Определение № 95 от 23.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. В., 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500065 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК (обжалване на разпореждането в частта за разноските).

Със Заповед №92/03.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 109/2026г. по описа на Районен съд - К., Г.О. е разпоредено ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя Енерго Про Продажби АД ЕИК: 103533691, седалище и адрес на управление ********** срещу длъжника Н. Д. Х., роден на ******, настоящ адрес **********, съгласно която длъжникът да заплати на кредитора Енерго Про Продажби АД сумите: 109,97 евро (сто и девет евро и 97 цента), представляваща главница консумирана и незаплатена електрическа енергия за аб.№ 2303106191 ЛЕВСКИ и кл.№ 1100263878. за периода от 16.06.2025 г. до 16.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,6.69 евро (шест евро и 69 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 25.07.2025 г. до 28.01.2026 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10,86 евро (десет евро и 86 цента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 26 евро (двадесет и шест евро).

ОТХВЪРЛЕНО е заявлението в частта за сумата 14,90 евро(четиринадесет евро и 90 цента) - юрисконсултско възнаграждение.

1

Срещу заповедта е подадена частна жалба от "ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД; ЕИК: 103533691 със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс - Г“ в частта относно разноските .

Сочи се ,че заповедта е издадена в определения от съда размер с мотиви ,описани подробно в обжалваното Разпореждане. Обръща се внимание , че определеният размер е дори под минимално утвърдения в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима както към момента, така и към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (изм.: ДВ, бр. 53/2025 г., в сила от 01.10.2025г.), приета с ПМС № 4/06.01.2006г. Във връзка с което, в законоустановения преклузивен срок на основание чл. 413, ал. 1 ГПК вр. чл. 248 ГПК и съобразно задължителните указания, обективирани в т. 7 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС се обжалва издадената Заповед №92/03.02.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Иска се отмяна на заповедта и разпореждането във визираната част, като от въззивната инстанция да бъде определено присъждането в полза на кредитора юрисконсултско възнаграждение на стойност 4 0 . 9 0 € за осъществените правна защита и съдействие по делото, вместо присъденото такова в размер на 26 €, вкл. за връщане на делото към първостепенния съд със задължителни указания относно присъденото юрисконултско възнаграждение в заповедната фаза на процеса.

Изразява се несъгласие с извода на районния съд ,че заявлението е подадено въз основа на стандартна бланка по образец без да се изискват специални знания. Законодателят бил определил абсолютния минимум в размер на 40.90 €, като бил съобразил този размер за този вид производство.

Представляваното дружество се било съобразило с него при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК н последваща редукция се явявала далеч под заявения минимум, поради което се иска съда да отмени Разпореждане № 187/03.02.2026 г. постановено по ч.гр.д. № 109/2026г. по описа на Районен съд - К. и последващата Заповед № 92/03.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъждало и 2 възнаграждение в размер, определен от Съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не можел да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.Сочи ,че съобразно действащата актуална редакция на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима както към момента, така и към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (изм.: ДВ, бр. 53/2025 г., в сила от 01.10.2025г.), приета с ПМС №

4/06.01.200бг., за защита по заповедно производство възнаграждението е от 80 лв. до 230 лв., т.е. поисканият размер на юрисконсултското възнаграждение бил в минималната установена стойност.

Сочи ,че разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ обхващала цялостното процесуално представителство в заповедната фаза на процеса, т.е. включвала много по-широк кръг от дейности, които можели и следвало да бъдат извършени от процесуалния представител. Ето защо и текстовете от Наредбата за заплащане на правната помощ предвиждали различни размери на възнагражденията, доколкото процесуалното представителство по чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ имало значително по-широк периметър и съответно на това установеното възнаграждение било в по-висок размер, като това важало както за минималните утвърдени стойности, така и за максималните такива.

Излагат се твърдения, че в конкретния казус поисканото за присъждане юрисконсултско възнаграждение на стойност 40.90 € обхваща цялостната дейност по процесуално представителство, извършена и подлежаща на извършване от процесуалния представител по пълномощие, а не единствено и само реализирането на действия до издаване от страна на съдебния състав на процесната заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение.

На следващо място, в съдебната практика било трайно изложено гледището, че когато се касае за юрисконсултско възнаграждение по повод осъществено процесуално представителство, не било необходимо да се доказва пряко направения разход за това (Вж. Решение № 10/29.09.2016г., постановено по конст.д. № 3/2016г. по описа на КС на РБ). Съответно релевантен за определяне размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение бил нормативно закрепения минимален размер, какъвто бил 3 към момента на представяне на пълномощното в полза на юрисконсулта, извършващ процесуалното представителство пред съответната инстанция. С други думи - това бил моментът, към който Съдът бил длъжен да съобрази действащата към дадения времеви период редакция на съответния нормативен акт, относим за определяне размера на юрисконсултското възнаграждение.

Извън гореизложеното частният жалбоподател се позовава и на актуална практика, постановена по напълно аналогичен казус, съгласно която въззивната инстанция счита, че юрисконсулстското възнаграждение следва да се определи на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в редакцията й след изм. с ДВ бр. № 53/2025г., в сила от 01.10.2025г., т.е. в параметрите между 80 лв. и 230 лв. Посредством същия съдебен акт е извършена и препратка към Определение № 576/30.11.2017г., постановено по ч.гр.д. № 2510/2016г. по описа на ВКС, IV Г.О., съгл. което приложимата редакция от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се определи според времето на възникване на отговорността за разноски, като възникването на визираното вземане в конкретния казус несъмнено било сторено след 01.10.2025 г., т.е. безспорно приложима била редакцията на разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, след изменението съгл. ДВ бр. № 53/2025г., в сила от 01.10.2025 г. Същото Определения конкретно внасяло разяснението и че в производства по частни жалби в такъв аспект отговорността за разноски следвала да се възложи на длъжника, съобразно правилата за присъждане на разноски на база крайния резултат по спора. (В този смисъл: Определение N° 619/18.11.2025г., постановено по възз.ч.гр.д. N° 476/2025г. по описа на Окръжен съд - Враца) Предвид съвкупната преценка на изложените по-горе доводи се иска да бъде постановен съдебен акт, по силата на който:

ДА СЕ ОТМЕНИ Заповед №92/03.02.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК и Разпореждане № 187/03.02.202бг. постановени по ч.гр.д. № 109/2026г. по описа на Районен съд - К., постановена по ч.гр.д. № 109/03.02.202бг. по описа на Районен съд - К. в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 26€, като ВМЕСТО това СЕ ОПРЕДЕЛИ присъждането на юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 109/202бг. по описа на Районен съд - К. на стойност 40.90 €.

4

ДА СЕ ВЪРНЕ делото на първоинстационния съдебен състав при Районен съд - К. със задължителни указания съобразно горепосоченото искане;

ДА СЕ ПРИСЪДЯТ сторените разноски в настоящото частно въззивно производство за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса съобразно приложения списък по реда на чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело,прие за установено от фактическа страна следното :

Със Заповед №92/03.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 109/2026г. по описа на Районен съд - К., Г.О. е разпоредено ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя Енерго Про Продажби АД ЕИК: 103533691, седалище и адрес на управление ********** срещу длъжника Н. Д. Х., роден на ******, настоящ адрес **********, съгласно която длъжникът да заплати на кредитора Енерго Про Продажби АД сумите: 109,97 евро (сто и девет евро и 97 цента), представляваща главница консумирана и незаплатена електрическа енергия за аб.№ 2303106191 ЛЕВСКИ и кл.№ 1100263878. за периода от 16.06.2025 г. до 16.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,6.69 евро (шест евро и 69 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 25.07.2025 г. до 28.01.2026 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10,86 евро (десет евро и 86 цента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 26 евро (двадесет и шест евро).

ОТХВЪРЛЕНО е заявлението в частта за сумата 14,90 евро(четиринадесет евро и 90 цента) - юрисконсултско възнаграждение.Съдът е изложил следните мотиви :

„В полза на заявителя следва да бъдат присъдени и сторените разноски, като юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 26 евро(двадесет и шест евро) на основание чл. 78, ал.8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г. / във вр. с чл. 26 от НЗПП, тъй като образуваното частно гражданско дело за издаване на заповед за незабавно изпълнение не предполага 5 фактическа и правна сложност. Същото се развива въз основа на попълване на стандартизирана бланка по образец, а именно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което действие не се изискват специални знания, като следва да отхвърли искането в частта за разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата от 14,60 евро (четиринадесет евро и 90 цента).

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира ,че частната жалба е подадена в законовия срок , поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна поради следното :

Съгласно Чл. 27. (1) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.)от Наредбата за правната помощ за правна помощ в производство в производство за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е от 60 лв.(30,69 евро)до 150 лв.(76,73 евро).Изложените от районния съд мотиви относно определяне на възнаграждението около минималния размер се споделят от въззивната инстанция ,като следва да се отчете също така и факта,че претендираните суми са в минимален размер .При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение обаче не следва да се слиза под установения от закона минимален размер ,поради което към присъдените вече 26 евро следва да се присъди допълнително и сумата от 5 евро.Следва да се отбележи ,че е некоректно позоваването на разпоредбата на Чл.26 от Наредбата за правната помощ ,която касае защита в заповедното производство ,различна от производството за издаване на заповед за изпълнение .