Решение № 3041 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3041 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110204939 по описа за 2026 година Производството е по реда на раздел V от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Б. Б. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-026883 от 22.10.2025 г., издадено от Началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП за административно нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро / 50 лева/.

В жалбата се релевират доводи за липса на извършено техническо измерване относно светлопропускливостта на челното стъкло, като изрично се сочи, че в процесното НП не са указани каквито и да било данни за използван измервателен уред, резултат от измерване или конкретна стойност на прозрачност. В жалбата се твърди, че преценката на контролния орган относно „намалената прозрачност“ е изцяло субективна и не би могла да замести обективно техническо доказателство. В тази насока се поставя акцент върху липсата на доказателства относно процента на светлопропускливостта и поконкретно дали последната е под нормативно допустимата стойност.

Навеждат се аргументи и касателно липсата на пълно и конкретно описание на нарушението. Накрая се релевират оплаквания, свързани с недоказаност на съставомерността на административното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа изложеното в жалбата относно липсата на технически измерена светлопропускливост и претендира недоказаност на твърдяното нарушение.

Позовава се на разпоредбата на чл. 105, ал. 3 ЗДвП и в частност на Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените 1 нации, към което правило нормата обективно препраща. Твърди, че в настоящия случай не е извършено измерване на светлопропускливостта, не са измерени стойности и не се доказва, че прозрачността е извън допустимите граници. Предвид изложеното моли за отмяна на процесното НП.

Въззиваемата страна - Началник сектор при ОПП - СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. М., която моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По делото са постъпили и писмени бележки, в които процесуалният представител на въззиваемата страна взема становище по съществото на спора. Предвид конкретиката на казуса навежда липсата на необходимост от измерване на ограничената видимост на стъклата на процесното МПС, предвид обстоятелството, че това не е негова техническа характеристика. Твърди, че цитираният акт на ООН е неотносим към настоящия казус, доколкото касае производство за автомобил, чиито стъкла, в самата субстанция са с намалена прозрачност. Моли атакуваното НП да бъде потвърдено като изрично изтъква, че нарушението е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна. Претендира разноски.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 04.10.2025г. около 11:45 часа в гр. София, по бул. „Възкресение“, жалбоподателят Б. Б. А. управлявал личния си автомобил марка „Ауди“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***''. По същото време, във връзка с реализирано ПТП на бул. Възкресение до бл. 232, в посока от бул. „Никола Мушанов“ към ул. „Атанас Кирчев“, се намирали свидетелят Е.К. – младши автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР и лицето М.И. – служител в същия отдел. След като приключили работата си на мястото на произшествието, те се качили на служебния автомобил и тъкмо потеглили в обратна посока – от ул.

„Атанас Кирчев“ към бул. „Н. Мушанов“, когато служителят М.И. заявил на колегата си, че възприел лек автомобил „Ауди“ със затъмнени стъкла.

Непосредствено след като го възприели, в близост до бл. 232 на бул.

„Възкресение“, полицейските служители спрели лекия автомобил за проверка, включвайки лампа и сирени. При извършената проверка контролните органи възприели, че е ограничена видимостта на челното панорамно стъкло, тъй като върху същото било залепено черно фолио. Субективно възприетото от полицейските служители било обективирано в направени снимки посредством служебния им таблет.

С оглед на установеното свидетелят Е.К., заемащ длъжността младши автоконтрольор, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1221850 от 04.10.2025 г. за нарушение на чл.

105, ал. 1 ЗДВП.

Жалбоподателят подписал така предявения му акт като в полето за обяснения/възражения отразил, че липсва апаратура, с която контровните органи да докажат довода си.

Въз основа на този АУАН, Началник Сектор към ОПП - СДВР издал процесното Наказателно постановление № 25-4332-026883 от 22.10.2025 г., с 2 което на основание чл. 185 ЗДвП за административно нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, като от фактическа страна наказващият орган е приел, че жалбоподателят управлявал личния си автомобил с ограничена видимост на челното панорамно стъкло /залепено черно фолио/ на процесните дата, време и място.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.02.2026 г. по реда на чл. 186а, ал. 3 ЗДвП и е обжалвано чрез ОПП - СДВР на 02.03.2026 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Е.К., както и от писмените доказателства, приобщени по кориците на делото на основание чл. 283 НПК, а именно: справка картон на водача; Заповеди № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. относно преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР и № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и № 513з9757 от 13.09.2024 г. относно преназначаване на държавен служител в СДВР;

АУАН № 1221850 от 04.10.2025 г.

Съдът намира, че показанията на свидетеля К. са в достатъчна степен изчерпателни, хронологично последователни и информативни относно събитийната подреденост на процесната случка, поради което кредитира същите като обективни, непротиворечиви и добросъвестно представени.

Съдът не намира основание да не им се довери по отношение на релевантните към делото обстоятелства, а именно извършената проверка и установеното в хода на същата затъмнение на челното панорамно стъкло на автомобила, управляван от жалбоподателя.

Приложените по делото и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства /цитирани по-горе/ настоящият съдебен състав намира също за достоверни, непредубедени, обективни и ползващи се с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От така представените заповеди за компетентност се установява, че съставеният акт за административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление за издадени от лица, в кръга на тяхната компетентност.

Настоящата съдебна инстанция намира, че и двата процесуални документа са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, изхождат от компетентни лица, поради което и не се откриват формални предпоставки за отмяна на процесния санкционен акт на това основание.

3

Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 105, ал. 1 ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Съгласно алинея 2 на същата разпоредба се предвижда изключение от посочената по-горе забрана, а именно ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и предните странични стъкла. Последно се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство със затъмнено челно панорамно стъкло, т. е. действително е била налице намалена прозрачност. По този повод обаче законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 105, ал. 3 ЗДвП, че се допуска намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Така в т. 4.2.1 „Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача“ на Приложение 21 /озаглавена разпоредби за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства/ към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, и по-конкретно в подточка 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от същото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост от поне 70 %. За да се прецени в настоящия случай дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните нормативни граници е необходимо да се извърши тест с техническо средство. От показанията на свидетеля К. се установява, че при извършената проверка контролните органи не са разполагали с такава апаратура, поради което такова замерване не е извършено. С оглед на изложеното и в синхрон с изтъкнатото от жалбоподателя, не може да се достигне до категоричен извод, че прозрачността на челното панорамно стъкло на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била намалена в отклонение на разписаните допустими ограничения.

Въз основа на изложеното съдът намира, че нарушението е недоказано по несъмнен начин, тъй като при наличие на допустимо затъмняване, административнонаказващият орган не може да се базира само на личните възприятия на контролните органи относно степента на затъмняване. За да се ангажира отговорността на санкционираното лице за указаното административно нарушение е необходимо да е налице безспорно доказан процент на намаляване на светлопропускливостта, който да е под прага от 70 %. Предвид липсата на доказано нарушение, съдът намира, че процесният санкционен акт се явява незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен.

По изложените съображения и с оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. Тъй като обаче от същия липсва подобна претенция, съдът не следва да се произнася в тази посока.

4

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 25-4332-026883 от 22.10.2025 г., издадено от Началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Б. Б. А., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП, за административно нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро / 50 лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - София град по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на касационните основания предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5