Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 664 от 24.06.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 25/2026
Вид
Решение № 664
Подписан
24.06.2026
В сила
28.08.2026
Състав
Неделина Минчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Стара Загора, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20265530100025 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.9 от ЗПК и чл.6 ЗПФУР за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 200,00лв. - главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №.......г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№3206/2025г. по описа на РС-Стара Загора.

Искът е предявен от „Стик - Кредит“ АД гр.София срещу В. С. И. от гр.Стара Загора.

Ищецът твърди, че на .....г. страните са сключили Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №......, по силата на който ответникът получил сумата от 200,00лв., която се съгласил да върне на 1 вноска в срок до 23.01.2025г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %. Ответникът не изпълнил в срок и съобразно условията на договора задълженията си по него. Процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Той бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Сумата била предоставена на ответника чрез Easypay. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за дължимите суми по договора за кредит, по което било образувано ч.гр.д.№3206/2025г. по 1 описа на РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и съдът разпоредил на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск. Макар в заповедното производство ищецът да претендирал и 6,00лв. договорна лихва, в настоящото установително производство ищецът предявява иска си само за главницата по договора.

Моли съдът да признае за установено, че ответницата му дължи заплащане на сумата от 200,00лв. - главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №..........г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3206/2025г. по описа на РС-Стара Загора. Претендира и направените разноски по настоящото и заповедното производство.

Ответникът в срока за писмен отговор не представя такъв по смисъла на чл.131 ГПК, не прави възражение по иска и по представените доказателства. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което в исковата молба ищецът е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице предпоставките за това.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, след като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на представените писмени доказателства: Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №.......г., ведно с Погасителен план; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Лог файл съдържащ история по кредита; История на изпратените SMS съобщения към клиента;

История на изпратени e-mail съобщения на клиента; Справка за кредитен план и начисления;

Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“ АД и потребителите, и с оглед приложеното ч.гр.д.

№3206/2025г. по описа на РС-Стара Загора, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК и чл.6 ЗПФУР, така, както е предявена.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски, от които държавна такса в размер на 12,50 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро.

2

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №.......г. в размер на 12,50 евро за държавна такса и 122,71 евро за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. И. с постоянен адрес: гр..........., ЕГН **********, дължи н а „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков, изпълнение на парично задължение в размер на 200,00лв., с равностойност 102,26 евро (сто и две евро и 26 цента) - главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №......г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №..........г. по ч.гр.д.

№3206/2025г. по описа на РС-Стара Загора.

ОСЪЖДА В. С. И. с постоянен адрес: гр.............., ЕГН ********** да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков направените разноски по делото в размер на 12,50 евро (дванадесет евро и 50 цента) за държавна такса и 122,71 евро (сто двадесет и две евро и 71 цента) за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. С. И. с постоянен адрес: гр..........., ЕГН ********** да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков направените разноски по заповедното производство в размер на 12,50 евро (дванадесет евро и 50 цента) за държавна такса и 122,71 евро (сто двадесет и две евро и 71 цента) за адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №.........г. по ч.гр.д.№3206/2025г. по описа на РС-Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3