Решение № 23446 от 22.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12329/2025
- Вид
- Решение № 23446
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 66628 от 24.04.2025 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 44552 от 27.10.2025 · ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 9 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 23446 гр. ., 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ное.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110112329 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .
Ищецът В. Б. Б. Ищецът твърди, че за извършено на 27.04.2022 г., в гр. ., нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 1200 лв., с електронен фиш (ЕФ), серия К, № ./29.04.2022 г. за налагане на глоба. Поддържа, че след получаване на ЕФ, на 08.04.2023 г. е заплатил по посочената във фиша банкова сметка, открита на „Фонд за безопасност на движението“, структура на ответника, сума в размер на 840 лв., предвид предвидената в закона възможност за срочно изпълнение на наложеното наказание с намаление от 30%, предвидено в нормата на чл.
189, ал. 9 ЗДвП. Сочи, че е упражнил правото си да обжалва електронния фиш, но с влязло в сила решение наложената в него санкция е била потвърдена.
Излага, че информацията за извършеното плащане не е била актуализирана и вместо начисляване на остатъка над вече платените 840 лв. до наложения размер от 1200 лв., му е бил начислен пълния размер от 1200 лв.и последната е била изпратена към публичен изпълнител за събиране и е била вписана по личната партида на ищеца. Твърди, че на 24.02.2025 г. е заплатил сумата от 340 лв., представляваща остатъка над 840 лв. до пълния размер на глобата от 1200 лв., но тъй като ответникът не е заличил задължението му в пълния 1 размер от 1200 лв., а и за да се снабди с удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, на 26.02.2025 г. е заплатил отново сумата от 1200 лв., за погасяване на вече платената глоба, като този път задължението е било заличено. Излага доводи за това, че с второто плащане към ответника, последният е получил нещо без основание, поради което претендира сумата от 1200 лв., представляваща получена без основание - повторно платена на 26.02.2025 г. сума за глоба, наложена с електронен фиш, серия К, № ./29.04.2022 г., за извършено на 27.04.2022 г., в гр. ., нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, ведно със законната лихва от 04.03.2025 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на вземането.
В срока за отговор на исковата молба ответникът . оспорва допустимостта на иска с твърдения, че недължимо платената глоба, не подлежи на връщане по общия исков ред, а по особен такъв, предвиден за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа в чиито бюджет е постъпил паричния доход. Поддържа, че е наличен специален ред, установен от министъра на вътрешните работи, за възстановяване на недължимо платени суми във Фонда за безопасност на движението, който се инициира с искане от заинтересованото лице с прилагане към него на доказателства за плащане на сумата и за липса на основанието, на което плащането е извършено. По съществото на спора ответникът признава превода от ищеца на 10.04.2023 г. на сумата от 840 лв., а по – късно, на 24.02.2025 г. и на още 360 лв., като твърди, че втората сума е постъпила след влизане в сила на решението по обжалвания ЕФ и неговото изпращане автоматично към Националната агенция за приходите за принудително събиране, тъй като последният не е бил заплатен в пълен размер. Твърди, че публичният изпълнител не е съобразил всички отразени в автоматизираната информационна система „Административнонаказателна дейност“ на . (АИС-АНД-.) обстоятелствата по горното плащане. Поддържа, че повторното плащане е поради факта, че е имало нужда от технологичен срок за уведомяване на ТД на . . за това, че на 24.02.2025 г. ищецът е заплатил по сметка на Фонда глобата, наложена му със споменатия ЕФ, а два дни по – късно е заплатил повторно и цялата сума на глобата, но по сметка на . .. Сочи, че ищецът е можел да възрази пред публичния изпълнител, че сумата е платена и по този начин да си спести повторното й плащане, което е изцяло по решение на ищеца. Допълнително излага доводи за неоснователност на иска, тъй като ЕФ е бил изпратен от СДВР на . за принудително събиране, респ. че СДВР, което е самостоятелно юридическо лице, е надлежен ответник, с оглед обстоятелствата, че в резултат на действията/бездействия на служител на горната дирекция, ЕФ е бил издаден и впоследствие изпратен за принудително събиране на ..
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че е платил на ответника процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване, респ. че е налице основание за задържане на получената сума.
С оглед конкретните твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че че за извършено на 27.04.2022 г., в гр. ., нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП на ищеца е била наложена глоба в размер на 1200 лв. с ЕФ, серия К, № ./29.04.2022 г. за налагане на глоба, като на 08.04.2023 г. ищецът е заплатил по посочената във фиша банкова сметка, открита на „Фонд за безопасност на движението“, структура на ответника, сума в размер на 840 лв., а на 24.02.2025 г. и сумата от 340 лв., представляваща остатъка над 840 лв. до пълния размер на глобата от 1200 лв., като след изпращане на наложената глоба за принудително събиране от ответника към ., на 26.02.2025 г. ищецът е заплатил по сметка на . сумата от още 1200 лв.за погасяване на задължението от 1200 лв.по горния ЕФ.
От представените от ищеца, неоспорени разпечатки на ., Пътна полиция, съдържаща информация за банкови сметки, по които следва да се заплащат глобите за извършени нарушения за които е издаден електронен фиш серия „К“, какъвто е издадения на ищеца, както и разпечатка, отразяваща административната структура на . (листи 66-67 от делото) се установява, че за ЕФ от серия „К“ наложеното наказание „глоба“ следва да се заплати по банкова сметка, която се администрира от дирекция „Планиране и управление на бюджета“ – . (ДПУБ – .), открита в БНБ, като горната дирекция е част от общата администрация на ., съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на . (обн. ДВ, бр. 60/2014 г.). От приложените 2 бр. преводни нареждания (листове 6 и 15) се установява, че на 08.04.2023 г. и на 24.02.2025 г. ищецът е заплатил наложената с ЕФ глоба именно по тази сметка.
След постъпилото плащане на сумата от 340 лв., публичното вземане срещу ищеца за наложената глоба е било погасено. Видно от справката на . към 26.02.2025 г., съдържаща информация за задълженията на ищеца, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, (лист 17), срещу ищеца са отразени текущи задължения в общ размер от 1700 лв., по три 3 издадени ЕФ, като заплатената на 24.02.2025 г. в цялост глоба е присъствала на тази справка като дължима в пълен размер от 1200 лв. Последвалото на 26.02.2025 г. плащане от ищеца в размер на 1700 лв., с основание горните три ЕФ, отразени в справката на ., е извършено отново по банковата сметка са ДПУБ – . (поради техническа грешка в доклада по делото е посочено, че сметката е била открита на .). Следователно, 1200 лв. от получената от ответника на 26.02.2025 г. сума в общ размер от 1700 лв. е била без основание, тъй като към момента на получаването на сумата задължението, за погасяването на което е преведена сумата, вече е било погасено чрез плащането още на 24.02.2025 г. По делото не са релевирани възражения и представени доказателства, че след получаване на тази сума и до датата на постъпване на исковата молба в съда, повторно получената сума от 1200 лв. е била възстановена на ищеца. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер от 1200 лв.
Във връзка с възраженията на ответника, че публичният изпълнител не е съобразил всички отразени в АИС-АНД-. обстоятелствата по горното плащане, както и че повторното плащане е поради факта, че е имало нужда от технологичен срок за уведомяване на ТД на . . за това, че на 24.02.2025 г. ищецът е заплатил по сметка на Фонда глобата, наложена му със споменатия ЕФ, тези възражения не рефлектират върху основателността или не на предявения кондикционен иск. Това е така, защото поведението на неучастващи по делото лица, дори да е предизвикало действията на ищеца по повторно плащане на наложената глоба, може да има значение за евентуална последваща отговорност на тези лица пред ответника, но нямат отношение към задължението за връщане на получено без основание. Наведеният довод за възможност на ищеца да възрази пред публичния изпълнител, че сумата вече е била платена и по този начин да си спести повторното й плащане, е за възможно поведение на ищцовата страна, зависещо изцяло от нейната воля.
Страната сама преценява какъв път да избере за да заличи неблагоприятни за нея удостоверявания в регистри, управлявани от държавата, а именно - че по отношение на ищеца е удостоверено, че има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, въпреки факта на тяхното погасяване – дали чрез това да стане чрез търсене, контакт, уведомяване на публичния изпълнител и последваща проверка за действителното погасяване на задължението, или чрез повторното плащане на това задължение, предизвикано от необходимост бързо да бъде актуализиран статуса на ищеца, като лице без налични публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Общоизвестно е, че наличието на удостоверяване за налични непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, в някои случаи може да се окаже пречка за сключване на сделка и да предпостави възникване и реализиране на отговорност на страната, като 4 неизправна такава по сделката. По отношение допълнително изложените доводи за неоснователност на иска, тъй като ЕФ бил изпратен от СДВР на . за принудително събиране, респ. че СДВР, което е самостоятелно юридическо лице, е надлежен ответник, с оглед обстоятелствата, че в резултат на действията/бездействия на служител на горната дирекция, ЕФ е бил издаден и впоследствие изпратен за принудително събиране на ., настоящият състав отбелязва, че сумите по плащанията на ЕФ са постъпили по сметка, управлявана от ДПУБ – ., респ. не се установява СДВР да е получила нещо от ищеца и да дължи връщането му, за да бъде надлежен ответник по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на .равените от него разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е .равил и претендира да му бъдат заплатени разноски за държавна такса от 50 лв., както и за възнаграждение на един адвокат в размер от 500 лв.
Ответната страна е навела своевременно възражение за прекомерност на горното възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото – разгледано в едно съдебно заседание, в отсъствието на страните, по което обстоятелствата, спадащи към предмета на доказване на предявения иск, са били обявени за безспорни. Ето защо съдът намира, че справедливия размер на възнаграждението следва да бъде минималния от 420 лв., предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, респ. на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 470 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА . с БУЛСТАТ ., с адрес в гр. ., ул. „.“, № 29, да заплати на В. Б.
Б., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“, № 6, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 1200 лв., представляваща получена без основание - повторно платена на 26.02.2025 г. сума за глоба, наложена с електронен фиш, серия К, № ./29.04.2022 г., за извършено на 27.04.2022 г., в гр. ., нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, ведно със законната лихва от 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 470 лв., разноски в производството.
Разпечатката съдържа 27 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0486fff-3298-465b-b755-1229fcafa76f