Решение № 139 от 17.07.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Девин, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100033 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 124, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба /на основание чл. 214 ГПК допуснато увеличение в о.с.з. на 20.05.2025г. от 40.00 кв. м. на 56.00 кв. м./ ищците твърдят, че ищците са съпрузи видно от Удостоверение за сключен граждански брак на основание съставен Акт № 12/01.09.1984 година от Кметство З., община Доспат, област Смолян. Твърдят, че на 17.01.2001 година в гр. Девин са сключили договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от 17.01.2001 година, № 1, том I, рег. № 8 дело № 6/2001 г. на Съдия по вписванията при Девинския районен съд, вписан в ЗС/ПВ Служба по вписванията вх. рег. № 8/2001 г., Акт за № 1, том I, дело № 6/2001 г., партидна книга: том 43, стр. 74 по силата на който в режим на СИО закупили застроен и незастроен недвижим имот, намиращ се в ЗРП на с. З. - имот пл. № 202, участва в образуването на парцел XV-202, с обща площ 842 кв.м., в кв. 13, по действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 г. с граници на парцела: от изток - парцел XVI-190 на Ц. А. Х. и имот с пл. № 201 на С. Р. Х. и Х. Х. Х.; от север - парцел XXIV - 198 на Д. Р. Х. и парцел I - 204 на Х. А. Х.; от запад —парцел XIV- 203 на Л. А. Х. и от юг улица, ведно с построените в парцела жилищна сграда и стопанска сграда.

1

Описаният недвижим имот закупили от А. О. Т., с ЕГН **********, от ********** и Ф. М. Т., ЕГН ********** от **********, родители на първия от тях – С. А. Т., които са го притежавали на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 2, том първи, нот. дело № 5/2001 година на Съдия по вписванията при Районен съд - Девин. Твърди, че по сега действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година описаният имот пл. № 202 участва в УПИ /урегулиран поземлен имот/ XV-202 и в улична регулация в кв. 13. Твърди, че по предшестващият план на с. З., общ. Доспат, общ. Доспат, одобрен със Заповед № 472/16.05.1960 година на ОНС /Окръжен народен съвет - Смолян/ днешният техен имот /имот пл. № 202/ е част от по-голям имот с пл. № 33, който участва в парцел ХХ-32, в парцел XIX - 33, с малки площи в парцели XXI-31 и парцел XVIII-36, 37 в кв.

11 и в улична регулация. Твърди, че по сега действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година описаният имот пл. № 202 участва в улична регулация в кв. 1З, т. е. част от собствения им имот се отрежда за улица. Счита, че в улична регулация имотът им участва с 56 кв. м. която улица и до настоящият момент не е реализирана. Твърди, че когато със ЗРП /застроително-регулационен план/ е определено, че част от поземлен имот попада в уличните регулационни линии и отчуждително производство по отношение на тази част не е проведено, е налице неприложена улична регулация. Счита, че приемането на ПУП и предвиждането, че част от техния имот ще влезе в улица не означА., че този имот е отчужден. Счита, че правото им на собственост продължА. да съществува в описаните граници по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2001 година, № 1, том I, рег. № 8, дело № 6/2001 г. на Съдия по вписванията при Девинския районен съд. Твърди, че тъй като не е проведена процедура по отчуждаването на участващите в предвидената улица /по сега действащият ЗРП на с. З. от 1990 година/ част от техния имот – 56 кв. м., в сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 208 ЗУТ. Счита, че тази част /процесните 56 кв.м./ от имот пл. № 202, поради неприлагане на уличната регулация, означа, че процесната част не е отчуждена и те по отношение на тази част имат пълни собственически права. Твърди, че от направената справка в Община Доспат /регистър на издадените Заповеди за отчуждаване на недвижими имоти собственост на граждани с горното предназначение - за улица/ е видно, че за времето от влизане в сила на ЗРП на ********** - както по първият план от 2

1960 година, така и по сега действащият план от 1990 година до настоящият момент Заповед за отчуждаване на описаните 56 кв. м., които попадат в улична регулация не е издавана и производство по отчуждаване не е реализирано. Уличната регулация не е приложена. Твърди, че по тяхно искане, дали е проведена процедура по отчуждаване на процесните 56 кв. м., които са част от техния имот пл. № 202 по ЗРП на гр. Доспат, одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година, които участват и в улична регулация в кв. 13 ответникът Община Доспат е изпратила Удостоверение № УТ-19751/01.12.2023 година в отговор на тяхна молба, с която ги уведомява, че документите по одобряването на ЗРП на с. З. от 1990 година и следователно такива по отчуждаването се намират в държавните архиви, тъй като това се е извършвало от бившия Окръжен народен съвет /ОНС/ и те не разполагат с такива, както и че на терен уличната регулация е реализирана. Счита, че по този начин ответникът оспорва правото на собственост на претендираната част от техния имот. Счита, че това налага по съдебен ред и със сила на присъдено нещо да установи принадлежността на описаните и претендирани 56 кв. м., част от техния имот /имот пл. № 202 по плана на с. З. от 1990 година/, които участват в улична регулация. Твърди, че в настоящият случай не е издавана заповед за отчуждаване при действието на ЗТСУ /отм./, както и при условията на ЗУТ. Счита, че отчуждаванията за улици дори при заверени планове за улична регулация, следва да се извърши по реда на ЗУТ, Закона за общинската собственост, каквато процедура не е осъществявана. Твърди, че субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица се определя от проведено по предвидения ред отчуждаване на имота, засегнато от това предвиждане. Счита, че отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план не представлява способ за придобиване право на собственост. Счита, че такова основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието. Твърди, че общината /или държавата/ придобиват право на собственост върху определена част от съответния имот след заплащане на обезщетение, които извод се налага от разпоредбата на чл.

21, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Твърди, че едва след заплащане на дължимото обезщетение общината става собственик и на реализираната върху тази част от имота улица. Твърди, че разпоредбата на чл. 209 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня 3 на изплащане на обезщетението. Счита, че дори и улицата да е била частично прокарана, имотът не може да се счита общинска собственост, тъй като предвидения в закона придобивен способ, не се е осъществил. Счита, че до заплащане на дължимото обезщетение, отредената за улица част от имот не се счита за отчуждена, по реда на чл. 63, ал. 1, т. 2 и чл. 68 от ЗТСУ /отм./ или по чл. 205 и сл. от ЗУТ и не са обезщетявани както те, така и техните продавачи.

Твърди, че Община Доспат не се е възползвала и от разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ да приложи в 6-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ, по тогававашния ред действащата до този момент регулация. Твърди, че поради това на основание § 8, ал. 1 от РП на ЗУТ, тъй като този 6-месечен срок е изтекъл, отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно-регулационен план е прекратено. Счита, че освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че вещно-отчуждителното действие на регулационния план се урежда по действащите благоустройствени закони, а не по Закона за собствеността и Закона за общинската собственост. Счита, че при действието на ЗТСУ и ЗУТ предвижданията на улично-регулационния план не рефлектират върху правото на собственост, освен ако същият не е приложен, т.е. не е осъществена предвидената в съответния благоустройствен закон отчуждителна процедура, свързана със заплащане на обезщетения в полза на правоимащите лица. Счита, че при положение, че процесната част от техния имот не е отчуждена нито като държавна, нито като общинска собственост, то само по себе си обстоятелството, че съобразно предвижданията на ПУП, част от имота им е отреден за улица, не може да обоснове твърдението на ответника, изразено в цитираното и издадено от тях Удостоверение, че тази улична регулация е реализирана, т.е. че е общинска публична собственост.

Счита, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост Общината придобива право върху съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на неговото отреждане тази част е собственост на физически лица.

Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община Доспат, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Доспат, ул. Кап. Петко Войвода, № 3, представлявана от Е. Р. - Кмет, че ищците С. А. Т., ЕГН **********, ********** и А. Д. Т., ЕГН **********, ********** са собственици по реда на покупко-продажба и давностно 4 владение на 56 кв. м., представляващи част от поземлен имот № 202, участващ в образуването на парцел XV-202, с обща площ 842 кв.м., в кв. 1З, по действащият ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 година с граници на парцела: от изток-парцел XVI-190 на Ц. А. Х. и имот с пл. № 201 на С. Р. Х. и Х. Х. Х.; от север - парцел XXIV - 198 на Д. Р. Х. и парцел I - 204 на Х. А. Х.; от запад - парцел XIV- 203 на Л. А. Х. и от юг - улица участващи в улична регулация в кв. 13 - нереализирана. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Доспат, чрез Е. Р. – Кмет на Община Доспат. Счита, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, не е налице яснота и липсва описание и идентификация на претендираната площ с точните й граници и местонахождение, съгласно ЗРП на с. З., общ. Доспат. Счита, че поради това не е ясно как са засегнати правата на ищците и на какво основание претендират права на собственост върху притежА.ната от община улица - публична общинска собственост. Твърди, че съгласно чл. 27, ал. 1 ЗКИР основни кадастрални данни за поземлен имот са: идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес. Счита, че видно от представения документ за собственост и скица № 140/12.09.2022 г. няма данни части от поземлен имот № 202 да участват в предвидената и реализирана по плановете от 1960 г. и 1990 г. улична регулация. Счита, че съгласно описанието на границите на имота по документа за собственост - нотариален акт № 1, том 1, peг. № 8, дело № 6/17.01.2001 г., на юг парцел XV - 202 граничи с улица и площи от поземлен имот № 202 не участват в тази улица. Твърди, че прехвърлителната сделка е осъществена при действието на ЗТСУ /отм./. Счита, че описаните в исковата молба на претендираните от ищците 40 кв. м. не съответства на данните от действащия ЗРП на с. З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990 г., тъй като те не са част от поземлен имот № 202, участващ в образуването на парцел XV 202, в кв. 13, който е с обща площ 842 кв.м. Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като се дадат изрични указания ищеца да попълни исковата молба с фактически твърдения и доказателства за точните граници на процесната площ, за която се твърди, че е тяхна собственост. По допустимостта на исковата претенция твърди, че предявеният иск е 5 недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищците, тъй като същите не представят доказателства за собственост върху процесния имот, както и не представят доказателства за собственост на поземлен имот пл. № 33, кв. 11 по предходния план на с. З., одобрен със заповед № 472/16.05.1960 г. Счита, че ищците не са носители на вещни права върху имота в настоящ или минава момент и същите не доказват те или техните праводатели да са били носители на вещни права върху процесния имот с надлежен документ за собственост. Счита, че искова молба е недопустима, подадена от страна без правен интерес и делото следва да бъде прекратено.