Решение № 20738 от 16.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20738 гр. София, 16.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110108936 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А. Д. Ч.

ЕГН ********** гр. София, ................., ап.10, чрез адв. С. Г. – САК , гр. София, ................., ап.10, тел: .......... [email protected] против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, изп. ди. Александър Александров, гр. София, ул.

Ястребец № 23-Б.

Твърди се в исковата молба, че в полза на ответното дружество и на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е издал изпълнителен лист от 10.07.2014г. по ч.гр.д № 7441/10г. 87 с-в СРС, за сумата 4264,68 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода м.12.2006г. - м.04.2009г. и за сумата 926,10 лв. мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2010г. за имот в гр. София, жк. Дървеница, бл.17, вх.6, ап.114.На 14.05.2015г. взискателят е подал молба за образуване на и.д № 1773/15г. при ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район СГС), по което последното предприето изпълнително действие е през м.12.2016г.

Твърди се, че до посочената дата са правени незначителни удръжки от пенсията на длъжника, с които са погасени разноските по изпълнението. След тази дата и в продължение на повече от 2- години не са предприемани изп. действия, поради което е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и така, считано от 01.01.2019г. делото е прекратено по силата на закона. Твърди също, че е изтекла 5-годишна погасителна давност за вземането, на който юридически факт изрично се позовава.

Сочи , че в случай, че съдът установи, че към датата на подаване на ИМ давността не е изтекла, то моля да бъде съобразено по реда на чл.235 ал.3 ГПК, че давността е изтекла преди постановяването на решението по настоящето дело.

При изложените обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А. Д. Ч. не дължи на Топлофикация София ЕАД сумата 4264,68 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода м.12.2006г. м.04.2009г. и за сумата 926,10 лв. мораторна лихва за забава, ведно със законната 1 лихва върху главницата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.07.2014г. по ч.гр.д № 7441/10г. 87 с-в СРС и за чието събиране е образувано и.д № 1773/15г. при ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район СГС).На основание чл. 78 ГПК се претендират и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Излага правни доводи , че от разпоредбата на чл. 439 ГПК могат да се извлекат предпоставките на исковата защита чрез оспорване на вземането по този ред, както и че същите са изяснени и в съдебната практика. Съгласно възприетото в Решение № 101 от 01.12.1972г. по гр.д. № 95/1972 по описа на ОСГК на ВС (постановено при действието на ГПК отм.) предпоставките за оспорване на вземането чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 се свеждат до наличието на изпълнителна сила на съдебния акт и промените, които са погасили установеното с акта и изпълнителния лист материално право. Също така съдебната практика признава правен интерес от предявяването на този иск на длъжника, срещу когото е налице висящо изпълнително производство (така Решение № 129 от 30.05.2013г. по гр.д. № 475/2012г. на ВКС, IIIг.о.). Изброените предпоставки следва да са кумулативно дадени.

В настоящия случай ищецът притежава качеството „ длъжник по изпълнението ", доколкото срещу него е инициирано от ответното дружество образуването на изпълнително дело № 1773/2015г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, per. № 863 към КЧСИ. Същото е образувано, въз основа на Изпълнителен лист от 10.07.2014г., издаден въз основа на влязла в сила (на основание чл. 416 ГПК /заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по гр.д. № 7441/2010г. по описа на СРС, 87 с-в, т.е. изпълнителното основание се ползва с необходимата изпълнителна сила. Счита обаче, че не е налице другата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК, а именно - искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Излага аргументи, че в настоящия случай, в производството по издаването на изпълнителното основание, съдебно дирене не се провежда. Предвидената по реда на чл. 439 ГПК искова защита е неприложима в хипотеза на оспорване на вземане, установено в заповедно производство. Позовава се на Определение № 688 от 14.12.2009г. по ч.т.д. № 692/2009г. на ВКС, III г.о., при допуснат касационен контрол по правния въпрос дали е допустим и друг правен способ за защита на длъжника в заповедното производство, когато той е пропуснал да направи възражение по чл. 414 ГПК и когато не разполага с новооткрити писмени доказателства за предявяване на иск по чл. 424 ГПК, се приема, че „извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита“, поради спецификите на заповедното производство. Сочи, че тази теза се застъпва и в Определение № 292 от 03.06.2011г. по ч.гр.д. № 156/2011г., 111 г.о. на ВКС, Определение № 480 от 27.07.2010г. по ч.гр.д. № 221/2010г. на ВКС, IVг.о. В мотивите към Решение № 14134 от 18.08.2023г. по гр.д. № 51388/2022г. по описа на СРС, 29 с-в, се посочва, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане.

Извън изложеното, ответната страна счита, че така предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес по следните съображения. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че „считано от 01.01.2019г. делото е 2 прекратено по силата на закона“, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Основание за наличие на правен интерес от търсената по реда на чл. 439 ГПК защита е наличието на висящ изпълнителен процес относно вземането (така напр. Определение № 639 от 6.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 497/2023 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът сам твърди, че производството по процесното изпълнително дело е прекратено, поради настъпването на т.нар. „ перемпция “, което от своя страна изключва наличието на правен интерес от иницииране на настоящия процес.

В случай, че съдът приеме, че претенцията е допустима, изразява следното становище относно нейната основателност.

В процесния случай - ищцата, не е подала възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, който факт не е спорен между страните.Според ответника липсата на възражение, както и с оглед процесуалното поведение на ищцата в рамките на образуваното срещу нея изпълнително производство, може да се приравни по правни последици на признание на вземането от страна на длъжника по смисъла на чл. 116 „а“ от ЗЗД, причините за което са ирелевантни. Също така, намира, че в настоящия случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 117 ал. 1 ЗЗД по отношение на процесното вземането. Цитираната разпоредба е относима, както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила Заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила Заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал.2 ГПК.

(Решение №3/04.02.2022 по гр.дело 1722/2021 на ВКС IV ГО, ГК). В този смисъл е и формираната съдебна практика по въпроса. Следователно давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги петгодишна. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което приложима е петгодишната давност, (така напр. Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, ГК, IV ГО, Определение № 214/15.05.2018 ?.. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, ГК. IV ГО, Определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, ГК, IVГО, Определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. N9 1366/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4647/2015 г., ГК, IVГО, Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., ГК, IV ГО). В този смисъл е и преобладаващата практика на СГС. Така например в Решение № 1634/28.06.2022г. по е.гр.д. № 6425/2021г. на СГС и цитираното в мотивите му Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО на ВКС се посочва, че давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Нещо повече, изрично се посочва, че и по отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение, влязла в сила в хипотезата на чл. 416, пр.1 ГПК - поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГГ1К, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Позовавайки се на посочените правни доводи, ответната страна счита, че в рамките на приложимия петгодишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсната за първи път с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело (вх. № 3

33033/14.05.2015г.). Релевантно, с оглед датата на образуване на изпълнителното дело, е да се посочи задължителното тълкуване, дадено с приетото Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Оспорва се твърдението на ищеца, че последните изпълнителни действия са от дата м. 12.2016г., тъй като след тази дата са предприети действия по принудително изпълнение, инициирани от взискателя (Молба вх. № 10522/19.02.2019г.), както и такива по инициатива на съдебния изпълнител, съобразно възложените му по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия. Нито нормативно, нито по тълкувателен път се прави разграничение между поискани и извършени действия, с оглед прекъсване на давностния срок. В тази връзка, в Решение от 02.03.2023г. по възз.гр.д. № 12919/2022г. по описа на СГС, ГО, IV-B възз. с-в, се посочва, че законодателят не прави и разграничение между последиците от действията, предприемани от взискателя в зависимост от това дали те са поискани от него или са извършени от ЧСИ по възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

В тази посока се твърди, че в хода на изпълнителното производство са постъпвали регулярни плащания за периода 2015г.-2023г. Както е посочено в Решение № 266 от 19.12.2013 г по гр. д. № 1427/12 г на ВКС, IVг. о. всяко плащане в рамките на изпълнителния процес, но щом е по повод на него, се счита за резултат на изпълнителното производство и е част от него. Постъпването на суми с вноски от длъжника е аналогично на провеждане на принудително изпълнение и не може да доведе до перемиране на делото. При получаване на плащания от длъжника няма причина кредиторът постоянно да иска нови изпълнителни действия.Счита за неправилно твърдението, че новата погасителна давност започва да тече от датата на последното валидно действие, което според ищеца е от м. 12.2016г. Следва да се има предвид, че това твърдение не съобразява обстоятелството, че към датата на предявяване на процесната искова молба е образувано тълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС, по въпроса от кой момент започва да тече новата погасителна давност. Съобразно актуалната съдебна практика по въпроса (напр. решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, IIIг. о.; решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IVг. о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IVг. о. и е решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о.), може да се направи обоснован извод, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено в хипотеза на вече настъпила перемпция. Счита, че дори и да е налице перемпция, считано от 01.01.2019г. то, както се посочва и в горецитираните решения, „давност не би могла да тече в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл.