Определение № 2320 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2320 гр. София, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000501859 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 19092/29.06.2026 г. по описа на САС, депозирана от Л. П. В. и М. Г. Р. против определение от 22.05.2026 г. по гр.д. № 245/2026 г. по описа на ОС – Перник, с което е върната исковата молба на жалбоподателите и производството по делото е прекратено. Поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно и в противоречие с правни норми.

Изложени са доводи за основателността на предявения от тях иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 169, т. II, рег. № 3366 от 18.06.2008 г. на нотариус М. М. с рег. № *** поради накърняване на добрите нрави и поради липса на тъждество на обезпеченото вземане и липса на тъждество на ипотекирания имот с този, описан в акта за собственост. Направено е искане да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на ОС – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:

Пред РС – Перник е образувано гр.д. № 7244/2025 г. по искова молба на Л. П. В. и М. Г. Р. против Х. В. Х., „Строй Инвест 2007“ ООД и „Обединена българска банка“ АД с искане да бъде прогласена нищожността, респективно недействителността на договорна ипотека обективирана в нотариален акт № 169, т. II, рег. № 3366 от 18.06.2008 г. на нотариус М. М. с рег. № ***. Същото е прекратено и изпратено поради родова неподсъдност на Окръжен съд – Перник, където е образувано гр.д. № 245/2025 г.

В исковата молба и уточнителни молби към нея ищците са посочили, че ипотекираният имот бил придобит на 25.09.2013г. в режим на СИО от П. В. Р. и М. Г. Р. чрез договори за покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № 152, том II, рег.

№ 2714, дело № 308 от 2013г. на нотариус с рег. № *** и район на действие РС-Перник от лицата продавачи Ю. Н. С. и В. Й. С., както и в Нотариален акт № 153, том II, рег.

№ 2715, дело № 309 от 2013г. на нотариус с рег. № *** и район на действие РС-Перник от лицето продавач Х. В. Х., като в деня на извършването на сделките, при 1 направената от нотариуса проверка, не били констатирани каквито и да било вещни тежести върху имота. От своя страна, предходните собственици на имота Ю. Н. С. и В.

Й. С., го придобили по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 76, том I, рег. № 1195, дело № 67 от 2012г. на нотариус с рег. № *** и район на действие РС-Перник, от продавача и ипотекарен длъжник „Строй Инвест 2007“ ООД, но в този нотариален акт изрично било вписано, че недвижимият имот не е обременен с вещни тежести към деня на сделката.

На 21.08.2017 г. ищците получили от ЧСИ А. В. уведомление, че пред нея е образувано изпълнително дело № 20178130401707 с взискател „ОББ“ АД, който имал като обезпечение на вземанията си първа по ред ипотека върху процесните имоти, придобити от ищците след учредявянето й, и за събиране на вземането му изпълнението е насочено срещу тези имоти. С постановление за възлагане от 31.03.2021 г. имотите били възложени на А. Д. М..

В исковата молба е направено твърдение, че договорната ипотека е недействително, като а посочени следните основания за това – накърняване на добрите нрави и противоречие на закона липса на тъждество на обезпеченото вземане /характер на вземането, сума, падеж, размер на лихвите/ и липса на тъждество на ипотекирания имот /различия в застроената площ, границите на жилището и описанието му в акта за собственост и договора за ипотека/. Сочи се, че договорът за учредяване на ипотеката не отговарял на изискванията на чл. 166, ал. 2 и чл. 170 от ЗЗД, тъй като създавал неизвестност за тъждеството на имота, за обезпеченото вземане и размера на сумата, за която се учредява ипотеката, аз също така не съдържал и данни, от които да бъде определен действителният кредитополучател измежду Х. В. Х. и „Строй Инвест 2007“ ООД.

Интересът на Л. В. от иска е обоснован с качеството й наследник на починалия П. В. Р., от когото наследила 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Ищците са поискали да бъде прогласена нищожността на описаната договорна ипотека.

След образуването на делото в ОС - Перник, окръжният съдия е събрал данни за развитието на изп.д. № 20178130401707 на ЧСИ А. В., по което процесният имот е продаден на публична продан за събиране вземането на ипотекарния кредитор „ОББ“ АД и е установил, че същият е възложен с влязло в сила на 18.06.2021 г. постановление за възлагане на А. Д. М..

С определение от 22.05.2026 г. ОС – Перник е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че ищците нямат правен интерес от иска, тъй като с възлагане на имота след публична продан процесната ипотека се е погасила, а третото лице е придобило имотите чисти от тежести и прогласяването на нищожността й не може да доведе до благоприятни правни последици в патримониума на вече отстранения купувач на имота. Такъв интерес не можел да се изведе и предвид невъзможността да се атакува по исков ред постановлението за възлагане.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем акт и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна предвид следното:

Относно въпроса за наличието на правен интерес за ипотекарния длъжник да предяви иск по чл. 170 ЗЗД срещу кредитора, в случай че учредената ипотека е 2 погасена се приема в съдебната практика на ВКС (напр. решение № 123/31.03.2015 г. по гр. д. № 4298/2014 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 402/21.04.2016 г. по гр.д. № 4052/2016 г. на ВКС, III г.о.), че ипотекарният длъжник може да оспори с иск съществуването на обезпечението, като принудителното изпълнение не лишава, нито главния длъжник, нито третото лице, дало реално обезпечение за чужд дълг, от възможността да се защитят от материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес спрямо кредитора по изпълнението. Този иск може да бъде предявен, както по време, така и след приключване на принудителното изпълнение. Отграничено е, че материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение не може да засегне придобитите права от третите лица – купувачи по публичната продан и третите задължени лица, престирали по наложени запори на съдебните изпълнители. На купувача по публичната продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, съгласно чл.496, ал.3 ГПК, могат да бъдат противопоставени само нарушенията по чл.490 ГПК – обстоятелството, че той е лице без право да наддава и невнасянето на цената. В никакъв случай обаче привидният кредитор не може да запази никакви права, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан (поради своята недобросъвестност, в това качество той не може да придобие нито възложената му движимата вещ на оригинерно основание, нито възложения му недвижимия имот с кратка давност), тъй като то е получено без основание. Привидният кредитор дължи и обезщетение за всички причинени вреди.

Настоящият съдебен състав напълно споделя посоченото разрешение на въпроса, поради което приема следното:

В случая ищците са именно ипотекарни длъжници, които имат правен интерес да оспорят обезпечението дори при приключило принудително изпълнение върху техния недвижим имот. В хода на принудителното изпълнение те могат да се защитят чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител само срещу процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес. Процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес обаче не може да преодолее неговата материална незаконосъобразност. Бъде ли отречено със сила на пресъдено нещо съществуването на обезпечението (договорната ипотека), с обратна сила се заличават всички действия в изпълнителния процес, като това не засяга правата, които трети лица (кредиторът не е трето лице) са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител (чл. 433, ал. 2 и 3 ГПК), но кредиторът, в случая „ОББ“ АД ще дължи връщане на всичко получено чрез материално незаконосъобразното изпълнение, както и обезщетение за всички причинени вреди.

Като е приел, че за ищците липсва правен интерес от иска и същият е недопустим, ОС – Перник е постановил едно незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

О П Р Е Д Е Л И:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 22.05.2026 г. по гр.д. № 245/2026 г. по описа на ОС – Перник, с което е върната исковата молба на Л. П. В. и М. Г. Р. против Х. В. Х., „Строй 3

Инвест 2007“ ООД и „Обединена българска банка“ АД и производството по делото е прекратено и

ВРЪЩА делото на ОС - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4