Определение № 817 от 30.11.2018, Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 30.11.2018 в състав:

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:МИРОСЛАД ДОСОВ

ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

При участието на прокурора секретар

Като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова в.гр. дело

N` 635 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид:

Производството се развива по чл.415,ал.5 вр. с чл.274 и сл ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Финанс Холд България" ООД гр.София чрез пълномощника адв.Р.Ш.,САК против разпореждане № 6558/03.09.2018г. постановено по ч.гр.д.№ 1804/2018г. по опис на РС-Враца,с което районният съд е обезсилил издадената в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение № 1168/30.04.2018г. в развило заповедно производство по чл.417 ГПК против длъжниците Т.Г.П.,"Агенция България Бяла Слаина"ООД и М.А.С. и е прекратил производството по делото.Поддържа се,че районният съд неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл.61,ал.2 ГПК,препращаща към разпоредбата на чл.329,ал.3 ЗСВ, според която са определени и изброени гражданските производства,за които чл.61,ал.2 ГПК е неотносим и започналите да текат срокове не спират да текат по време официалните празници и съдебната ваканция.Посочва се,че заповедното производство,не е от категорията производства, включени в хипотезите посочени в чл.329,ал.3 ЗСВ,включително и по посочената т.8 от същия,тъй като не са били изброени в категорията граждански дела, за които по преценка на административния ръководител следва да се приеме,че сроковете текат,а не спират.Изтъква се,че в съответната заповед на административния ръководител на РС-Враца,заповедните производства не са включени в категорията дела,за които започналите да текат срокове за периодите регламентирани в чл.61,ал.2 ГПК не спират да текат.При това положение,се поддържа,че на общо основание въз основа на посочената норма,даденият на жалбоподателя месечен срок да предяви установителния си иск по чл.415,ал.1 вр. с чл.422 ГПК, започнал да тече по време на съдебната ваканция,следва да се счита спрян на общо основание.Иска се отмяната на обжалваното разпореждане като неправилно и препятстващо незаконосъобразно пътя на защита на кредитора да се отмени.Претендират се разноски.

Представят се заповед № 452/25.07.2018г. на председателя на ВрОС,заповед № 360/20.06.2018г. на председател на ВрРС,съдебна практика.

В срока за отговор по чл.276,ал.1 ГПК от длъжниците Т.Г.П. от гр.Враца,"Агенция България Бяла Слатина" ООД,гр.Б.Слатина и М.А.С. от гр.Б.Слатина, писмени отговори дават Т.П. и М.С. чрез адв.В.Ч., АК-Враца,в които са развити идентични съображения,като се оспорва основателността на частната жалба.Развиват се доводи за неоснователност,респективно за правилност на процесуалните действия на районния съд,с които е обезсилена издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение ,като извършени в съответствие и при правилно приложение на чл.61,ал.2 ГПК,като се поддържа,че с оглед начина на регламентираното разглеждане на заповедните производства,уреден в съответните текстове на ГПК,те следва да се счита като бързи производства, при което по отношение на тях сроковете в хипотезите на чл.61,ал.2 ГПК не спират да текат.Изтъква се,че в заповедта на административния ръководител на ВрРС,тези производства следва да се счете,че са посочени в т.5-дела,за които закон предвижда разглеждането им в срок,по-кратък от един месец.Освен това в тази заповед,няма изрично отбелязване,както това е било направено в представената от частния жалбоподател заповед на председателя на ВрОС,че по отношение на заповедните производства,вкл. и по чл.423 ГПК сроковете,на общо основание спират да текат.Иска се потвърждаване на обжалваното разпореждане.Към отговора на Т.П. се представят заповеди на адм.ръководители на останалите районни съдилища в съдебен окръг-Враца относими към прилагането на разпоредбата на чл.61,ал.2 ГПК.

Окръжният съд,като отчете доводите на страните по повод из-вършеното обжалване,взе предвид и съобрази съдържащите се в про-изводството доказателства и след самостоятелната им преценка, от фактическа и правна страна приема следното:Частната жалба е по-дадена в установения за обжалването срок,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съ-дебен акта от категорията на обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.

Разгледана по същество е основателна,при следните съображе-ния:

Производството е образувано пред РС-Враца по заявление на "Франсис Холд България"ООД гр.София вх. № 6115/27.04.2018г.за издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ в хипотеза на чл.417 ГПК против длъжниците Т.Г.П. гр.Враца,"Агенция България Бяла Слатина" ООД гр.Б.Слатина и М.А.С. от гр.Б.Слатина за сумата 30 677.52 евро-отпусната в заем-главница,законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението в съда -27.04.2018г. до окончателното й изплаща и сумата 17 791.50 евро-неустойка за забавено плащане на главницата по заема за периода от 10.07.2017г. до 25.04.2018г.

Въз основа на заявлението в РС-Враца е обрузавано ч.гр.д.№ 1804/2018г. по описа на този съд,като въз основа на разпореждане № 2929/30.04.2018г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1168/30.04.2018г.,с която е прието длъжниците да заплатят соли-дарно сумите посочени по-горе.

В срока по чл.414,ал.2 ГПК,в зависимост от датата на уведомяването им, всички длъжници са подали писмени възражения,с които са оспорили дължимостта на сумите,за които е прието,че имат задължение за погасяване.В тази връзка, наведеното в жалбата оплакване,че липсват такива възражения в установения законов срок е недоказано,тъй като фактите са други,видно от данните по делото.

Отчитайки обстоятелството,че са налице надлежно подадени възражения от длъжниците и в съответствие с разпоредбата на чл. 415,ал.1,т.1 ГПК,районният съд,с разпореждания № 3848/ 01.06. 2018г.и № 4081/08.06.2018г.е указал на заявителя-настоящия жалбоподател,че в едномесечен срок,считано от датата на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си,като довнесе и следващата се държавна такса.

Съобщенията на наличието на горните разпореждания и дадената възможност на заявителя да установи дължимостта на вземането си чрез иск са били връчени на Б.М.-сътрудник на адв.Р.Ш.,пълномощник в образуваното заповедно производство, за която е установено още със самото заявление,както и от съдържащото на л.24-ти от делото адвокатско пълномощно,че има учредени пълномощия да получава книжа и документи в него/вж. л.5-ти от делото, както и л.70-73 от делото/

Съобщенията са били връчени на 25.07.2018г.,надлежно, на адв.сътрудник Б.М., видно от изисканата нарочна справка от страна районния съд.

При така установената фактическа обстановка,районният съд, отчитайки датата на връчване на съобщенията и дадения месечен срок за предявяване на установителния иск ,е приел,че този срок е изтекъл към дата 25.08.2018г.,не са представени доказателства в заповедното производство,че е образувано исково такова,при което с Разпореждане № 6558/03.09.2018г. е обезсилил издадената заповед и е прекратил делото.

При тези действия на районния съд ,извършеното им обжалване и изразените от страните становища,въззивната инстанция определя,че спорния в производството въпрос ,е, дали заповедните производства попадат в категорията дела,за които действащата за периода от 27.10.2017г. до 01.09.2018г. разпоредба на чл.61,ал.2 ГПК/отм./ е била приложима и по отношение на тях, и от тук- спира ли започналия тече срок за тях в нейните хипотези за страните или не.

В тази връзка,въззивната инстанция,в този си съдебен състав приема следното:

В периода на действие на чл. 61, ал. 2 ГПК

(отм.) се предвиждаше,че сроковете спират да текат през дните,обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл.

329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ. Съдебната ваканция,според ЗСВ е от 15 юли до 01 септември.През този период,съгласно чл.329,ал.3 ЗСВ,съдилищата разглеждат: наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража; делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; дела по несъстоятелност; дела по Закона за защита от домашното насилие; дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; дела за осиновяване на дете; други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

Според посоченото по-горе, заповедното производство не е включено в изключенията изброени в чл.329,ал.3 ЗСВ.То не е посочено и в изричната заповед на административния ръководител на РС-Враца,като представените в тази връзка заповеди на административните ръководители на останалите районния съдилища в съдебния окръг не могат да намерят приложение и са неотносими за дейността организирана в РС-Враца.Не може да се приеме и че, както се твърди в писмените отговори на длъжниците Т.П. и М.С.,заповедните производства попадат в категорията дела,за които законът предвижда разглеждането им да се извърши в срок по-кратък от един месец, и които като такива са били посочени в диспозитива на заповедта на адм.ръководител на РС-Враца в т.5. Това производство може да се развие в два етапа,от които първият е свързан с действия на съда по издаване на съответна заповед за изпълнение на парично задължение по заявление на кредитор в хипотези на чл.410 и чл.417 ГПК,връчването й на длъжниците,който процес може да отнеме период от повече от един месец,подаване на възражение по чл.414 ГПК,указания на съда до кредитора по чл.415,ал.1 ГПК.В Глава 37-ма "Заповедно производство" на ГПК, няма посочено законово изискване, тези процесуални действия да се развият в срок по-кратък от един месец.Вторият етап е свързан с действия на кредитора по установяване на вземането си чрез предявяване на иск по чл.422 ГПК вр. с чл.415,ал.1 ГПК,като тези действия се развиват по реда на общото исково производство,уредено в ГПК процесуално, като и това производство не е законово ограничено да се развие в рамките на един месец.Този род дела не са включени и в Глава ХV-та на ГПК-"Бързо производство",при което е неоснователно позоваването на длъжниците Т.П. и М.С. на разпоредбата на чл.329,ал.3,т.6 от ЗСВ.

При това положение следва да се приеме,че действалата към момента на връчване на съобщенията на заявителя разпоредба на чл.61,ал.2 ГПК/отм./намира приложение на общо основание и съответните срокове,започнали да текат за страните, следва да се считат спрени за периода,в случая,за който е регламентирано,че съдилищата са в съдебна ваканция., Заявителят"Финанс Холд

България"ООД,както се посочи по-горе, чрез свой надлежно упълномощен представител е получил съобщенията,с които е бил уведомен,че следва да упражни правото си на иск, на 25.07.2018г./възраженията в жалбата в тази част са неоснователни/,при което започналият да тече за него даден му месечен срок да стори това е спрял по силата на чл.61,ал.2 ГПК,действаща към този момент, до

02.09.2018г./първия работен ден на м.септември 2018г./

При възприетото по-горе и не отчитайки спецификата и правното уреждане на заповедното производство,липсата на изрична заповед на адм.ръководител на РС-Враца,приемайки,че даденият на кредитора законов срок от един месец, да упражни правата си по исков ред към дата 25.08.2018г.,с оглед датата на връчване на съобщенията за това-25.07.2018г. е изтекъл,не са представени доказателства за предявен иск ,при което издадената заповед за изпълнение е била обезсилена,а делото прекратено, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт,който подлежи на отмяна.

Отделен е въпросът,дали кредиторът,след изтичане на започналия да тече за него месечен срок считано от 01.09.2018г. да упражни правото си иск,който срок към 01.10.2018г.следва да се счита изтекъл, е сторил междувременно това.За тези си действия, той дължи съответно уведомяване на районния съд,и ако не се представят доказателства в такава насока,при данните за изтичане на срока към настоящия момент,биха могли да се извършат действията,явяващи се последица от бездействието на кредитора.