Решение № 427 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110214092 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Я. И. срещу Електронен фиш серия К № 10988814 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е редовно уведомен за дата на съдебно заседание, не се явява. Процесуален представител-адв.М., моли да се отмени обжалвания ел.фиш, като неправилен и незакосъобразен. Моли за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

Депозирали писмено становище, в което се излагат доводи свързани с доказаност на твърдяно нарушение и доказателствата въз основа на които се потвърждава това твърдение.

Моли да се потвърди обжалвания ел.фиш, като правилен и законосъобразен. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.05.2025г., моторно превозно средство ",,***'' “, с рег.№ ,,***'', в 12.35ч. се движело в гр. София, по бул. Александър Малинов, с посока на движение от Околовръстен път към ул.Самара. Автомобилът срещу бл.602 при ограничение на скоростта за населено място до 50 км./ч. , преминал със скорост от 64 км. /ч./ след приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 14км./ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство MD 1194, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков 1 материал относно посоченото нарушение.

В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 10988814, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наложено е административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за населено място. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място да не се превишава максимално допустимата скорост. Водачът на автомобила е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за населено място по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съставителят на протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ – длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.

Посочването в електронния фиш на всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 21 ЗДвП дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и да организира защита си по него. От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се 2 санкционира. Посочено е населеното място, където е извършено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението. От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 64км/ч. Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за проверка.

По делото няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Според цитираните разпоредби такава възможност възниква с връчването на ЕФ и в срока му за обжалване – 14 дни, същият може да посочи с нарочна декларация управлявалия автомобила.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието, съдът намира, че са установени в хода на протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган и в производството пред въззивна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. В приложената по делото справка за водач има отразени 21 броя влезли в сила електронни фиша, като в по голямата си част от тях са превишена скорост, което обстоятелство идва да обори по един категоричен начин, че жалбоподател спазва ограниченията на скоростта, както и липсата на възможност нарушението да се определи като малозначително и при липса на общественоопасно. Съдът приема, че така изложените доводи дават отговор на всеки един пункт изложен в жалбата.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.

Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.

Съгласно чл. 182, ал. 4, вр.ал.2, т.2 ЗДвП, при констатирано превишаване от 11 до 20 km/h на разрешената максимална скорост за движение в извън населено място административното наказание "Глоба" е в размер на 50 лева. В конкретния казус е наложена санкция в двоен размер от 100 лева, с оглед дадената от институцията – издател на фиша първоначална квалификация за деяние, извършено в условията на "повторност".

Съгласно редакцията на нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, действала към датата на съставяне на ЕФ - 19.05.2024г.: "Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

"

3

Предвид настъпилата законодателна промяна и спазвайки принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятната за нарушителя разпоредба, районният съд разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението, като се изключи от обвинението квалифициращия му признак "повторност" и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, в който смисъл е и постановеното в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. Тази разпоредба към настоящия момент е претърпяла законодателна промяна, като е отпаднало предвиденото в предходната редакция /Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г. /, удвояване размера на глобата за нарушения на скоростта в населено място при повторност.

Ето защо и по арг. на чл. 3, ал. 2 ЗАНН приложимо в настоящия случай се явява поблагоприятното за администравно-наказателно правното положение на дееца. Следва жалбоподателят да бъде санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция – "ГЛОБА" в размер на 50 лева, за водач на ППС, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящият казус. Така констатираното обаче не е основание за отмяна на електронния фиш, а налага неговото изменение, тъй като приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е значително по-благоприятна и не нарушава забраната за reformation in pejus.

Изложеното намира потвърждение в дадените разяснения в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС, в което е прието, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН първоинстанционният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга законова разпоредба, без да отменя електронния фиш. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, тоест да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в електронния фиш законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. При преквалификация на деянието към по-леко наказуемо нарушение не се внасят никакви нови обстоятелства, с които жалбоподателят да не е бил наясно още с образуване на административнонаказателното производство и заради които да не е могъл да организира защитата си. Всички обективни съставомерни признаци на деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвПса били изложени в атакувания ЕФ изначално и няма такова, което впоследствие да е било вменено във вина на нарушителя. Изричното правомощие на районния съд да измени наказателното постановление, като приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението е разписано и в 4 разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН /в сила от 23.12.2023 г. /. В конкретния случай очевидно са налице условията за изменение на наказателното постановление посредством преквалифициране на основанието за налагане на административното наказание от чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП в това по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като се намали размерът на глобата от 100 /сто/ на 25,56 евро.