Решение № 394 от 18.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002101000 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. О. Б., чрез адв. Г. Й. от САК, срещу въззивно решение № 383/21.11.2022 г. по в.гр.д. № 508/2022 г. на Окръжен съд - Перник, с която е потвърдено решение № 260028/12.05.2022 г. по гр.д. № 97/2021 г. по описа на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен, предявения от К. О. Б. против „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.04.2019 г., в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на процесната трудова злополука - 02.04.2019 г., до окончателно плащане.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение.

Поддържа се искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски.

Ответника по жалбата „МЕТАЛ ТРЕЙД 666” ЕООД [населено място] изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. В откритото съдебно заседание по делото, моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

1

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установени, респ. безспорни, обстоятелствата, че към 02.04.2019 г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши шихтовчик - оксиженист“ цех „Скрапобаза” в [населено място], и че на 04.04.2019 г., ответникът е декларирал на основание чл. 55, ал. 1 КСО злополука, която e призната за трудова с разпореждане № 7/05.04.2019 г. /влязло в сила като необжалвано от страните по делото/. Според приетото в разпореждането на НОИ, на 02.04.2019 г. ищецът К. Б. около 11:00 ч. при зареждане на бада с материали при подготовка на плавка, след връзване на бадата при стъпване на стойката до нея се подхлъзва и пада, в следствие на това получава счупване на други части на подбедрицата на левия крак. Злополуката станала през време и във връзка с извършваната работа и довела до временна неработоспособност на пострадалото лице. Съдът е посочил, че не се спори, че ищецът е получил внезапно увреждане, и че същият е претърпял неимуществени вреди. СМЕ и свидетелските показания напълно установявали внезапното увреждане и претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Не било спорно между страните, че след инцидента ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в периода от 02.04.2019 г. до 18.09.2019 г.

Според въззивния съд спорна била датата на увреждането и наличието на причинноследствена връзка между вредата и претърпените неимуществени вреди от дата 02.04.2019 г.

В исковата молба се твърдяло, че трудовата злополука е станала на 02.04.2019 г., но от събраните гласни доказателства, както и медицински документи се установявало, че ищецът е претърпял увреждане и на 29.03.2019 г. Посочено е, че от датата на евентуалния инцидент – 02.04.2019 г. не са налични медицински документи относно извършени клинични прегледи и образни изследвания, които да доказват наличие на травма, в т.ч. и счупване на подбедрицата на левия крак. Липсвала направена рентгенография на 02.04.2019г., а на тази дата единствено бил издаден болничен лист. Образното изследване - рентгенография от 29.03.2019 г., според заключението на вещото лице по СМЕ, не доказвало по категоричен начин наличие на фрактура в областта на лявата подбедрица- налице били суспектни /неубедителни, съмнителни/ данни за ивица на просветляване в областта на латералния глезен на лява подбедрица и нямало данни за извършена контролна рентгенография, чрез която да се постави окончателна рентгенологична диагноза. Датата на изследването 29.03.2019 г., предхождала с няколко дни датата на евентуално претърпян инцидент на 02.04.2019 г., което навеждало на извод, че вероятно е имало травма в областта на долния крайник на датата, на която е осъществено образното изследване. Показанията на изслушаните свидетели сочели, че на 29.03.2019 г. се е осъществило падане, на което свидетелят В. Борсов бил очевидец. Прието е, че ако е имало подхлъзване и падане, то не било доказано, че падането от 02.04.2019 г., е причинило счупване на подбедрицата на левия крак, а същото само е могло да усили оплакванията от по-рано получена травма. Направен е извод, че травматичното увреждане е настъпило преди евентуалното подхлъзване и падане, което изключвало характера на увреждането като трудовата злополука. С оглед на това исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.

С определение № 3283/31.10.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато 2 касационно обжалване на въззивното решение по въпроса длъжен ли е съдът, при наличие на влязло в сила разпореждане, съгласно чл. 60 КСО, да се съобрази с приетите изводи относно характера на увреждането като трудова злополука, или разполага с правомощието да пререши въпроса относно трудовия характер на злополуката.

По поставения въпрос е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 6/16.03.2011 г. по гр. д. № 925/2011 г., II г.о.; решение № 226/29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г., на III г.о.; решение № 964/30.12.2009 г. по гр. д. № 3306/2008 г. на III г. о.; и др., касаеща приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, според която, при наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е възможно тяхното преразглеждане пред гражданския съд, когато са направени доводи и възражения, свързани с валидността на административния акт и при служебната проверка се установяват пороци, които имат за последица неговата нищожност. Когато страната, на която актът се противопоставя, е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, то инцидентното произнасяне на гражданския съд по законосъобразността му е недопустимо. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение: то е не само официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, но и индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука. Ето защо, когато страната е участвала в административното производство по издаването и обжалването на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, гражданският съд не може да преразглежда законосъобразността на влезлия в сила административен акт. При влязъл в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО, съдът правораздава при условията на обвързана компетентност /решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III г.о.; решение № 50023/09.03.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на III г.о./. Той е обвързан и следва да зачете материалната доказателствена сила на влязлото в сила разпореждане като официален удостоверителен документ за трудовия характер на злополуката, установена в своите елементи съгласно състава на чл. 55, ал. 1 КСО и да приеме за осъществени удостоверените в него факти.

Предвид отговора на въпроса, обусловил допускането до касационен контрол на въззивното решение, основателен е довода на касатора, че решението на въззивния съд е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е зачел материалната доказателствена сила на влязлото в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО № 7/05.04.2019 г. на НОИ ТП- П. за приемането на трудова злополука, като официален удостоверителен документ, а е мотивирал извод, че травматичното увреждане е настъпило преди евентуалното подхлъзване и падане, което изключвало характера на увреждането като трудовата злополука.

В случая не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по см. на чл. 293, ал. 3 ГПК и спорът следва да се реши от касационния съд.

С разпореждането по чл. 60 ал. 1 КСО се удостоверява дали злополуката е трудова, както и какви са причините и обстоятелствата за възникването й и вида на уврежданията. От същото 3 в случая се установява, че на 02.04.2019 г. през време и във връзка с работата си по трудов договор при ответника ищеца, заемащ длъжността „старши шихтовчик - оксиженист“ цех „Скрапобаза” в [населено място] увредил здравето си, изразяващо се в „счупване на други части на подбедрицата“ на левия крак, което травматично увреждане е настъпило при зареждане на бада с материали при подготовка на плавка от пострадалото лице, като след връзване на бадата с материали при стъпване на стойката до нея, пострадалият се подхлъзва и пада. Така декларираната злополука с вх. № 5101-13-8/04.04.2019 г. от осигурителя ответник, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Следователно е осъществен юридическия факт, който е елемент от състава на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Същият е доказан с разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане на злополуката за трудова, при участието на работодателя в производството по неговото издаване, поради което оборването от страната на материалната доказателствена сила на административния акт в настоящия исков процес е недопустимо. Гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл. 17, ал.

2, изр. 2 ГПК/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че същото съставлява трудова злополука. Следва да се посочи, че самия ответник с отговора на исковата молба /л. 46/ е заявил, че между страните не е спорен факта какво травматично увреждане е получил ищеца, а именно счупване на подбедрицата на левия крак, съгласно посоченото и от самия работодател в декларацията за трудовата злополука и потвърдено в разпореждането на НОИ, с което злополуката е приета за трудова. Ето защо следва да се приеме, че искът по чл. 200 КТ е доказан по основание.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява следното: Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установеното в конкретния фактически състав поведение на работника и отговорността на работодателя, в резултат на което са причинени вредите. Изискването по чл. 52 ЗЗД се счита за изпълнено, а критерият за справедливост – удовлетворен, когато съдът определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. При преценка по чл. 52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, възраст на пострадалия, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство при определяне на паричния еквивалент на вредите е и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането.

Безспорно счупването е обусловило характерните за този вид увреждания интензивни болки и страдания, както и затруднение в движенията на ищеца. От събраните по делото гласни доказателства- показанията на св. О. - дъщеря на ищеца се установява, че непосредствено след злополуката ищца е изпитвал силни болки и не можел да стъпва на ударения крак, който бил гипсиран, като през първата седмица бил по-неподвижен и се е нуждаел от чужда помощ за осъществяване на личните си нужди. В средата на м. май гипсът бил свален, но се наложило баща й да се предвижва с патерица до м. септември, тъй като кракът му продължавало да бъде надут. В средата на септември се върнал на работа, но бил уволнен.