Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 283 от 16.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 154/2022
Вид
Определение № 283
Подписан
16.03.2022
В сила
16.03.2022
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Благоевград, 15.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20221200500154 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена от М. М. С., ЕГН ********** и ЕМ. М. Н., ЕГН **********, чрез адв. К.А., срещу определение № 905877/ 02.12.2021 г., постановено по гр. д. № 177 по описа за 2020 г. на РС - Благоевград, с което делото е прекратено, поради неотстраняване на указаните от съда нередовности на исковата молба.

В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че е неправилен извода на съда, че с поправената искова молба са въведени нови основания, тъй като последната също се основава на основание давност за придобиване правото на собственост, като е налице уточнение, с оглед настъпилото правоприемство с оглед починалата страна.

На следващо място се сочи, че са неправилни изводите на съда и във втората част на определението, касаещи наличие на неяснота на твърденията на ищеца и неяснота в петитума на исковата молба, касаещо предмета на иска. Сочи се, че и в обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума на същата имота е описан правилно, както и е заявен ясен петитум, но незаконосъобразно е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Жалбата е допустима и основателна.

Според окръжния съд първоинстанционния съд необосновано е счел, че е нередовна исковата молба, като е дал първоначални и последващи указания на ищецът, които не са указания за посочване на обстоятелства, на които се основава иска и указания за прецизиране на петитума, който да определи обема на търсената защита, съобразно заявеното основание на иска, а са изложение на видове искове. От представената първоначална искова молба 1 може да се изведе спорното материално право – иск за собственост на основание давностно владение, описан е имота, обект на защита. Основателен е довода на жалбоподателя, че е нарушено диспозитивното начало в процеса, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 6 ГПК, получаване на защитата, вида защита и обема защита зависи от волята на лицето, легитимирано да я получи, а това е единствено ищеца, поради което указанията на съда и в тази посока са незаконосъобразни. С исковата молба ищецът определя рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и принципа на диспозитивното начало, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявените искове въз основа от фактическите твърдения на ищците в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и само когато същите са неясни или се констатира противоречие между тях, съдът следва да даде указания за уточняването им и отстраняване на допуснатата нередовност. Когато при проверката на исковата молба съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, тъй като неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за прекратяване на делото.

В случая в обжалваното определение на районен съд е налице именно явен порок, обусловен от неправилен извод на съд а, че исковата молба на ищеца е нередовна и същата е следвало да се върне на основание чл. 129, ал.

3 ГПК, а производството по делото да се прекрати. В обстоятелствената част на исковата молба ищците релевират различни основания, които водят до нови основание за придобиване на право на собственост, което фактическо изменение на иска според съда е недопустимо чрез института на отстраняване на нередовност на исковата молба. Въведеното основание за придобиване на собственост – придобивна давност, поддържано и в поправената искова молба, обоснова редовност на иска за собственост, а доколкото съдът е възприел и въведено ново основание за придобиване на собственост, обусловило нов предявен още един иск, не е основание за връщане на исковата молба по първоначално предявените иск, а това обуславя друга дейност на първостепенния съд.

На второ място, индивидуализацията на недвижим имот съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба. Данните могат да бъдат събрани и в хода на процеса чрез представяне на скица, установяваща как имотът е заснет и нанесен в кадастралната карта, а могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед задължението му да отрази в решението си индивидуализацията на имота както по документи за 2 собственост, така и по КК. Дори имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед нейното информативно значение, това не може да се отрази върху притежаването на вещни права и съдът дължи произнасяне налице ли са такива за ищеца съобразно представените от него доказателства.

Съдът незаконосъобразно е процедирал и е нарушил чл. 129, ал. 3 предл.

1 ГПК без да прецени, че по отношение на процесния имот исковата молба е редовна и липсва посоченото несъответствие между обстоятелствена част и петитум.

Поради необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт съдът намира, че следва да се отмени определението за прекратяване на производството и да върне делото за разглеждане от РС.

Водим от изложеното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение № 905877/ 02.12.2021 г., постановено по гр. д. № 177 по описа за 2020 г. на РС - Благоевград, с което делото е прекратено.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3