Решение № 80 от 13.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110101233 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение.

Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.02.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът ****** предоставил на ответника сума в размер на 6120лв. Сочи се, че потребителят е пожелал да сключи застраховка «Защита на кредита» в размер на 1836лв., като общото задължение по договора възлиза на 18864,34лв., която сума е разсрочена на 60 погасителни вноски, от които 59 вноски по 314,39лв. и последна изравнителна вноска в размер на 315,33лв., като всяка вноска включва главница и договорна лихва. Излагат се твърдения, че уговорения между страните лихвен процент е в размер на 41,15%. Сочи се, че ответникът преустановил плащанията по договора, считано от 05.05.2023г. за повече от три месечни вноски и считано от 28.09.2023г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като на ответника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост. Ищецът заявява, че по частно гр дело 3226/2023г по описа на ВТРС се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата 7914,42лв.-главница, 1538,05лв.-договорна лихва за периода 05.05.2023г.-28.09.2023г., сумата 91,39лв. обезщетение за забава за периода 05.05.2023г.-19.10.2023г., ведно със законнана лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане, срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника и след дадени от съда 1 указания, заявителят предявил настоящите положителни установителни искове. Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по частно гр.дело 3226/2023г по описа на ВТРС, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и разноски за заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че не е изразявал вола за сключване на процесния договор за кредит и при подписването му е извършено престъпление от лицето *****, който при знанието на личните данни и създаване на електронен подпис на ответника, след подписване от негово име, го накарва да изтегли от „***“ сумата по кредита и му я отнема. Ответникът твърди, че **** е в особени отношения с него, *****Прекратено било ****** поради системно насилие, което продължавало и след прекратяването на ***** Ответникът заявява, че той лично не е искал кредита, защото няма възможност да го върне.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.02.2023г. между ищеца „***** и ответника Й. Е. М. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребитески кредит в размер на 6120лв., като ответникът се задължил да го върне заедно с уговорените лихви в срок до 05.03.2028г. Плащането на кредита е следвало да се осъществи на 60 месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

Общият размер на кредита е 7956 лв, като падежа на всяка вноска е 5-то число на съответния месец. В посочената сума се включва застраховка по програма „Защита на кредита 66 +”. Видно от договора, договорът е сключен при ГПР 48,12%, а ГЛП е 41,15%.

Съгласно чл.16 от договора , при пълно или частично просрочие на три поредни месечни вноски, цялото задължение по кредита става предсрочно изискуемо, считано от падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено задължение за главница започва да се начислява законната лихва по чл.9 ал.4 до окончателното погасяване на задължението. На 28.09.2023г. на ответника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че заемната сума е предоставена от страна ищеца на ответника по негова банкова сметка, на 17.02.2023г. От страна на ответника е направено плащане на една погасителна вноска в размер на 320лв. на 20.02.2023г., с която е погасена главница в размер на 41,58лв., договорна лихва в размер на 278,42лв., с падеж 05.04.2023г. В заключението е посочено, че общият размерна дължимия кредит е 9543,86лв., от които 7914,42лв.-главница, 1538,05лв.-договорна лихва и 91,39лв.-обезщетение за забава.

***** е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника Й. Е. М. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.г.гр.д.№3226/2023г. на 2

Великотърновски районен съд против длъжника Й. Е. М. за заплащане на сумата от 7 914,42 лева –главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1538,05 лева – договорна лихва за периода от 05.05.2023 г. до 28.09.2023 г.; сумата от 91,39 лева – обезщетение за забава за периода от 05.05.2023 г. до 19.10.2023 г и разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и той е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като след дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.

По делото се установи, че между *****Д и ответника е възникнало твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата банка предоставя на ответника потребителски кредит в размер на 6120лв., който ответникът се задължава да върне ведно с лихвите, съгласно погасителен план към договора, на 60 месечни погасителни вноски, в срок до 05.03.2028г.

Съдът намира за недоказани направените в отговора възражения досежно възникването на облигационото правоотношение и получаване на сумата по кредита. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е получил сумата по кредита,която е преведена по негова банкова сметка. Твърденията за последващо отнемане на сумата е ирелевантно за възникването на облигационното правоотношение по договора за кредит.

Сключеният договор за кредит притежава съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, по отношение на който законодателят е предвидил в чл.10-чл.12 от ЗПК специфични изисквания относно реда на сключване, формата и съдържанието му, нарушаванието на които води до неговата 3 недействителност. Съдът намира, че процесния договор за кредит е действителен и отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК. ГПР не надвишава посочения в чл.19 ал.4 от ЗПК, а застрахователната премия не е отчетена като разход, защото присъединяването по сключената от банката застраховка не е задължително условие за получаване на кредита.

Посочената в процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,15% обаче надвишава трикратния размер на законната лихва, който към момента на сключване на договора е 35,46% и съответства на поетия от кредитора риск от евентуално непогасяване на необезпечено вземане поради неплатежоспособността на длъжника. Ето защо съдът намира клаузата на чл.9.1 от договора за нищожна на основание чл.26 ал.4 вр чл.86 ал.1 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. При това положение длъжникът дължи само законната лихва, която при възникване на правоотношението е била 11,82%.

За кредитополучателят е възникнало задължение да върне предоставения му кредит, заедно със законната лихва. По делото се установи, че ответникът е погасил само една вноска в размер на 320лв., включваща 41,58лв.-главница и 278,42лв. договорна лихва. След като е преустановил плащането по кредита, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като след 05.05.2023г. длъжникът е изпаднал в забава и за кредитора е възникнало право да начисли обезщетение в размер на законната лихва. Видно от заключението непогасената главница е в размер на 7914,42лв.

С оглед на това, че съдът прие за недействителна разпоредбата на чл.9.1 от договора за кредит, възнаградителната лихва за периода от 05.06.2023г. до 28.09.2023г. следва да бъде намалена от 1538,05 лв. на 311,40лв., която сума съответства на законната лихва върху главницата за посочения период, като за разликата над 311,40лв. до пълния претендиран размер от 1538,05лв. искът за договорна лихва подлежи на отхвърляне в тази част.

Относно обезщетението за забава, същото се изчислява по реда на чл.162 от ГПК в размер на 49,07лв., за периода 28.09.2023г. до 19.10.2023г., като за разликата над 49,07лв. до пълния претендиран размер 91,39лв., искът за обезщетение за забава подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан в тази част.

С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /31.10.2023г./ до изплащането на вземането.

По разноските:

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 190,88лв.-държавна такса и 150лв.юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил следните разноски: 237,22 лв. за държавна такса, 200лв. за възнаграждение за вещо лице по съдебносчетоводната експертиза и съдът определя 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Общият размер на сторените от ищеца разноски за заповедното и исковото производство 4 възлиза на 928,10 лв., като с оглед частично уважаване на горепосочените искови претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 804,70 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство, съразмерно на уважената част на исковите претенции.

Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. Е. М. с ЕГН*****, ДЪЛЖИ на „Т*****сумите от 7914,42 лв. /седем хиляди деветстотин и четиринадесет лева и четиридесет и две стотинки/ - главница, 311,40 лв. /триста и единадесет лева и четиридесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.05.2023г. до 28.09.2023г., 49,07 лв. /четиридесет и девет лева и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 28.09.2023г. до 19.10.2023г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит *****ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №1338 от 03.11.2023г. и изпълнителен лист по частно гражданско дело №3226/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва в частта за разликата над 311,40лв. до пълния претендиран размер от 1538,05лв. и иска за обезщетение за забава в частта за разликата над 49,07лв. до пълния претендиран размер от 91,39лв., като неоснователни и недоказани в посочените части.

Разпечатката съдържа 37 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e04635e2-91d1-4b87-95f9-6d911c08379d