Решение № 138 от 02.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Монтана, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20251600500263 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК, образувано по жалба на Б. Ц. Б. против три постановления на държавния съдебен изпълнител при Районен съд Монтана за налагане на глоби за неизпъленние на задължение за предаване на децата Заг Б. и Евелин Б. по изп.д. № 2-300/2023 г.

Жалбоподателят Б. Б. чрез пълномощниак си адв. В. Д. твърди в жалбата, че постановленията са незаконосъобразни, затова моли да бъдат отменени. Посочва, че като баща на двете малолетни деца хххг Б. и Е Б. е действал в защита на техния интерес. Към датата на първото насрочено предаване – 14 март 2025 г., двете деца са били болни, което е установено от лекар и предписанието на лекаря е било децата да са на домашно лечение. Именно това е попречило да се извърши предаването им, като бащата като задължено лице своевременно е уведомил съдебния изпълнител за невъзможността да предаде децата на майката.

За следващите две дати, насрочени за изпълнение: 21 и 26 март 2025 г., е възникнала непредвидена пречка по отношение жалбоподателя – той е бил приет по спешност в болница и опериран, за което е представена епикриза. Невъзможността да изпълни задължението се дължи на обективна причина, стояща извън волята на задълженото лице.

Като заявява, че поведението на бащата не е укоримо, Б. Б. моли да бъдат отменени постановленията за налагане на глоби от 19 март, 24 март и 27 март 2025 г.

1 на ДСИ при МРС по изп. д. № 2-300/2023 г.

Ответницата по жалбата и взискател по изпъленнието Р. Р. С не взема становище.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с изложените в жалбата доводи и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжника по изпълнението, поради което е процесуално допустима.

Изп. д. № 2-300/2023 г. по описа на СИС при Районен съд - Монтана е образувано по молба на Р. С. въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийския районен съд по гр. д. № 55459/2023 г. за изпълнение на определение за привременни мерки. Предмет на изпълнение е задължението на длъжника Б. Б. да предаде малолетните деца З Б. Б. и Е Б. Б. на взискателката - тяхна майка, на която са предоставени за упражняване родителските права по отношение децата.

С разпореждане от 17 февруари 2025 г. държавният съдебен изпълнител е насрочил поредица от дати за изпълнение: 14 март, 21 март1 26 март, 4 април, 10 април и 16 април 2025 г. Това разпореждане е връчено лично на длъжника Б. на 13 март 2025 г. В същия ден той е подал молба до ДСИ, с която е заявил, че двете деца са болни, по препоръка на лекар се лекуват в домашни условия и предаването им на майката е невъзможно. Приложени са два амбулаторни листа от 13 март 2025 г. за извършени прегледи на двете деца.

На 14 март 2025 г. ДСИ е съставил протокол за предаване, с който е констатирал, че длъжникът не се явява на определеното за изпълнение място. Заедно с взискателката ДСИ е посетил дома на длъжника в с. Д Б , където обичайно се отглеждат децата, но не е открил никого на адреса.

С обжалваното постановление от 19 март 2025 г. на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК ДСИ е наложил на длъжника глоба от 200 лв за неизпълнение на задължението за предаване на детето ххх Б. и още толкова за неизпълнение на задължението по отношение детето Е Б..

На следващата дата, насрочена за изпълнение – 21 март 2025 г., длъжникът отново не се е явил и не е довел децата за изпълнение на задължението за предаването им на майката Р. С.. ДСИ заедно с визскателката посетили и местоработата на длъжника, но не го открили, не успели да осъществят контакт и по телефона.

Неизпълнението на задължението е санкционирано с налагане на две глоби от по 300 лв, за което ДСИ е издал постановление от 24 март 2025 г.

Изпълнението не е било осъществено и на 26 март 2025 г. Като отново е съставен протокол от ДСИ, с който се констатира неявяването на длъжника на определното за предаване на децата място. Отново били положени усилия за 2 откриване на длъжника на адреса му по местоживеене, но безуспешно.

На 27 март 2025 г. ДСИ на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК е наложил на длъжника Б. Б. две глоби по 400 лв за неизпъление на задължението за предаване на децата.

При така установените факти МОС намира жалбата за частично основателна.

Задължението на длъжника Б. да предаде малолетните деца хххг Б. и Е Б. на майката Р. С. произтича от определение на СРС по гр. д. № 55459/2023 г. за привременни мерки. Задължението е за незаместими действия и за принудителното му изпълнение е предвиден специален ред в чл. 528 от ГПК. На длъжника се указва възможността доброволно да предаде децата, а ако не го стори, то съдебният изпълнител налага глоба на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК за всяко неизпълнение.

По отношение постановлението от 19 март 2025 г.:

Длъжникът е бил уведомен за насрочената дата за предване на децата, той е представил доказателства за обективна пречка за изпълнение – двете деца са били болни. Заболяването е констатирано от лекар и удостоверено с писмен документ, представен на ДСИ в деня, предхождащ датата на изпълнението. Тъй като изпълнението на задължението касае деца, то следва да се отчита, че те са самостоятелни личности, чието състояние, емоционално и здравословно, не може да бъде пренебрегвано. Принудителното изпълнение може да се осъществи при зачитане на правата им и следване на принципа за запазване най-добрия интерес на детето. В случая е било констатирано вирусно заболяване, но няма данни то да е наложило лечение в болница. От двата амбулаторни листа е видно, че децата са били афебрилни, назначено е консервативно лечение с медикаменти. Съдът намира, че не са ангажирани убедителни доказателства за невъзможността децата да бъдат предадени на майката.

Касае се до състояние, което не е било животозастрашаващо и майката като родител също е способна да положи нужните грижи за лечението и възстановяването на децата. Интересът на децата не би бил застрашен от изпълнението на задължението да бъдат предадени на майката.

Държавният съдебен изпълнител законосъобразно е наложил глобите по чл. 528 от ГПК. Заболяването на двете деца не е било съществена причина, извиняваща неизпълнението и длъжникът е бил длъжен да осигури явяване на определното от ДСИ място, за да се изпълни съдебният акт за предоставяне на децата на майката за времето, докато е висящ бракоразводният процес между родителите.

Като намира жалбата за неоснователна в тази й част, съдът я оставя без уважение.

По отношение постановленията от 24 март 2025 г. и от 27 март 2025 г. съдът намира жалбата за основателна. С тези два акта длъжникът по изпълнението е санкциониран с глоби за неизпълнение на задължението да предаде двете деца на 21 и 3 на 26 март 2025 г.

В периода 21 – 27 март 2025 г. длъжникът по изпълнението е бил на лечение в МБАЛ хк „хххх – М Фактът е установен с представената епикриза, от която е видно, че Б. е бил приет по спешност и подложен на оперативно лечение. Задължението за предаване на децата е лично и е такова за незаместимо действие. Обективната невъзможност на длъжника да се яви на определеното за предаване на децата място е извинителна причина за неизпълнението, поради което той не следва да бъде санкциониран. Не би могло да му се вмени във вина това, че децата са могли да бъдат предадени от лицето, което се е грижило за тях по време на лечението на бащата. Това трето лице не е длъжник по изпълнителното дело, нито е било надлежно уведомено за времето и мястото на изпълнението.

Двете постановления са незаконосъобразни, затова МОС ги отменя.

На основание горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Б. Ц. Б. против постановление от 19 март 2025 г. на ДСИ при РС – Монтана по изп. д. № 2-300/2023 г, с което на Б. Ц. Б. на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК са наложени глоба от 200 лв за неизпълнение на задължението за предаване на детето Заг Б. Б. на Р. Р. С. и глоба от 200 лв за неизпълнение на задължението за предаване на детето Евелин Б. Б. на Р. Р. С..

ОТМЕНЯ постановление от 24 март 2025 г. и постановление от 27 март 2025 г., двете на ДСИ при РС – Монтана по изп. д. № 2-300/2023 г., с които на Б. Ц. Б. са наложени глоби на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК за неизпълнение на задължения за предаване на децатахххх. и ххх. на майката Р. С. на 21 и на 26 март 2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4