Определение № 264 от 10.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Благоевград, 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно гражданско дело № 20221200500151 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.122 ГПК и образувано по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд-Благоевград и Районен съд-С. относно определяне на компетентния съд, който да разгледа искане от директора на ТД на НАП-С. за разкриване на банкова тайна във връзка с извършвана ревизия за периода 01.10.2020г. - 30.06.2021г. относно наличностите и операциите по банкови сметки по отношение на ЕООД „А.Г.Т.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. В.Л. № ... ет. ...

Искането с вх. № 12573 е депозирано на 25.01.2022 г. в Районен съд-С.. С определение № 2170/25.01.2022 г., постановено по гр. дело № 3224/2022 г. съдът е приел, че не е местно компетентен, тъй като лицето, по отношение на което е предприета проверката/ревизията е със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, поради което компетентен да го разгледа е Районен съд-Благоевград. По тези съображения делото пред СРС е прекратено и изпратено на Районен съд-Благоевград.

С определение № 279/23.02.2022 г., постановено по чгрд № 460/20222 г. по описа на Районен съд-Благоевград производството по искането на ТД на НАП отново е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с доводи, че производството по своята същност се доближава най-много до охранителните производства, поради което относно местната подсъдност е приложима разпоредбата на чл.531 от ГПК, съгласно която охранителното производство започва с молба на заинтересованото лице, подадена пред районния съд, в чийто район е адресът на молителя.

Съдът, като обсъди материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Съгласно чл.62, ал.6, т.3, б.“а“ от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ един от носителите на правото да иска разкриване на банкова тайна е директорът на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, когато се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата отчетност, както и в хипотезата, ако тя е непълна или недостоверна.

Със заповед № ..... от 27.08.2021 г., на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на ЕООД „А.Г.Т.“ ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.

Б., ул. В.Л. № ... ет. ...относно установяване на задължения по ЗДДС.

1

Съдебната намеса в рамките на производството по чл.62, ал.6-7 от ЗКИ /каквото е настоящото производство/ съставлява администриране /съдебно управление/ на граждански правоотношения. Съдебната администрация може да бъде спорна или безспорна.

Охранителните производства /едностранни и безспорни/ са част от безспорната съдебна администрация. Те са проява на доброволна юрисдикция, предпоставят правомерно развитие на гражданските правоотношения и ги улесняват чрез създаване на изгодни за молителя правни последици, които не засягат правната сфера на друго лице. Правният акт има превантивен, а не репресивен характер и не подлежи на принудително изпълнение.

Самото решение, с което се уважава молбата за издаване на охранителен акт, не подлежи на обжалване.

За разлика от безспорната, спорната съдебна администрация не е кодифицирана и се възлага на съдилищата само от отделни материални закони, а не от ГПК. При нея съдебната намеса се предприема в защита на обществения интерес, а в резултат се постига такова изменение на гражданските правоотношения, което е изгодно за едната страна и неизгодно за другата страна. Постановеният съдебен акт променя съществуващите граждански правоотношения по волята на едната от страните в правоотношението и независимо от волята на другата.

Същият е обжалваем, с което се гарантира защита на евентуално накърнените от него права.

Отнесени към казуса, така очертаните принципни разлики водят до извода, че по свое едностранен и безспорен характер, и необжалваемостта на постановения съдебен акт, производството по чл.62 ЗКИ се доближава до охранителните производства, а от гледна точка на преценката за целесъобразност едностранното изменение на гражданските правоотношения и целенасоченото засягане на правната сфера на лице, различно от молителя- до спорна съдебна администрация.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството по чл.62, ал.6-7 ЗКИ е специфично и не представлява нито спорна, нито безспорна съдебна администрация на граждански правоотношение в чист вид, доколкото притежава белези и на двата вида производства. Поради това няма основание местната му подсъдност да се определя въз основа на причисляването му към някой от тях.

Производството по чл.62, ал.6-7 ЗКИ е едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива с участието на молителя, без страна по него да е лицето, спрямо което се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. Това лице не участва в производството и няма право на жалба срещу постановения съдебен акт. То не разполага със законови предвидени възможности, нито със средства за защита срещу него, което обезсмисля определянето на подсъдността в зависимост от неговото местожителство. Произнасянето по молбата не е свързано с извършването на фактически или правни действия от местно компетентния съд в съдебния му район. От друга страна, производството се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия, обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага разкриване на определени сведения. Доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова и търговска тайна принадлежи на директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха се постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на отправилия молбата орган /съответната териториална дирекция на НАП/.

С оглед на изложеното съдът намира, че няма нормативно основание за определяне на подсъдността на производството по чл.105 ГПК въз основа на местожителството на проверяваното лице и такава подсъдност не би съответствала на приниципите за определянето й, а същевременно най-пълно съответствие с принципите за бързина и процесуална икономия би се постигнало, ако местната подсъдност се определи съобразно седалището на молителя.

2

Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че в случая компетентен да разгледа искането на ТД на НАП –С. за разкриване на банкова тайна във връзка с извършвана ревизия за периода 01.10.2020г.-30.06.2021г. относно наличностите и операциите по банкови сметки по отношение на ЕООД „А.Г.Т.“ ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. В.Л.

№ ... ет. ... е Районен съд-С..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по искането на ТД на НАП –С. за разкриване на банкова тайна във връзка с извършвана ревизия за периода 01.10.2020г.-30.06.2021г. относно наличностите и операциите по банкови сметки по отношение на ЕООД „А.Г.Т.“ ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. В.Л. № ... ет. ... е Районен съд-С..

Делото да се изпрати на Районен съд-С..

Препис от определението да се изпрати за сведение на Районен съд-Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3