Решение № 1128 от 24.06.2019, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ гр.Русе, 24.06.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7707 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази Р.Б.Ц. твърди, че заедно с ответника Т.Д.Т. са законни наследници на Б. Р. Б.и Д. Т.Б., които са родители на ищцата и баба и дядо по майчина линия на ответника. Приживе наследодателите са построили в гр. С., в парцел XVI общ. кв.6 жилищна сграда и две селскостопански постройки. След тяхната смърт имотите били наследени от ищцата и сестра й- С. Б. Р.- майка на ответника. Тъй като ищцата живеела в чужбина, тя се споразумяла с майката на ответника да живее в имота и да го поддържа от името и за сметка на двете съсобственици. С.Р.починала през 2008 година, а след това ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост за имота придобита по давност. Ищцата счита, че ответникът не е придобил имота по давност, тъй като не е владял имота повече от 10 години с намерение да го свои, което намерение да е било доведено до знанието й.

При тези фактически твърдения Р.Б.Ц. иска от съда да признае за установено по отношение на Т.Д.Т. че е собственик на ½ идеална част от посочените имоти и да бъде отменен констативният нотариален акт на ищеца за спорните имоти, в частта му с която са засегнати правата й.

Ответника оспорва иска. Твърди, че е владял имота явно повече от десет години, като е правил множество скъпи подобрения в него. Ищцата е живеела в чужбина, не се е появявала в имота и той обективно не е имал възможност да й демонстрира намеренията си.

Предявения иск е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК- за установяване, че ищеца е собственик на идеална част от недвижими имоти.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Б. Р. Б.е починал на 02.12.1996г, като е оставил наследници съпругата си Д. Т.Б. и дъщерите си Р.Б.Ц. и С. Б. Р..

Д. Т.Б. е починала през 1998 година и е оставила наследници дъщерите си Р.Б.Ц. и С. Б. Р..

С. Б. Р. е починала през 2008 година и е оставила наследници дъщеря си К. Д. Т.и сина си Т.Д.Т..

Така наследници на Б. Р. Б.и Д. Т.Б. се явяват дъщеря им Р.Б.Ц. с права върху наследството в размер на ½ идеална част и внуците им К. Д. Т.и Т.Д.Т.- с права върху наследството в размер на по ¼ идеална част всеки.

На

15.08.2018г. Т.Д.Т. се е снабдил с нотариален акт № 174, том V, рег. № 9305, дело № 764/2018г. на нотариус с рег. № 629 с който е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: жилищна сграда с площ 83 кв. метра, селскостопанска постройка с площ 30 кв. метра и селскостопанска постройка с площ 38 кв. метра построени в дворно място, общинска собственост с площ 881 кв. метра, представляващо имот № 73, за който е образуван урегулиран поземлен имот XV с площ 921 кв. метра в квартал 11 по плана на град С., общ. Ветово, обл. Русе с адрес ул. „Ал. ...“ № .., при граници: имот № 72, имот № 74, имот № 748 и имот № 749 и от една страна улица.

Между страните не е спорно, че процесният имот е бил собственост на техните наследодатели Б.

Р. Б.и Д. Т.Б., което се установява и от приложената по делото скица (л.10) и протокол за дадена строителна линия (л.12), от показанията на свидетелите по делото, както и от подадената на 24.07.2018г. от Т.Д.Т. декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти (л.94-100), в която процесните имоти са декларирани като наследствени. Спорно е по делото дали ответникът Т.Д.Т. е придобил имотите по давност или не.

Св. Р.И.е сестра на Б. Р. Б.и твърди, че ищцата живее в Разград, но работи в чужбина.

Връща се в България за по един месец всяка година. Има две дъщери, като едната работи в Глоджево, а другата в Разград. Съпругът й също работи в Разград. Р.Ц. има две дъщери, които живеят съответно в Глоджево и в Разград. Когато ищцата Р.Ц. се връщала от чужбина понякога посещавала И.. Р. и сестра й С. водили разговор относно къщата в присъствието на Р.И.и се съгласили С.да живее в къщата и съответно да я поддържа. Т.Т. живее в къщата от малък.

Свидетелят И.И.е съсед на Т.Д.Т. и твърди, че знае, че последния е собственик на спорния имот. Т. заживял в къщата от както бил в трети клас и от тогава през целия си живот е живял в тази къща. Майка му и леля му, за разлика от него не са живели продължително време в имота. Сестрата на Т. напуснала къщата след като завършила седми клас. Т. правил подобрения в имота. Свидетелят Н. Н.също твърди, че знае, че Т.Д.Т. е собственик на спорния имот, живял е в него от детска възраст, а след това и със съпругата си. Т. полага грижи за имота. Н. чувал, че лелята на Т.- Р.- имала претенции за имота. Т.Т. споделял със Н., че леля му искала от него да й купи апартамент в Разград, за да му остави къщата на него.

На

24.07.2018г. Т.Д.Т. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти (л.94-100), в която процесните имоти са декларирани като наследствени, като собственици са посочени Т.Д.Т. и К. Д. Т.при права по ½ идеална част.

На

21.08.2018г. Т.Д.Т. подава нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти (л.60-66), в която процесните имоти вече са декларирани като единствено негова собственост, придобита по давност, което е удостоверено с нотариален акт № 174, том V, дело № 764/2018г.

Св. Б.К. твърди, че е придружавал Т.Д.Т. през 2008 година, който ходил до Разград да търси леля си Р., но не я открил. Това станало още докато е била жива майката на Т.Т., като свидетелят предполага, че Т. е търсил леля си, за да я уведоми, че сестра й е тежко болна.

На 14.06.2018г. са заплатени данъците за имота дължими от Р.Б.Ц.. Назначено е вещо лице, което дава заключение, че подписът за „платил“ в приходната квитанция за данъка е положен от Т.Д.Т., от което съдът прави извод, че сумата е платена от Т.Т..

От правна страна съдът намира следното:

Ответникът Т.Д.Т. се позовава на десетгодишно давностно владение над спорния имот, в резултат на което счита, че е придобил собствеността върху имота.

Когато едно лице упражнява фактическа власт върху една вещ, това лице може да бъде владелец на вещта, ако я държи лично или чрез другиго като своя (чл.68 ал.1 от ЗС.) Ако лицето държи вещта не като своя, то е държател на вещта (чл.68 ал.2 от ЗС). Намерението за своене на една вещ е психическо състояние на владелеца, което е трудно за доказване, поради което в закона е създадена презумпция на чл. 69 от ЗС- „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“.

Както в теорията, така и в съдебната практика се приема, че индикатор за намерението на упражняващия фактическа власт е основанието на което е придобито владението (което може да е различно от основанието на което е придобита собствеността), в този смисъл- Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. Така на практика се завръщаме към разрешенията дадени още в римското право, където разграничението между владение и държане е било не на базата на намерението (което е трудно доказуемо), а на базата на основанието, на което е придобито владението.

Когато фактическата власт се придобива поради наследяване от сънаследник, същият е владелец на наследствения си дял и държател на дяловете на другите сънаследници. Това е така докато упражняващия фактическа власт сънаследник не изяви недвусмислено своето намерение да владее за себе си цялата вещ.

Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС: „Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.“ Т.е. съсобственикът- има право да си служи с цялата вещ независимо колко малка е квотата му в съсобствеността и си служейки си с цялата вещ той упражнява едно свое право. Това право може да бъде ограничено от другите съсобственици, които могат да поискат и те да си служат с вещта и тогава всеки би трябвало да си служи с нея съразмерно на правата си.

Ако другите съсобственици поискат и те да си служат с вещта и владеещия съсобственик отблъсне претенциите им, от този момент той се превръща във владелец на цялата вещ. И ако от този момент изтече срокът на придобивната давност, през който невладеещите съсобственици не предприемат действия, с които да прекъснат давностното владение на владеещия съсобственик, тогава последния ще придобие собствеността върху цялата вещ. Така, когато невладеещия съсобственик е поискал да си служи с вещта и му е било отказано, тогава имаме едно недвусмислено проявление на намерението вещта да се свои изцяло и този който я владее за съответния период може да я придобие по давност.

Когато обаче невладеещите сънаследници не са изразили желание да ползват вещта, тогава упражняването на фактическа власт върху целия имот от единия сънаследник няма да е достатъчно за да се приеме, че последния владее за себе си цялата вещ. В този случай служенето с цялата вещ от единия сънаследник би могло да бъде и търпимо действие, с което другите сънаследници са се съгласили без да се отказват от правото си на собственост. За да се приеме, че сънаследникът е започнал да владее и частите на другите намерението му за това трябва да е заявено ясно и недвусмислено пред другите сънаследници и ако от този момент нататък в продължение на десет години последните не предприемат действие за да защитят собствеността си, тогава те ще я загубят, защото владеещия съсобственик ще я придобие .

Владението, за да бъде такова трябва да има следните характеристики: да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Тези характеристики на владението са посочени в отменения Закон за имуществата, собствеността и сервитутите и макар да не са възпроизведени нормативно в действащия Закон за собствеността, няма съмнение, че са приложими и сега. В този смисъл са както съдебната практика (Решение № 477 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 909/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 197 от 7.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2017 г., I г. о., ГК и много други), така и правната теория („Владение“, проф. В. Таджер, 1991г, стр,13-14 и др.) По делото се установява, че Р.Б.Ц. работи от години в чужбина и се завръща рядко в България- признава се в исковата молба, а св. Р.И.твърди, че Ц. се завръщала в България веднъж годишно за по около месец, като понякога посещавала Илиева. Р.Ц. и сестра й С.провели разговор в присъствието на леля си Руска при който двете сестри се съгласили С.да живее в къщата с децата си и съответно да я поддържа.

По делото няма спор, че Т.Д.Т. не е довел до знанието на ищцата Р.Б.Ц. намерението си да свои целия имот и от този момент да са изтекли десет години. Т. обаче навежда доводи, че е бил в обективна невъзможност да доведе до знанието на ищцата намерението си да свои целия имот. В цитираното Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е посочено следното:

„Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани“ Съдът приема, че владението на целия имот от страна на Т.Д.Т. не е било в достатъчна степен явно и несъмнено и че същият не е положил достатъчно усилия, за да достигне до леля му Р.Б.Ц. неговото намерение да свои целия имот, поради което не може да се приеме, че е бил в обективна невъзможност да манифестира намерението си да свои имота изключително за себе си. Аргументите на съда за това са следните:

· Т.Т. не е заплащал в течение на годините данъците на целия имот. Той е заплатил данъкът за частта от имота принадлежаща на леля му за периода 2011-2018 година едва на 14.06.2018г. Това според съда е направено за целите на нотариалното производство по снабдяване с констативен нотариален акт, което се е случило два месеца по-късно. Ако Т. е имал намерение да свои целия имот, логично е било своевременно да плаща данъкът за целия имот.

Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e04b0121-86d4-4516-982d-76732ed227f8