Решение № 12776 от 06.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12776

Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА канд № 20267050702127 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Я. М. П.-И. против Решение № 62 от 18.05.2026 г. по АНД № 587/2025 г. на Районен съд – Провадия (РС – Провадия), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7077847, издаден от ОД на МВР Варна, с който на касатора, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1200 лв./613,55 евро.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Провадия е незаконосъобразно. Според касатора не са преценени всички доказателства в пълнота, задълбочено, съвкупно и поотделно, не са обсъдени възраженията му. Сочи се, че е оспорена процедурата по установяване на нарушението, което е останало без съответното внимание от съда. Конкретно се сочи, че протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 9121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не е попълнен в цялост, поради което неизяснени остават обстоятелствата като мястото, откъдето е извършван контролът, разстоянието от указателната табела Д11 или Д12, обозначаваща ограничението на скоростта до АТСС в метри, началото и край на контролирания участък, направените изображения с първия и последен № за поредност, предвид посочването, че са общо 65 на брой, като последното, според касатора, е необходимо, за да се обвържат записът и протоколът с настоящото нарушение. Изтъква се, че непосочването на мястото на техническото средство или система, където е било поставено, възпрепятства осъществяването на проверка на отразените констатации в ЕФ, а именно възможно ли е било извършването на заснимане и попадал ли е автомобилът в територията на населеното място. Според касатора съдържащата се информация в протокола за мястото на контрол е много оскъдна – с. Ветрино, по път ІІІ до ЗПК Нива, а и нито снимковия материал, нито клип с посочени GPS координати, не могат да заменят отсъствието на реквизита – описание на мястото на нарушението в самия ЕФ. Твърди се, че от съдържанието на ЕФ не става ясно въз основа на какви ориентири органът, който го е съставил, е приел, че процесният автомобил е превишил разрешената скорост на движение, след като липсват отбелязвания за наличието на табела, сочеща начало или край на населеното място или други обекти, сгради, отличителни знаци и пр. индикации, даващи основание да се приеме, че нарушението е отчетено именно в населено място. На следващо място се сочи, че липсват доказателства, че извършеното нарушение е повторно, доколкото обжалваният електронен фиш не е бил връчен близо 3 години от съставянето му, а и липсват доказателства, че ЕФ К/6169063 от 27.09.2022 г. е бил връчен и е влязъл в сила на 12.10.2022 г., както и че е за същото деяние. Искането е да се отмени обжалваното решение, както и да се отмени ЕФ. С писмена молба, касаторът поддържа изложените с касационната жалба доводи и направените искания, като се претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Допълнително се изтъква, че във връзка с повторността не е посочено в коя хипотеза на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е извършено нарушението и на коя разпоредба се е позовал наказващият орган , за да наложи санкция в този размер, а и нарушението, въз основа на което е приета повторността не е текстово описано.

Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез пълномощника си – гл. юриск. К. Л.-А., с писмени бележки поддържа неоснователност на жалбата и излага доводи за законосъобразност на процесния ЕФ и на обжалвания съдебен акт на РС – Провадия. Отправя се искане за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и в случай на уважаване на жалбата - присъждане в минимален размер на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, установени от въззивния съд от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

От фактическа страна РС – Провадия приема за установено, че на 21.12.2022 г., полицейски служител на РУ-Провадия при ОД на МВР Варна, за времето от 15:30 ч. до 17:30 ч. работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АRH CAM S1 с №120cd05, позиционирана в с. Ветрино, на път ІІІ-208, до ЗПК Нива и насочена към пътуващите МПС в посока към гр. Провадия, снимаща и в двете посоки. В 15:47 ч. с посоченото АТС, било регистрирано движение на МПС Фолксваген Пасат с рег.№ [рег. номер], със скорост от 92 км/ч. Изготвен е Протокол за използване на АТСС, като от същата бил възпроизведен и снимков материал на заснетото МПС с посочена на снимката дата, локация, а именно – с. Ветрино, и GPS координати, вписана скорост от 95 км/час (стойност преди приспадане на допустимо отклонение) и лимитирана такава от 50 км/ч. След установяване собствеността на автомобила, а именно на жалбоподателката Я. М. П.-И. и след извършена проверка, за нарушения на същата, е установен издаден предходен ЕФ Серия К № 6169063, с вписана дата на влизане в сила на същия на 12.10.2022 г., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като бил съставен обжалвания пред въззивната инстанция ЕФ, Серия К № 7077847, с който за извършено от жалбоподателя на 21.12.2022 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“. В същия e посочено, че на процесния пътен участък разрешената скорост е от 50 км/ч, установената скорост на движение - 92 км/ч, превишаването на разрешената скорост - с 42 км/ч, както и че нарушението е извършено в условията на повторност. Видно от изискания ЕФ, Серия К № 6169063 същият е за извършено на 16.06.2022 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП на П.-И. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Видно и от представена справка в АИС е отбелязано, че този ЕФ е връчен на 27.09.2022 г., както и че е платен на 11.10.2022 г. с банков превод от 35 лева , с наредител Я. П.-И. и че е влязъл в сила на 12.10.2022 г. В системата по отношение на обжалвания пред настоящата инстанция ЕФ е отразено, че същият не е заплатен, като е посочено и че е влязъл в сила, без да бъде коректно отразено обжалването му, предмет на настоящото производство.

От правна страна РС – Провадия, позовавайки се на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и съставения протокол, приема, че санкционираното лице е управлявало процесното МПС със скорост 92 км/ч в населено място, при допустима скорост на движение 50 км/ч. Прието е, че спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – АТС, с което е заснето нарушението е одобрен тип средство за измерване, преминало и през проверка. Въззивният съд посочва, че противно на изтъкнатите възражения протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба съдържа нормативно изискуемите реквизити – посочени са датата 21.12.2022 г., в периода 15:30 ч. – 17:30 ч., в с. Ветрино, на път ІІІ-208 до ЗПК Нива, с ограничение от 50 км/ч, АТС е регистрирало 65 бр. нарушения, като времето на извършеното от наказаното лице нарушение (15:47 ч.) попада в периода на работа на процесната система за контрол. Съобразявайки снимката, изготвена от системата и чл. 189, ал. 15 ЗДвП, въззивният съд посочва, че точното място на разполагане на АТС е правно значимо само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразността на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и съответно е неотносимо към конкретиката по настоящото дело.

Доколкото обжалваният фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, посочен е и ЕФ по отношение на който извършеното се явява в условията на повторност, а описаното нарушение е по начин, индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, противно на посоченото от жалбоподателя, РС – Провадия не констатира твърдяните пороци при така обжалвания ЕФ, които да ограничават правото на защита на нарушителя, а именно да разбере в какво е обвинен и как му е определено наказанието, за да може да организира своята защита.

Въззивната инстанция не намира за налична неяснота по отношение мястото на нарушението, доколкото ясно е конкретизирано точно единственото населено място, в което е осъществено нарушението – с. Ветрино. Прието е, че останалите наименования (едно от които също е Ветрино) не са посочени какъв конкретен вид административно-териториална единица са, което безспорно е пропуск, но не и такъв, който да повлияе върху годността на обвинението и способността на нарушителя да разбере в какво е обвинен и в частност къде е реализирал нарушението, за което и към ЕФ са приложени съответния снимков материал с посочване точната локация, включително и GPS координати.

За неоснователни са приети възраженията на наказаното лице за липсата на вписана посока на движение и ориентири, респ. посочване къде е поставен пътен знак Д11 или Д12, доколкото в случая се касае за превишаване на скорост в населено място, релевантно за което е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, сочеща, че единствено в случаите, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (в случая такава от 50 км/ч) това се сигнализира с пътен знак.

Предвид наличието на издаден ЕФ Серия К № 6169063 влязъл в сила на „12.10.2022 г.“, като доколкото нарушението, извършено от жалбоподателя на 21.12.2022 г. се явява осъществено в едногодишен срок от наказването му за същото по вид нарушение по чл. 21 ЗДвП, видно от визирания ЕФ, то и посоченото обуславя и квалификацията на процесното административно нарушение като "повторно" по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.

Направен е извод, че наложеното наказание е правилно определено като вид и размер - по аргумент от чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП, в двоен размер на глоба, а именно – 1200 лева.

РС – Провадия заключава, че извършването на вмененото с ЕФ нарушението е доказано, като обосновава и извод, че институтът на маловажния случай е неприложим.

С оглед изхода на спора с обжалваното съдебно решение е осъдено наказаното лице да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 40,90 евро за разноски за юрисконсулт.

Решението на РС - Провадия е правилно и законосъобразно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание „глоба“ като вид и размер.