Решение № 410 от 08.10.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 610/2024
- Вид
- Решение № 410
- Подписан
- 08.10.2024
- В сила
- 08.10.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 410 гр. Плевен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500610 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 926 от 09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2058/2024 г. по описа на Районен съд - Плевен, е изменен на основание чл. 150 СК размера на издръжката, определената с решение по гр.д. № 6144/2020 г. на същия съд, като Н. Н. А., с ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето М.Н. А., с ЕГН **********, представлявано от своята майка и законен представител Л.
И. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лв., платима до пето число на месеца, за който се отнася, считано от 15.04.2024 г., до настъпването на причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния претендиран размер месечна издръжка от 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част от Л. И. А., чрез пълномощника адв. М. М. от АКПлевен. С жалбата се поддържа довод, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е неправилно. Изложени са оплаквания за неправилност на направените от съда изводи, че общата издръжка на детето 1 следва да бъде поделена по равно между двамата родители поради по-високия месечен доход на майката независимо, че тя поема ежедневните разходи за детето и всички такси за посещаваните от него извънкласни мероприятия. Не е съобразено също така обстоятелството, че месечният наем, който бащата заплаща в гр. София, той споделя със своята съжителка и това се отнася и за разходите му в домакинството. Жалбоподателката счита, че бащата следва да заплаща поне 400 лв. месечна издръжка. Претендира отмяната на първоинстанционното решение и произнасяне на въззивната инстанция в този смисъл.
Постъпил е писмен отговор на така подадената въззивна жалба, подаден от ответника по същата Н. Н. А., чрез процесуалния му представител адв. Д. Н. от АК-Плевен, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба въззивният съд се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК от 22.08.2024 г.
Като съобрази данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и наведените от страните доводи, настоящият състав на въззивната инстанция намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
Пред районния съд е предявен иск от Л. И. А., като майка и законен представител на малолетното дете М.Н. А., срещу Н. Н. А., който иск е с правно основание чл. 150 от СК.
По делото е безспорно установено, че страните са родители на детето М.Н. А., роден на 22.07.2014 г.
С решение на Плевенски районен съд от 02.12.2020 г. по гр.д. № 6144/2020 г. бракът между страните е бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като по силата на одобреното споразумение по чл.51 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето М. е било предоставено на майката Л. А., а на бащата Н. А. е определен режим на лични контакти с детето и същият е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
Въззивният съд намира, че в случая са настъпили обстоятелства, обуславящи увеличението на първоначалната издръжка. Изминали са четири 2 години, през което време детето е пораснало, с което са нараснали нуждите и потребностите, свързани с неговото отглеждане, възпитание и образование.
От събраните по делото писмени доказателства в първоинстанционното производство се установява, че през учебната 2023/2024 г. М. е бил ученик в III клас в СУ „***“ гр. ***, в дневна форма на обучение. Същият е посещавал частни уроци по английски език и ежедневни тренировки по борба в гр.***, като за последните е заплащана месечна такса от 20 лв.
От писмените доказателства по делото се установява също така, че реализираният от ищцата-въззивница средномесечен нетен доход от трудово правоотношение за период една година преди завеждане на делото е 2021 лв.
По отношение на ответника се установява, че през м.декември 2023 г. той е претърпял оперативна интервенция. Същият е в трудово правоотношение от 11.03.2024 г. с нетно трудово възнаграждение в размер на 1358 лв., като през периода 28.07.2023 г. до 10.03.2024 г. е получавал месечна стипендия по силата на сключен договор за квалификация с настоящия работодател.
От приетия социален доклад може да се направи извод, че здравословното състояние на детето М. е добро, както и че същият не се нуждае от задоволяване на някакви изключителни потребности, извън обичайните за възрастта му. В социалния доклад е отразено, че детето живее заедно с майка си в собствен двустаен апартамент в гр. ***.
Установено е по делото въз основа на приложения договор за наем от 22.09.2022 г. и издадените от наемодателя разписки, че ответникът ползва жилище под наем в гр. София и заплаща месечен наем в размер на 350 лв.
От събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че бащата на малолетния М. му е купувал дрехи и обувки, давал му е джобни пари, заплащал е такси за частните уроци по английски език на детето.
По делото е безспорно установено, че нито един от родителите на М.
А. няма задължение за осигуряване издръжката на друго непълнолетно дете.
При тези данни, въззивният съд приема, че за задоволяване основните потребности на малолетното дете на страните М. е необходима сума в размер поне от 600 лв. месечно, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
3
Половината от тази издръжка, или сума в размер на 300 лв. следва да бъде поета от майката, която полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето, а останалата част от издръжката, също в размер на 300 лв., следва да бъде поета от бащата. Установено е по делото, че бащата получава средномесечен нетен доход в по-нисък размер от майката /с около 700 лв./, както и че майката и детето живеят в собствено жилище, докато бащата живее в жилище под наем в гр.София и заплаща месечен наем от 350 лв. Неоснователно се явява възражението на въззивницата, че той споделя този разход със своята съжителка, тъй като по делото не са налице данни, въз основа на които да се направи извод дали неговата съжителка реализира някакви доходи, респективно дали същата участва в разходите на домакинството.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя съобразно нуждите на лицето, което я търси и възможностите на задълженото да я дава лице. Следователно за определяне на дължимия размер на издръжка следва да се установят от една страна нуждите на детето, но от друга – възможностите на неговите родители да я предоставят. В настоящия случай месечна издръжка над сумата от 300лв. би представлявала значително затруднение за бащата да я заплаща, с оглед необходимите разходи за осигуряване на неговото съществуване.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК е основателен и следва да бъде уважен до горепосочения размер на претендираната издръжка, а именно сумата от 300 лв.
За разликата над сумата от 300 лв. до претендирания размер от 500 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, Плевенският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Въззиваемият е претендирал разноски за настоящото производство, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Въззивният съд счита, че претендираните разноски не следва да му бъдат присъдени. С т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е 4 заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 500 лв. в полза на адв. Д. Н. – процесуален представител на въззиваемия Н. Н. А., като е посочено също така, че сумата е внесена по банкова сметка. Банковата сметка е посочена в договора, но до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция не са представени доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д.Н. по банков път. При това положение и с оглед приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 926 от 09.07.2024 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 2058/2024 г., в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5