Решение № 183 от 17.10.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Габрово, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Симона Миланези

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20224200500268 по описа за 2022 година

С Решение № 260004 от 24.01.2022 г., постановено по гр. дело № 2381 по описа за 2019 г., Районен съд – Габрово е определил на основание чл. 29, ал. 3 СК в полза на ищцата Д. С. И. по-голям дял от 68% от общото имущество, придобито по време на брака с ответника В. К. И., състоящо се от самостоятелен обект в сграда с кад. идентификатор *** по КККР на гр.

Габрово, одобрена със заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Габрово, ул. „Д.“ №*, находящ се на четвърти етаж в сграда с кад. идентификатор **, с предназначение: самостоятелен обект – жилище, площ от 57,20 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение №12, площ 3,29 кв. м., и 0,992% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена; фризер марка „Океан ИУО“, закупен пред 1993г., закачалка и шкаф за обувки, закупени през 1989г.; Г-образна секция с дължина 7 м., височина 2,20 м, закупена през 1993г.; пералня марка „Канди“, закупена пред 1989г., като предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен размер – определяне на дял от 75% от придобитото имущество по време на брака. Ответникът В. К. И. е осъден да заплати на ищцата сторените съдебни разноски в производството в размер на 663,12 лева.

Ответникът В. К. И. (въззивник и въззиваем в настоящото производство) е депозирал въззивна жалба, в която излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост.

Излагат се оплаквания за това, че първоинстанционният съд неправилно е приел за безспорен факта на заплащане на покупната цена на имота в пълен размер с лични средства на ищцата, въпреки заявените възражения от страна на ответника. Ищцата не провела успешно пълно доказване на обстоятелствата от значение за произхода на вложените средства при 1 закупуване на имота, поради което презумцията на съвместен принос не следвало да се счита за оборена. Съобразно приетата съдебна експертиза доходите на двамата съпрузи се намирали в съотношение 57% /за ищцата/ към 43% /за ответника/, а при пълно поделяне на разходите съгласно установената законова презумция, разходите се съотнасяли 51%/за ищцата/ към 49% /за ответника/. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно кредитирал свидетелските показания на свидетелите С.П. и И. И. без да съобрази процесуалната разпоредба на чл.

172 ГПК, за да приеме за доказан факта на заплащане на консумативните разходи от ищцата. Въззивникът оспорва като нелогичен и необоснован с оглед събраните по делото доказателства извода на съда, че ответникът е участвал чрез влагането на лични средства единствено в закупуването на лек автомобил, бяла техника и обзавеждане в имота, но не и в заплащането на дължимите режийни разходи за обитаването му. Въз основа на така изложените оплаквания въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено съдебно решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски пред първата и настоящата съдебни инстанции.

В депозирания отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищцата (въззивник и въззиваема в настоящото производство) се изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага становище, че от събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство безспорно се установявало, че закупуването на жилището е извършено изцяло с лични средства на ищцата. В отговора на исковата молба ответникът заявил, че не отрича, че отпуснатият банков кредит във връзка със заплащането на продажната цена за имота бил погасяван единствено от Д. И.. От събраните доказателства по безспорен начин се установявало, че в периода на съществуване на брачното правоотношение ищцата се грижела безкористно за семейството, работила, заплащала погасителните вноски по предоставения банков кредит, за да осигури дом на общото им дете, заплащала всички режийни разходи за електрическа енергия, топлинна енергия, водоснабдяване. Посочва се, че ищцата оказала значително по-голям принос в придобиването на имуществото, като за твърдяната значителност следвало да се преценяват всички проявни форми на приноса. Изтъква се, че в периодите 01.01.1987г. – 01.01.1997г., 01.01.1998г. – 28.05.1998г. и 2007г. – 2012г. ответникът не е реализирал доходи, а за периода 01.01.1997г. – 31.01.1997г. реализираният доход се равнявал на 75,10 лева. Въз основа на така изложените доводи моли за отхвърляне на подадената въззивна жалба като неоснователна, както и за присъждане на направените съдебни разноски.

В срока на отговор по чл. 263 ГПК ищцата Д. И. е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 29, ал. 3 СК над определения дял от 68 % до претендирания повисок дял от 75%.

Излагат се оплаквания, че с възприетия от първоинстанционния съд извод за безспорност на факта на закупуване на лекия автомобил, обзавеждането и бялата техника от страна на ответника поради липса на заявени оспорвания, е било допуснато нарушение на процесуалните правила и приложимия материален закон. Ищцата многократно излагала насрещни твърдения за закупуване на движимите вещи с общи средства. Същевременно въпреки многократно предоставената процесуална възможност на ответника да конкретизира движимите вещи, 2 включени в придобитото имущество по време на брака, в нарушение на съдопроизводствените правила той посочил вещите след четвъртото открито съдебно заседание без да посочи необходимите характеристики за тяхната пълна индивидуализация. От събраните доказателства по безспорен начин се установявало, че в периода на съществуване на брачното правоотношение ищцата се грижела безкористно за семейството, работила, заплащала погасителните вноски по предоставения банков кредит, за да осигури дом на общото им дете, заплащала всички режийни разходи за електрическа енергия, топлинна енергия, водоснабдяване. Посочва се, че ищцата оказала значително по-голям принос в придобиването на имуществото, като за установяване на твърдяната значителност следвало да се преценяват всички проявни форми на прпиноса. Изтъква се, че в периодите 01.01.1987г. – 01.01.1997г., 01.01.1998г.

– 28.05.1998г. и 2007г. – 2012г. ответникът не е реализирал доходи, а за периода 01.01.1997г. – 31.01.1997г. реализираният доход се равнявал на 75,10 лева, които обстоятелства не били отчетени при постановяване на решението.

Въз основа на така изложените доводи въззиваемата моли за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за определяне в полза на ищцата на дял над 68% до предявената претенция от 75%, и да бъде уважен предявеният иск в неговата цялост. Претендира за присъждане на направените съдебни разноски.

В подадения отговор на насрещната въззивна жалба ответникът излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва доводите за безспорност на факта на заплащане на продажната цена изцяло с лични средства на ищцата, като изтъква, че възражения в тази посока са били противопоставени още в отговора на исковата молба. По отношение на въведените аргументи за липса на реализирани доходи от ответника в посочените периоди заявява, че приетата съдебна експертиза не съдържала данни относно наличните спестявания и нетрудови доходи на ответника. Трудовата заетост на ответника извън територията на България през част от исковия период и невъзможността получените в този период доходи да бъдат документално доказани, не обосновавали извод за това, че същият не е участвал в поемането на разходите за семейството. Именно процесният лек автомобил бил закупен със спестявания на ответника. Съобразно приетата съдебна експертиза доходите на двамата съпрузи се намирали в съотношение 57% /за ищцата/ към 43% /за ответника/, а при пълно поделяне на разходите съгласно установената законова презумция, разходите се съотнасяли 51% /за ищцата/ към 49% /за ответника/. Въз основа на така изложените доводи въззиваемият моли за отхвърляне на подадената насрещна въззивна жалба като неоснователна, както и за присъждане на направените съдебни разноски.

Въззивнната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, доколкото са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 1 ГПК от съответната страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в съответната обжалвана част съдебен акт.

След като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, настоящият въззивен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че страните са сключили граждански брак на 10.08.1980 г., който е прекратен с Решение №331 от 14.11.2018 г., постановено по гр. д. № 503/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово, влязло 3 в сила на 17.12.2018 г. От брака си имат родено едно дете - И. В.ова И..

Придобитото по време на брака имущество, което е било в режим на съпружеска имуществена общност, включва самостоятелен обект в сграда с кад. идентификатор *** по КККР на гр. Габрово, одобрена със заповед №РД18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Габрово, ул. „Д.“ №*, находящ в сграда с кад. идентификатор **, с предназначение: самостоятелен обект – жилище, площ от 57,20 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение №12, площ 3,29 кв. м., и 0,992% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена; лек автомобил *, шаси *, фризер марка „Океан ИУО“, закупен пред 1993г., закачалка и шкаф за обувки, закупени през 1989г.; Г-образна секция с дължина 7 м., височина 2,20 м, закупена през 1993г.; пералня марка „Канди“, закупена пред 1989г.

От съдържанието на представения и приет като писмено доказателство договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, с рег. №134/18.08.1986г., се установява, че Д. С. И. е придобила правото на собственост върху жилище №12, намиращо се в жилищна сграда – блок №*, местност Т., ул. „М. И.“ №*, заедно с избено помещение и прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. В представения договор е посочено, че между страните е уговорена продажна цена от 12 953 лева, които купувачът заплаща по следния начин – 3 053 лева със собствени средства и 9 900 лева, предоставени по договор за заем предоставен от ДСК.

От представените преписи от фактури за продадени стоки или извършени услуги /л. 203 – л. 206 от делото/ се установява, че в периода 1989 – 1993г. ответникът е закупил следните движими вещи - фризер марка „Океан ИУО“ на цена от 13 250 неденоминирани лева /727 деноминирани лв./, антре „Морина“ 356 лева, комплект „И.“ на цена от 13 000 неденоминирани лева /810 деноминирани лв./и пералня марка „Канди“ на цена от 329 щатски долара /822 лева/.

Видно от представения препис от Фактура №057107/08.12.1989г. В. И. е закупил лек автомобил *, шаси *, дв. 2108/0465305 на цена от 3500 щатски долара /8 750 лева/.

Съгласно приложените преписи от трудови книжки и приетото експертно заключение в периода 10.08.1980г. – 31.12.2018 г. Д. И. е получила брутен доход в общ размер общо на 80 219,16 лв. с произход трудови възнаграждения.

Според представената и приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена на база предоставена данъчно-осигурителна информация от НОИ, за периода 10.08.1980г. – 31.12.2018 г. В. И. е получил брутен доход в обща размер от 61 061,11 лв. От представените писмени доказателства – удостоверения, издадени от „Електропласт“ ООД, гр. Габрово и „Техноекспортстрой“ ЕАД, гр. София, в периода 01.08.1984г. – 31.01.1987г.

В. И. е заемал длъжност по трудово правоотношение срещу брутна заплата за целия период от 11 568,64 лева, а през периода 04.02.1987г. – 01.07.1989г. е бил командирован и е работил на територията на Л. срещу получавано месечно възнаграждение от 590,70 лв. В периода 02.03.2006г. – 31.12.2006г. ответникът е заемал длъжност „монтажник метални конструкции“ при осигурителен доход от 14 000 лева, а за периода 01.01.2007г. – 01.03.2007г. – при осигурителен доход от 2 965,54 лева. Съгласно уточненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание от 07.09.2021г., информацията за 4 размера на доходите на ответника е получена след справка в регистрите на НОИ, където са описани получаваните трудови доходи и осигурителни плащания в периода 1980г. – 2018г. Вещото лице изразява категорично становище, че получаваните от ответника трудови доходи преди 1997г., когато започват да се поддържат регистри при НОИ, са съобразени при изчисляване на сумата, върху която се образува размера на пенсията му.