Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 12.02.2024, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 890/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
12.02.2024
В сила
01.03.2024
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Харманли, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100890 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 21, ал.4, и чл.23, ал.1 от СК.

В исковата молба ищецът твърди, че със съпругата си Р. Ж. Д. с ЕГН *** сключили граждански брак на 25.11.2011г. в гр.Симеоновград и на 04.10.2019г. окончателно се разделили, като той отишъл да живее на квартира в гр.Харманли, а тя останала в дома им, който бил прехвърлен на сина им в гр.Симеоновград, *** Ищецът твърди, че след раздялата им не се виждали и не поддържали никакви контакти, както домакинствата им, така и финансите им били отделни и нямали никаква нито лична, нито емоционална, нито фактическа, нито икономическа връзка между тях.

Ищецът твърди, че искал да се установи самостоятелно и решил да си закупи жилище и лек автомобил, което и направил, като на 27.07.2020г. взел сумата от 6000 лв. от Г.П.Д., която се задължил да връща от получаваното от него месечно трудово възнаграждение по 500 лв. месечно, както и теглил кредит в размер на 5000 лв. на 23.07.2020г. със срок за погасяване 24 месеца, който погасил от получаваната от него пенсия и заплата на 23.07.2022г. и на 31.07.2020г. закупил Самостоятелен обект в сграда — жилище- апартамент с адрес: гр.Симеоновград,ул.*** състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, със застроена площ от 67.42 кв.м. / шестдесет и седем цяло и четиридесет и две стотни / кв.м., ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 24/ двадесет и четири/ с площ от 4,36 кв.м./ четири цяло и тридесет и шест стотни кв.м./, както и ведно с 3,46%/три цяло и четиридесет и шест стотни/ процента ид.части от общите части на 1 сградата и отстъпено право на строеж върху мястото, при граници за жилището съгласно документа за собственост: от север-апартамент на Т.Т.К., отгоре-апартамент на И.Д.П. и отдолу-апартамент на Г.А.Г. и при съседи за избено помещение — съгласно документ за собственост: от избено помещение на Б.Т.Т., от юг- избено помещение на Т.Т.К., като сумата, която заплатил за апартамента била в размер на 8000 лв. / осем хиляди лв./ в момента на подписване на нотариалния акт.

Ищецът твърди, че на 14.03.2022г. закупил лек автомобил Фолксваген пасат с ДК№ *** с номер на рамата *** с дата на първа регистрация 12.11.2002г. Сумата, която заплатил за закупената от него кола била в размер на 1500 евро равняващо се на 2934 лв., които заплатил към момента на сключване на договора за покупка на МПС. Сумата спестил от заплати и пенсии след датата на фактическата им раздяла 04.10.2019г.

На 06.10.2022г. подал молба за прекратяване на брака със съпругата си, като по делото постигнали споразумение, в което изрично посочили както датата на фактическата им раздяла - 04.10.2019г., така и условията, при които желаели бракът им да бъде прекратен. По повод подадената от него искова молба било образувано гр.д.№ 880/2022г. по описа на РС - Харманли и постановено решение, с което бракът им бил прекратен при условията на постигнатото между страните споразумение, което решение влязло в законна сила на 20.04.2023г.

Ищецът твърди, че от датата на фактическата им раздяла със законната му съпруга на 04.10.2019г. до сега били прекъснали всички духовни, физически и икономически връзки, като макар и да нямали законов развод между тях и за цялото общество те били „разведени”. От датата на фактическата им раздяла на 04.10.2019г. законната му съпруга нито влагала средства в дома им, тъй като общ такъв нямали, нито полагала труд за семейството, тъй като такова вече нямали, ищецът живеел отделно, а децата им били сключили граждански бракове и създали свои семейства/, нито пък се грижила за децата им, тъй като те вече били пълнолетни и омъжени и създали свои деца.

Ищецът твърди, че поради действието на законовата презумпция в чл. 21 ал. 1 от СК, а именно, че вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, се приема, че със съпругата му са придобили при режим на СИО закупените от него след датата на фактическата им раздяла недвижим имот и лек автомобил по - равно, като след развода им отново поради действието на тази презумпция се приемало, че всеки един от тях притежава по 1/2 ид.част от апартамента и лекия автомобил.

Наличието на действието на законовата презумпция на чл. 21 ал. 1 от СК за съвместен принос, която може да бъде оборена само по съдебен ред, каквато възможност за първи път е предвидена в действащия към момента от 2

2009 г. СК, чрез предявяване на установителен иск, както и това, че по отношение на имущества придобити по заварените бракове по отношение на имуществените отношения се прилагат разпоредбите на действащия СК параграф 4 т. 1 от ПЗР на СК, пораждало у ищеца правен интерес да предяви иск по чл.21 ал.4 от СК и да иска да бъде установено спрямо ответницата, че ищецът е индивидуален собственик на закупения от него апартамент и лек автомобил, придобити след датата на фактическата им раздяла 04.10.2019г. поради това, че липсвал съвместен принос на ответницата при тяхното закупуване по смисъла на чл. 21 ал.2 от СК поради наличие на фактическа раздяла между тях от 04.10.2019г., както и да бъде установено, че ответницата не е собственик на 1/2 ид.част от тях.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме, че ищецът е индивидуален собственик на закупения от него апартамент и лек автомобил, поради това, че при придобиването му липсва съвместен принос от страна на ответницата, моли да бъде установено спрямо ответницата, че ищецът е индивидуален собственик на апартамента и лек автомобил, поради това, че всички средства, които ищецът вложил за тяхното придобиване, а именно сумата от 8000 лв. за закупуването на апартамента и сумата от 1500 евро равностойни на 2934 лв., за закупуването на лек автомобил били изцяло негови лични средства, които получил като заем от физическо лице и банка и които изплатил изцяло от пенсията и заплатата си след фактическата раздяла с ответницата и да бъде установено спрямо ответницата, че тя не притежава 1/2 ид.част от тях.

Именно поради горното моли съдът да бъдат призовани и след като се установи допустимостта, основателността и верността на изложеното да постанови решение, с което да признае по отношение ответницата, че ищецът е индивидуален собственик Самостоятелен обект в сграда — жилищеапартамент с адрес: гр.Симеоновград, ул.*** състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, със застроена площ от 67.42 кв.м. / шестдесет и седем цяло и четиридесет и две стотни / кв.м., ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 24/ двадесет и четири/ с площ от 4,36 кв.м./ четири цяло и тридесет и шест стотни кв.м./, както и ведно с 3,46%/три цяло и четиридесет и шест стотни/ процента ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото, при граници за жилището съгласно документа за собственост: от север-апартамент на Т.Т.К., отгоре-апартамент на И.Д.П. и отдолу-апартамент на Г.А.Г. и при съседи за избено помещение — съгласно документ за собственост: от избено помещение на Б.Т.Т., от югизбено помещение на Т.Т.К..

2. Лек автомобил марка и модел Фолксваген пасат с *** с номер на рамата *** с дата на първа регистрация 12.11.2002г., поради липса на съвместен принос от страна на ответницата при придобиването им след фактическата им раздяла на 04.10.2019г., поради което и липса на съпружеска имуществена общност по отношение на тях на основание чл. 21 ал.1 от СК.

3

Посочва, че ако съдът не приеме така предявения иск за основателен на основание чл. 21, ал.4 от СК, моли да се приеме, че той е индивидуален собственик на посочения в т. 1. 1 апартамент и в т.1.2 лек автомобил, поради това, че ги е придобил изцяло с лично имущество, а именно лична заплата и пенсия, които получавал след фактическата им раздяла с ответницата на основание чл. 23 ал.1 от СК.

Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Р. Ж. Т.а чрез адв.

Т. Д., с който заявява, че не оспорва и признава всички факти изложени в исковата молба. Моли производството по делото да бъде приключено с оглед на направеното признание на иска.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника поддържа отговора на исковата молба. Заявява, че признават всички факти и обстоятелства, изложени в нея и категорично признават иска, както и факта, че ищецът и ответникът по делото окончателно са се разделили на 04.10.2019 г., както и че ищецът Н. Н. Т. се е установил след тази дата 04.10.2019г. да живее отделно и самостоятелно на квартира в гр. Харманли. Признават и факта, че на 31.07.2020г. ищецът Н. Н. Т. е закупил самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище, апартамент с адрес в гр. Симеоновград, ул.

*** за сумата от 8000 лв. в момента на подписване на нотариалния акт, като сумата е заплатена и недвижимият имот е закупен с лични средства на ищеца Н. Н. Т. и че същият е едноличен собственик на имота. Признават и факта, че на 14.03.2022г. ищецът Н. Н. Т. е закупил лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** номер на рама *** за сумата от 1500 евро, равняваща се на 2934 лв., като същият е закупил лекия автомобил с лични средства от заплата и пенсия. Признават и факта, че на 04.10.2019г. Н. Н. Т. и Р. Ж. Д., макар и при наличието на сключен граждански брак, са се разделили и от тази дата била фактическата им раздяла.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Безспорно е по делото, че страните са сключили граждански брак на 25.11.2011г. в гр.Симеоновград и на 04.10.2019г. окончателно се разделили, като ищецът отишъл да живее на квартира в гр.Харманли, а ответницата останала в дома им, който бил прехвърлен на сина им в гр.Симеоновград, ***11.

На 06.10.2022г. ищецът подал молба за прекратяване на брака със съпругата си, като по делото постигнали споразумение, в което изрично посочили както датата на фактическата им раздяла - 04.10.2019г., така и условията, при които желаели бракът им да бъде прекратен. По повод подадената от него искова молба било образувано гр.д.№ 880/2022г. по описа на РС - Харманли и постановено решение, с което бракът им бил прекратен 4 при условията на постигнатото между страните споразумение, което решение влязло в законна сила на 20.04.2023г.

Ищецът искал да се установи самостоятелно и решил да си закупи жилище и лек автомобил, което и направил, като на 27.07.2020г. взел сумата от 6000 лв., от Г.П.Д., която се задължил да връща от получаваното от него месечно трудово възнаграждение по 500 лв. месечно, както и теглил кредит в размер на 5000лв. на 23.07.2020г. със срок за погасяване 24 месеца, който погасил от получаваната от него пенсия и заплата на 23.07.2022г. и на 31.07.2020г. закупил Самостоятелен обект в сграда — жилище - апартамент с адрес: гр.Симеоновград, ул.*** състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, със застроена площ от 67.42 кв.м. / шестдесет и седем цяло и четиридесет и две стотни / кв.м., ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 24/ двадесет и четири/ с площ от 4,36 кв.м./ четири цяло и тридесет и шест стотни кв.м./, както и ведно с 3,46%/три цяло и четиридесет и шест стотни/ процента ид.части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото, при граници за жилището съгласно документа за собственост: от север-апартамент на Т.Т.К., отгоре-апартамент на И.Д.П. и отдолуапартамент на Г.А.Г. и при съседи за избено помещение — съгласно документ за собственост: от избено помещение на Б.Т.Т., от юг- избено помещение на Т.Т.К., като сумата, която заплатил за апартамента била в размер на 8000 лв. /осем хиляди лв./ в момента на подписване на нотариалния акт.

На 14.03.2022г. ищецът закупил лек автомобил Фолксваген пасат с ДК№ ***. Сумата, която заплатил за закупената от него кола била в размер на 1500 евро равняващо се на 2934 лв., които заплатил към момента на сключване на договора за покупка на МПС. Сумата спестил от заплати и пенсии след датата на фактическата им раздяла 04.10.2019г.