Решение № 1016 от 30.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100133 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.432 от КЗ.

Постъпила е искова молба от И. Б. И. с ЕГН **********, чрез адвокат В.

В. от *** против ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***, в която се твърди, че вследствие на пътно-транспортно произшествие на ищцата били причинени телесни увреждания, в резултат на които претърпяла продължителни болки и страдания. Предявила на основание чл.432 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД срещу ответника ЗК"Лев инс"АД частичен иск за 40 000лв., част от цяло вземане в размер на 60 000лв., за причинени неимуществени щети. Образувано било Търговско дело №83/ 2024г. по описа на ***, по което е налице постановено влязло в законна сила Решение №28 / 06.03.2025г. С него ответника бил осъден да заплати на ищцата сумата от 40 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на *** застрахователно събитие по договор за застраховка Гражданска отговорност, която сума била изплатена на ищцата.

Сочи се, че настоящото производство се завежда за останалата част в размер на 20 000лв. / явяваща се разлика до пълното вземане от 60 000лв./, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени 1 вреди.

Твърди се, че на ***, около 18.20ч. - ***, на кръстовище, образувано от *** настъпило пътно-транспортно произшествие с участници: товарен автомобил ***, управляван от П.В. Д. с ЕГН ********** и лек автомобил ***, управляван от ищцата И. Б. И.. И двата автомобила към датата на ПТП били с валидни застраховки "Гражданска отговорност на автомобилистите" към ЗК"ЛЕВ ИНС"АД.

Излага се, че в съответствие с разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата И. И. предявила претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗК"Лев инс" АД и представила всички документи, с които разполагала, като заявлението и било заведено с вх.№12201 / 11.12.2023г. и образувана съответно преписка по щета.

Твърди се, че в резултат на ПТП на ищцата била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на лявата подколеница в областта на глезена, довело до трайно затруднено движение на левия крак за поне 4-5 месеца. Образувано било Досъдебно производство №736/ 2022г. по описа на ***, което приключило с внасяне на обвинителен акт срещу П.В. Д. - водача на товарен автомобил ***. В съдебната фаза на процеса по НОХД №*** по описа на *** било сключено споразумение, с което сочения водач бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б."Б" във вр. с чл.342 ал.1 от НК – затова, че на *** ***, на кръстовището на *** при управление на МПС-товарен автомобил *** нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП и причинил средна телесна повреда на И. Б. И..

От средната телесна повреда ищцата била обездвижена повече от 6 месеца, търпяла болки, страдания, неудобства, била в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, проведено било оперативно лечение и рехабилитационно лечение. Във връзка с лечението на причинените фрактури, пострадалата претърпяла и имуществени веди, за които бил предявен иск по ТД 83/ 2024г. на ***, който бил уважен в размер на 1454,55лв и присъдената сума била изплатена от ответника.

Излага се, че на ищцата били издавани болнични листове за домашно лечение от 10.02.2022г. до 11.11.2022г. и 4 бр. амбулаторни листове от провеждани прегледи след проведеното оперативно лечение по повод фрактура луксация на лява глезенна става след ПТП. Ищцата получила и 2 усложнения от травмата и от 04.11.2022г. до 11.11.2022г. постъпила на лечение в МБАЛ "Авис Медика"ООД ***, оток и ограничени движения в лява глезенна става-дефицит на плантарна и дорзална флесия, мускулна слабост и хипотрофия,анталгична походка. След проведено лечение и бил назначен повторен физиотерапевтичен курс и балнеолечение. В резултат на претърпяната средна телесна повреда ищцата търпяла силни болки и много страдания, като все още не се била възстановила напълно физически и емоционално към момента на завеждане на настоящото производство.

Вследствие на получените наранявания следвало да спазва дълго време режим на покой, била обездвижена, което довело до атрофия на мускулатурата и значително напълняване. Било невъзможно да се движи и да полага елементарни грижи за себе си, възстановяването било изключително дълъг, труден и болезнен процес. На психиката на ищцата се отразило много негативно станалото ПТП и последиците от него, получила психотравма, изпитвала силен страх при пресичане на улици, особено като я приближавали автомобили, изпадала в паника ако й се наложело да шофира и след ПТП-то избягвала да управлява МПС, което също внасяло значителен дискомфорт в ежедневието й. Дълго време след преживяната травма продължавала да има проблеми със съня и да преживява отново и отново станалото ПТП. В същото време, оплакванията от болки и дискомфорт по контузените места, не били отшумели и до момента на завеждане на настоящото производство.

Вследствие на инцидента, ищцата развила високи нива на тревожност, интровертно поведение и преживяното щяло да остане в съзнанието й за цял живот. Продължавала да изпитва неудобства, болки и страдания, все още се движела затруднено и ползвала помощни средства.

Навеждат се доводи, че за репариране на така търпените неимуществени вреди отговарял ответника ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, срещу който ищцата имала пряк иск, на основание чл.432 от КЗ.

Излага се, че обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критериите по чл.52 ЗЗД, вр. чл.51 ал.1 ЗЗД, се определя на 80000лв., според възприетото в мотивите на решението на ПлОС, като ищцата претендирала 60000лв. С оглед уважения частичен иск за 40000лв., в настоящото производство претендира останалата част от дължимото обезщетение – в размер на 20000лв.

3

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 20000лв. – останала част от вземането, цялото в размер на 60000лв., представляващо застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от изтичане на срока по чл.496 ал.1 от ЗК до окончателното изплащане на същите.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция по размер. Сочи се, че съгласно влязлото в сила решение по частичния иск, съгласно мотивите на въззивната инстанция в Решение № 68/ 25.06.2025г. по ВТД №93/2025г. по описа на ВТАС, справедливия размер на обезщетението бил определен на 60 000лв., който следвало да се намали поради съпричиняване с 25% и така дължимото обезщетение се изчислявало на 45 000лв.

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че в резултат от настъпването на пътно - транспортното произшествие от ***, за нея били настъпили описаните в исковата молба увреждания и здравословни състояния, като оспорва всички твърдения за морфологичния им характер, за естеството на лечението и за неговата продължителност. Оспорва твърдението за настъпване на вреди, обосноваващи размера на претенцията за неимуществени вреди в посочения размер. Оспорва твърденията, че и към момента е затруднен нормалния начин на живот на ищцата поради травма, настъпила при произшествието. Оспорва твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало данни за търпени такива от тях, както и за проведено лечение. Изцяло оспорва твърденията, че възстановителния период от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент не бил завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Страните не спорят, че с влязло в законна сила на 08.08.2025 г. Решение 4

№ 28/06.03.2025 г., постановено по т.д. 83/2024 г. по описа на ***, е осъден на основание чл.432, във вр. с чл.86 от ЗЗД ответника „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на ищцата И. Б. И., сумата от 40 000 лв., частичен иск от 60 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на *** застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – ПТП на *** ***, на кръстовище, образувано от ***, ведно със законната лихва върху главницата от 40 000лв., считано от 12.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Това се установява и от приложеното т.д.№83/2024г. по описа на ***.

Съдът е обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и е приел, че е налице такова, като процента на съпричиняване е определен на 25%.

Съобразно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Силата на пресъдено нещо на решението в производството по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването, поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не може да преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и размера на съпричиняването – в този смисъл е приетото в Решение № 89 от 28.01.2020г. по т.д. №2741 / 2015г. на ВКС, ТК, I т.о.

Настоящият състав следва да се произнесе за претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв., явяващо се разликата над вече присъдения частичен размер от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000лв., на базата на събраните доказателства за силата, интензивността, степента и продължителността на преживените от ищцата болки и страдания.

За тези обстоятелства са събрани в хода на настоящото производство гласни доказателства и експертни заключения.

Свидетелката Д.В. – дъщеря на ищцата, излага в показанията си, че и до 5 момента на разглеждане на настоящото дело, пострадалата изпитва затруднения при движение, не можела да ходи продължително време; в мокро време се притеснявала да не се подхлъзне и падне. Все още не можела да се отпусне на крака, който бил увреден при произшествието и така натоварвала повече другия крак. Това затруднявало изпълнението на домакинските действия по поставяне на пране в пералнята, простиране, миене на съдове.

Св.В. излага още, че след инцидента ищцата не можела да става и да се обслужва. Срамувала се от това, изпаднала в депресия, не искала да вижда никой. За да отиде до банята й отнемало 15 минути, а къпането цял час.

Първите два – три месеца били много тежки за пострадалата, плачела от болка. Преди инцидента пазарувала за себе си и родителите си, а след това се налагало да търси познати, за да отиде с автомобил да пазарува. Свидетелката твърди, още, че и към момента на разглеждане на настоящото дело, ищцата все още ползвала патерица, заради контузията на глезена при катастрофата, който все още бил доста отекъл. Така едната й ръка била заета с патерицата и с другата не можела да носи неща с тежест повече от един хляб и кисело мляко. Излага също, че майка й все още изпитвала панически страх да шофира.

Свидетелката М.И.Г. излага в показанията си, че познавала ищцата от 2010г. и били в близки приятелски отношения, като имала наблюдения за състоянието й след катастрофата. Твърди, че когато отишла да я види след случилото се, пострадалата била срината психически, постоянно плачела за това, че не можела да се обслужва сама и възрастната й майка трябвало да й помага, като й носи храна, да й помага да отиде до тоалетна, като първите дни дори не можела да става от леглото. Преди случилото се ходела на работа с автомобил, както и на вилата на семейството й в ***, за да помага на родителите си. След катастрофата вече се притеснявала да шофира и била изцяло зависима от обществен транспорт за всякакво придвижване, като търсела помощ и от близки приятели. Св.Гетова твърди, че след инцидента пострадалата станала мрачна, затворена, гледала песимчистично на бъдещето.