание по сключен между тях в *** нищожен Договор за потребителски кредит № *** към Искане № ***, а при условията на евентуалност за това ответника да заплати на ищеца сумата 755, 46 евро, представляваща платената без основание неустойка по нищожния Договор за потребителски кредит. С постановеното по делото решение № 3485/07.07.2026г. основният иск е уважен изцяло, като в полза на адв.М. М. е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 120 евро с ДДС.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в приетата с решение на Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под 1 страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при материален интерес в размер от 1070,67 евро / 2090,05 лева / минималният размер на адвокатското възнаграждение е 509 лева. Преценката относно това, в какъв размер следва да бъде определено адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото, като предвидения в наредбата минимален размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир. Както се сочи и в мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика“. Настоящият състав на ПОС намира, че спорът по гр.д.№ 16919/2025г. на ПдРС, VIII гр.с. се отличава с относително ниска фактическа и правна сложност- от една страна предвид натрупаната многобройна съдебна практика по идентични искове, включително и тълкувателни решения на ВКС, а от друга страна, предвид обстоятелството, че по делото не са събрани многобройни доказателстваприети са писмени доказателства и заключение на ССЕ. Ето защо, дължимото за адв.М. адв.възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер под минимума по наредбата, а именно в размер от 400 лева /204,52 евро/. Безспорно е, че той е регистриран по ЗДДС, поради което към възнаграждението ще следва да бъде добавен дължимия ДДС в размер от 80 лева /40,90 евро/.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 10143/13.08.2026г., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя адв.М. В. М., в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 16919/2025г. на ПдРС, VIII гр.с. Х. К., молба с вх. № 72524/16.07.2026г. за изменение на решение № 3485/07.07.2026г. в частта за разноските, като определеното за адв.М. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде увеличено от 120 евро с ДДС на 246 евро, като вместо това

ИЗМЕНЯ решение № 3485/07.07.2026г. по гр.д.№ 16919/2025г. на ПдРС, VIII гр.с. в частта за разноските, като УВЕЛИЧАВА присъденото в полза на адвокат М. В. М. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА от 120 евро с ДДС на 246 евро с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3