Определение № 1388 от 19.09.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1393/2022
- Вид
- Определение № 1388
- Подписан
- 19.09.2022
- Състав
- АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.176 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.176, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1388/19.9.2022г.
Град Пловдив, 19.09.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1393 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, и по чл.176 АПК.
Образувано е по две молби от 22.08.2022 г. на жалбоподателя А.Г.. С първата молба се иска изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските, като се отхвърли искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение или като се намали размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С втората молба се иска постановяване на допълнително решение, с което съдът да се произнесе по законосъобразността и/или валидността на всички посочени в жалбата административни актове.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските за недопустима поради непредставянето на списък с разноски по чл.80 ГПК, или евентуално за неоснователна, а молбата с правно основание чл.176, ал.1 АПК счита за неоснователна, защото съдът е формирал воля по предмета на делото.
Съдът намира, че молбите са подадени в сроковете по чл.248, ал.1 ГПК и по чл.176, ал.1 АПК и от страна по делото, поради което са допустими.
Изискването на чл.80 ГПК, приложим в настоящото производство с оглед препращащата норма на чл.144 АПК, касаещо наличието на списък на разноските, представен на съда най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, за да има право страната да иска изменение на решението в частта му за разноските, касае собствените разноски, които всяка страна е направила в съдебното производство Ето защо липсата на този списък в настоящия случай не съставлява процесуална пречка да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение, дължимо на ответната страна.
Доколкото, обаче, присъденият със съдебното решение размер на юрисконсултско възнаграждение е в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в същия смисъл е направеното в жалбата възражение за прекомерност, то съдът счита, че се е съобразил със становището на жалбоподателя. Друго възражение за прекомерност жалбоподателят не е направил в хода на съдебното производство, поради което е недопустимо по реда на чл.248 ГПК той да преодолява свои пропуснати процесуални действия, които не е извършил своевременно преди приключване на последното съдебно заседание. Следователно молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира за неоснователно също искането за допълване на съдебното решение, защото предмет на делото е единствено и само законосъобразността на оспореното решение № 131 от 12.04.2022 г. на директора на ТД Пловдив на НАП и по този предмет има произнасяне и диспозитив в съдебното решение. Законосъобразността на електронните фишове, с които на жалбоподателя са наложени административни наказания глоби, не са предмет на съдебно производство по административно дело № 1393 по описа на АС Пловдив за 2022 година и съдът не дължи произнасяне по тях. Напротив, евентуално произнасяне би представлявало недопустимо произнасяне свръхпетитум. Електронните фишове са самостоятелни актове, които подлежат на обжалване по реда на ЗАНН, и настоящият съд не е компетентен да се произнася по тяхната законосъобразност и/ или валидност. Следователно и тази молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ето защо молбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Затова Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбите от 22.08.2022 г. на А.Г.Г.,
ЕГН **********,***, за изменение на решение № 1461 от 27.07.2022 г., постановено по административно дело № 1393 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 година, в частта за разноските и за постановяване на допълнително решение относно законосъобразността и/или валидността на всички посочени в жалбата административни актове.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: