Решение № 132 от 02.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Плевен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело № 20264400500072 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 1681/05.11.2025 г. по гр.д.№ 20244430107321 по описа за 2024 г. на ПлРС е осъдена С. И. Т. да заплати на Т. И. И. на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от право на ползване за периода от 11.01.2022 г. до 11.12.2024 г., на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху ап. ***, с площ от 65,60 кв.м. с идентификатор №*****.***.61.7.1 по КККР на гр.

Плевен, заедно с избено помещение № 8 и таванско помещение №7, с площ от 9,94 кв.м. и 1,460% ид.ч. от общите части на сградата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Осъдена е С. И. Т. да заплати на А. Г. Д. на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от право на ползване за периода от 11.01.2022 г. до 11.12.2024 г., на притежаваната от нея ½ ид.ч. от правото на собственост върху ап.№1, в ***, с площ от 65,60 кв.м. с идентификатор №*****.***.61.7.1 по КККР на гр.

Плевен, заедно с избено помещение №8 и таванско помещение №7 с площ от 9,94 кв.м. и 1,460% ид.ч. от общите части на сградата, ведно със законната 1 лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Осъдена е С. И. Т. да заплати на Т. И. И. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 775 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство за платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.Осъдена е С. И. Т., ЕГН ********** да заплати на А. Г. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 775 лв., представляваща сторените от ищцата разноски в първоинстанционното производство за платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Депозирана е въззивна жалба от С. И. Т., чрез пълномощник, против решение рег.№ 1681/05.11.2025 г. по гр.д.№ 7321/2024 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане на основание чл.271, ал.1 ГПК да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, ведно със законните от това последици, като се присъдят и направените деловодни разноски и в двете инстанции.

За въззиваемите страни - Т. И. И. и А. Г. Д., процесуалният представител изразява становище да се постанови съдебно решение, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на ПлРС, като се присъдят сторените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 05.11.2025 г., което се обжалва изцяло.

На основание чл.272 първоинстанционния съд.

ГПК съдът

2 препраща към мотивите на

На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционнният съд е формирал извод за основателност на предявения иск, като е приел, че направеното от С. Т. с отговора на исковата молба възражение за придобиване по давност на процесния апартамент чрез владение в продължение на 5 години с оглед на чл.79, ал.2 от ЗС е неоснователно, който извод тя счита за неоснователен.В ОИМ във връзка с възражението за придобиване по давност на процесния недвижим имот е посочила липсата на плащане на подписания от нея и покойния й син нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194, т.IV, рег.№ 3272, дело № 435/2015 г.Заради липсата на валидно плащане по нотариалния акт и предаване на владението върху процесния недвижим имот, както е посочено в т.5 от същия, тя е продължила да владее имота и по същество е придобила имота отново чрез давностно владение.

От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от *** г. е видно, че въззивницата заедно с другия съсобственик е продала процесния недвижими имот на Д.М., като в т.5 е посочено, че владението му ще се предаде от продавачите на купувача в деня на настоящата сделка с изплатени консумативни разноски относно ползването на имота.

Няма спор в настоящето производство, че това не е сторено.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.01.2022 г. въззиваемите Т. И. и А. Д. са придобили правото на собственост върху недвижимия имот.

В исковата молба, депозирана на 17.12.2024 г., е посочено, че процесният недвижим имот се ползва от С. Т. без необходимото правно основание и без съгласието на ищците Т. И. и А. Д..

В отговора на исковата молба е направено възражение за придобиване на процесния имот в периода от *** г. до 23.04.2020 г.

Според чл.79, ал.2 от ЗС ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Съгласно чл.70 ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на 3 възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното.Последващото узнаване на обстоятелството, че праводателят не е бил собственик, не рефлектира върху добросъвестния характер на владението.Предвид липсата на собственост на праводателя договорът не може да породи вещноправно действие по правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, но това не означава, че отпада годността му да бъде юридическо основание на добросъвестно владение, щом той е валиден като конкретен транслативен акт - продажбата на чужда вещ не е нищожна.

В процесния случай въззивницата не владее процесния имот на правно основание, годно да я направи собственик, поради което възражението за придобиване на същия по давност (кратката петгодишна давност) е неоснователно.

На следващо място във въззивната жалба е посочено, че първоинстанционният съд е приел, че продажната цена по двустранния договор за продажба е заплатена, който извод е формиран с отказа й да представи своя банкова сметка в Банка „***“ във връзка с процедура по чл.161 ГПК.Счита изводът за изцяло неоснователен, тъй като касае обстоятелства с повече от десет години, за които не може да бъде вменено в задължение съхранението на писмен документ, а представената от ответника вносна бележка от Банка „***“ не може да се направи категоричен извод, че се касае за плащане по горепосочения нотариален акт, тъй като посоченото ЕГН е различно от това на въззивницата.Владението не е предавано от нея по сключения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, тъй като за нея тази сделка не е била завършена с плащане на договорената цена.

В нотариалния акт от *** г. е посочено, че продавачите са се съгласили да получат напълно по банков път от купувача в деня на настоящата сделка, като съобразно изрично изразената воля от продавачите сумата е платима в банкова сметка с титуляр въззивницата в „Банка *** България“АД, която е 30 300 лв.

Приложена е вносна бележка от *** г., в която е посочено, че е внесена сумата в размер на 30 300 лв. по посочената банкова сметка в банка „***“, като посоченото ЕГН на лицето Т. С.И. не съвпада с това на въззивницата.

Въззивницата е била задължена на основание чл.190, ал.1 ГПК да представи намиращия се в нея документ, свързан с обстоятелството дали е 4 притежавала банкова сметка в банка „П. Банк“ през м.април 2015 г., но такъв не е представен.

Според чл.190, ал.2 ГПК непредставянето на документа се преценява съгласно чл.161 от ГПК.

Неплащането на цената от купувача на продавача по договор за покупкопродажба е основание кредиторът да иска от купувача да изпълни задължението си (чл.79 ЗЗД) или да развали договора (чл.87, ал.3

ЗЗД).Договорът за продажба е консенсуален и поражда действие от момента на сключването му, а не от момента на изпълнение на задълженията на страните по него, респ. от плащането на вещта.Правото на собственост преминава от патримониума на продавача в патримониума на купувача в момента на сключването на договора в процесния случай. Плащането или неплащането на договорената цена касае изпълнението на поетите с договора задължения, а не действителността и вещноправното му действие.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че при анализа на събраните по делото доказателства съдът е допуснал и процесуални нарушения, свързани с оценката на свидетелките показания на св.Т., като е приел, че не дава вяра на нейните показания „в частта, в която се изнасят твърдения споделени от ответницата по делото - за времето, през което е живяла в имота“.

Свидетелката Т. има преки впечатления за това кой е живял в имота в периода от 2015 до 2025 г., тъй като въззивницата е нейна бивша ***.

Процесния имот е продаден на *** г., закупен е от въззиваемите на 11.01.2022 г., а исковата молба е депозирана на 17.12.2024 г.

За посочените в хипотезата на чл.172 ГПК лица се съдържа едно предположение за възможна тяхна заинтересованост или предубеденост от изхода на делото.

Не съществува обаче забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за което свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна.

Основно доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността и да формира вътрешното си убеждение въз основа 5 на тях, но при тази преценка следва да се изходи от анализа на всички доказателства, като се извърши комплексна преценка.

В процесния случай би могло да се приеме, че свидетелката Т. има лични, преки и непосредствени впечатления за посочените от нея факти, тъй като тя е живяла в процесния имот от 1998 г. до 2000 г.От 2015 г. до сега нейната бивша *** знае, че е живяла там до месец март 2025 г.

Тя е в много добри отношения с въззивницата, не са имали лош период с нея, като последните 3-4 години й е гостувала на два месеца един път.

Първоинстанционният съд е изложил доводи и относно придобиването на правото на собственост по давност и по чл.79, ал.1 ЗС, като основателно е прието, че то не е настъпило, ако се допусне, че възражението за придобивна давност по този текст не е преклудирано.

Приложими са разпоредбите на чл.84 ЗС във вр. с чл.116, б.“б“ ЗЗД, във връзка с предявената искова молба от Т. И. и А. Д., което предявяване е прекъснало давността на горепосочената дата.

На последно място във въззивната жалба е посочено, че е налице и неяснота в мотивите на постановеното решение при обсъждане на показанията на св.Я.Й., като съдът е приел, че „показанията на свидетелката не са взети впредвид в частта, в която тя заявява, че не са й известни съответните обстоятелства, т.е. тези изявления не са свидетелските показания, тъй като свидетелят не е възприел лично или чрез другиго правно-релевантни обстоятелства“.

От показанията на свидетелката Я.Й. се установява, че тя живее на ***, а въззивницата е живяла на същия адрес в гр.Плевен, но в ап.*, като в периода от 2022 г. до 2024 г. е била касиер на входа.Месечните вноски за този период е плащала въззивницата.Не знае някой да е предявявал претенции, че тя е в жилището, както и да иска тя да излиза от това жилище, поне не е стигнало до нейно знание.

Показанията на свидетелката Й. са достоверни и се основават на лични, преки и непосредствени впечатления, поради което следва да се кредитират, а относно правният извод, че процесният имот не е придобит от С. Т. по давност (кратката, респ. 10 годишната такава от *** г. насетне ) същият е правилен.