Решение № 373 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110210624 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. А. Т. срещу НП № 25-4332-014890/27.06.2025 г., издадено началник-сектор в ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 50 (петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдение, че НП е незаконосъбразно, поради което се иска и неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

Ц., който в хода на съдебни прения пледира за отмяна на НП, тъй като не са описани никакви обстоятелства във връзка с установеното и твърдяното нарушение от органите на реда. В писмени бележки, адв. Ц. сочи, че изложените от свидетелите твърдения са избирателно подбрани спомени, които да обслужват обвинителната теза, но всъщност имат липса на спомени елементарни обстоятелства от обективната действителност. По отношение на законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП твърди, че не е налице описание на всички обстоятелства и по-конкретно дали е имал или не техническо средство, което да му позволява да говори по телефона, без да го държи в ръцете си. Алтернативно поддържа, че деянието е малозначително. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител. В представени писмени бележки е взела становище по съществото на делото. Намира НП за законосъобразно и правилно и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендира разноски и възразява за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя.

1

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2025 г. в 11,25 часа в гр. София, по Околовръстен път, с посока на движение от АМ Струма към бул. „Европа“ управлявал лек автомобил марка/модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', собственост на ",,***''" ЕАД. По същото време и в същата посока се движел автомобилен патрул на ОПП-СДВР, в състав от свид. П. Д. и Е. А.. Когато се изравнили успоредно с управлявания от жалб. Т. автомобил, Д. и А. забелязали, че същият държал телефона в ръката си и го използвал и го спрели чрез подаване на звуков сигнал. По време на проверката Т. им заявил, че не е говорил по телефона.

Въз основа на констатираното, свид. П. Д. приел, че е жалб. Т. е нарушил разпоредбата на чл. 104а ЗДвП и съставил срщу него АУАН, серия GA, № 4007193/03.06.2025 г. Препис от акта бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, като в него не били вписани възражения.

Не са постъпили и писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на издадения АУАН, началник-сектор в ОПП-СДВР издал обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни – показанията на свид. П. Д. и Е. А., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – заповеди за компетентност и справка-картон на водача.

Показанията на свид. Д. и А. са непротиворечиви, намират опора в отразената фактическа обстановка в АУАН и не се явяват оборени от други доказателствени материали по делото.

От техните показания се установи, че нарушението е било установено по време на движение (докато са го изпреварвали), като са забелязали жалб. Т. да използва телефона си докато управлява МПС. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител, че полицаите не пазят съхранен спомен, а са дали показания чак след предявяването на акта. Съдът намира, че е житейски логично предвид естеството на полицейската работа, характеризираща се с наличие на множество и различни случаи, полицейските служители да не пазят добре съхранен спомен за всеки един от тях.

Съдът кредитира писмените доказателства, без да ги подлага на самостоятелен анализ предвид това, че са еднопосочни и непротиворечиви и техния обективен характер.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и съобщенията, от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая наказателното постановление е издадено от началника-сектор в ОПП-СДВР, който видно от представените Заповеди на министъра на вътрешните работи 2

/Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121к-12047/12.09.2024 г./ е упълномощен да издава наказателни постановления във връзка с установени административни нарушения по ЗДвП, т.е. наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. От приложените заповеди за компетентност се установява и тази на актосъставителя, заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР /Заповед № 513з-9825/13.09.2024 г. на Директор на СДВР/.

Настоящият състав намира, че в случая безспорно е установено извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН.

Обстоятелствата и в двата документа са непротиворечиви и напълно достатъчни.

Описанието на нарушението в АУАН и НП съответства на посочената като нарушена правна разпоредба на 104а ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство. Забранява се всякакъв вид използване на мобилен телефон - провеждане на разговори, изпращане и четене на съобщения, включително и всякакви други действия, предполагащи участие на ръцете на водача. Изключение се допуска само за разговори, провеждани с устройството "хендс фри", какъвто разглежданият случай не е. С оглед на това, ирелевантно е обстоятелството дали жалб. Т. е провеждал разговори по мобилния си телефон или не, доколкото в процесния случай е установено ползване, каквото цитираната разпоредба изрично забранява.

Описаната в АУАН обстановка се потвърждава от гласните доказателства, събрани в хода на производството.

Предвид това, че жалб. Т. е осъществил формален състав на административно нарушение, който по дефиниция се осъществява с пряк умисъл, съдът намира, че същият е действал именно с такъв.

За нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП, в редакцията действаща към датата на извършване на нарушението, предвижда, че се наказва с глоба в размер на 50,00 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Доколкото размерът на санкцията е абсолютно определен, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба.

Съдът намира, че процесният случай не разкрива характеристиките на маловажен, доколкото не се установи степента на обществена опасност да е по-ниска в сравнение с обичайната за други сходни случаи на административни нарушения, а дори напротив – предвид множеството нарушения на ЗДвП, за които водачът е санкциониран (видно от справката- 3 картон), се установява по-висока такава. С оглед изложеното, алтернативното искане на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока, се явява неоснователно.

По разноските:

Съдът намира, че правилно е било ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и правилно определено административното наказание.

С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, като са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваема страна, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваема страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподател да заплати в полза на СДВР сума в размер на 51,13 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на БНБ от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-4332-014890/27.06.2025 г., издадено началник-сектор в ОППСДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 50 (петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на осн. Наредба 2539/17.12.2012 г. се отнемат 8 контролни точки.

ОСЪЖДА жалбоподателя В. А. Т., с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сума в размер на 51,13 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на БНБ от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на въззиваемата страна в настоящото съдебно производство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4