Акт от 07.03.2013, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101/ 07.03.2013год.

Град Перник

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 04.02.2013год./ четвърти февруари през две хиляди и десета година/ в следния състав:

Председател: Рени Ковачка

Секретар: Росица Игнатова

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка търг.дело

№ 67 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

На 03.12.2012год. е обявен в търговския регистър изготвения от синдика на „ В. К.” ЕООД гр.П. списък на приетите допълнително предявени вземания по чл.688 от ТЗ.

Срещу така обявения списък са постъпили следните възражения по чл.690 от ТЗ , а именно:

1. На 12.12.2012год. , с вх.№

8211 е постъпило възражение от „ Б.П.Б.” АД гр.С. срещу приемането на вземането на Д.С.Б. в размер на 6 202.43 лева, представляващо законна лихва за периода 13.04.2011год.-15.11.2012год. по прието вземане с главница 24 000 лева.

2. На 12.12.2012год., с вх.№

8212 е постъпило възражение от същата банка и против приемането на вземане на „ Е.К.” ЕООД гр.С. в размер на 7 765 953.86 лева, представляващо законна лихва за периода 13.04.2012год. – 15.11.2012год. върху приета главница от 30 050 027.72 лева и против приемане на вземане в размер на 2 087 624.52 лева , представляващо законна лихва за периода от 13.04.2011год. до 15.11.2012год. по вземане с главница в размер на 12 730 000 лева.

В съотвествие с нормата на чл.692, ал.3 от ТЗ, така постъпилите възражения са разгледани в открито съдебно заседание, при участие на синдика, длъжника, кредиторите, чието включено вземане в списъка по чл.688 от ТЗ се оспорва и направилия възражение кредитор. Изложените във възраженията съображения се поддържат и доразвиват в съдебно заседание от процесуалния представител на „Б.П.Б.” АД гр.С. . Същият моли съда да уважи подадените възражения като изключи от списъка оспорените вземания.

Д.Б. счита възраженията за неоснователни и моли съда да не ги уважава. Становище в същия смисъл се излага и от процесуалния представител на „ Е.К.” ЕООД гр.С.- адв. Н..

Синдикът Р.Т. , в изпълнение на разпоредбата на чл.690, ал.2 от ТЗ, представя в съдебно заседание писменото си становище по направените възражения.

В производството по чл.692, ал.3 от ТЗ са искани и не са допускани доказателства .

Съгласно чл.690, ал.1 от ТЗ, длъжник или кредитор може да направи писмено възражение срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-мо дневен срок от обявяването по чл.689 от ТЗ. Доколкото списъка по чл.688 от ТЗ е обявен в търговския регистър на 03.12.2012 год., а възраженията са подадени по пощата и носят пощенско клеймо с дата 10.12.2012год., то същите се явяват постъпили в законоустановения седмодневен срок и следва да бъдат разгледани по същество.

С молба вх.№ 7475 от 15.11.2012год.

, Д.С.Б., като Управител на „Е.К.” ЕООД гр. П. е предявил вземане против „В. К.” ЕООД гр.П. в размер на 2 098 402.59 лева, представяваща лихва върху признато вземане в размер на 12 730 000 лева за периода от 13.04.2011 год. до 15.11.2012год. Уточнено е че горната сума представлява законна лихва върху признато по силата на съдебен акт вземане против дружеството-длъжник в размер на 12 730 000 лева.

Синдикът е включил така предявеното вземане в допълнителния списък по чл.688 от ТЗ, като е посочил че същото е в размер на 2 087 624.52 лева представлява лихва върху прието вземане в размер на 12 730 000 лева и че е за периода 13.04.2011год. до 15.11.2012год.

„Б.П.Б.” АД гр.С. възразява срещу включването на това вземане в списъка, но не обосновава възраженията си. Това не се прави и в съдебно заседание, но доколкото съдът е надлежно сезиран, то следва да се произнесе по направеното възражение.

По силата на съдебна спогодба, сключена по търг.дело № 64/2011год. на ПОС и по иск с правно основание чл.694 от ТЗ , в полза на „Е.К.„ ЕООД гр.С. е признато вземане към „ В. К.” ЕООД гр.П. в размер на 12 730 000 лева.

Доколкото чл.243, ал.3 от ГПК придава на съдебната спогодба значение като на влязло в сила съдебно решение и текста на чл.621а, ал.3 от ТЗ не предвижда друго значение на спогодбата в производството по несъстоятелност, то от момента на влизане в сила на определението, с което е одобрена спогодбата- 13.04.2011год. е налице съдебно признато вземане на „ Е.К.” ЕООД гр. С. към „ В. К.” ЕООД гр.П. в размер на 12 730 000 лева. Съществуването на лихвоносното вземане и наличието на забавено плащане, обосновава съществуването на вземането за лихви, което за периода от 13.04.2011год. до момента на предявяването му- 15.11.2011год. е в размер на 2 098 402.59 лева. Вземането за лихви е предявено именно в този размер и за същия период, като синдикът го е включил в допълнителния списък по чл.688 от ТЗ за същия този период, но в по-малък размер от предявения и действително дължащия се. Под т.3 от допълнителния списък е включено вземане за законна лихва в размер на 2 087 624.52 лева или с 10 778.07 лева по-малко от предявения размер. Доколкото вземането за лихви е за период с начална дата 13.04.2011год., тоест възникнало е след датата на откриване на производството по несъстоятелност- 08.04.2010год. и се касае за лихви върху необезпечено лихвоносно вземане, то правилно и законосъобразно синдикът ги е отнесъл към т.9 на чл.722 от ТЗ като поредност на удовлетворяване.

Предвид гореизложеното и обстоятелството, че оспореното вземане е в по-малък размер от предявения, възражението против включването му под.3 в допълнителния списък по чл.688 от ТЗ се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. По възражение на „ Б.П.Б.” АД гр.С. и при липса на възражение против списъка от страна на „Е.К.” ЕООД гр.С., посочения от синдика Т., макар и грешно изчислен размер на вземането по т. 3 от допълнителния списък по чл.688, ал.3 от ТЗ, не би могъл да се коригира от съда. Налице е непроизнасяне от страна на Синдика за цялото предявено вземане , тоест липсва такова за разликата от 10 788.07 лева.

С молба вх.№ 7476 от

15.11.2012год. , Д.С.Б., лично и като Управител на „ Е.К.” ЕООД гр. П. е предявил вземане против „ В. К.” ЕООД гр.П. в размер на 6 222.75 лева, представяваща законна лихва върху прието вземане в полза на Д.Б. като фическо лице в размер на 24

000 лева за периода от 14.05.2010 год. до 15.11.2012год, както и такова в размер на 7 791 396.21 лева , представляващо законна лихва върху прието вземане в полза на „Е.К.” ЕООд гр.С. в размер на 30 050 027.72 лева за периода от 14.05.2010год. до 15.11.2012год.

Синдикът е включил такива вземания в допълнителния списък по чл.688 от ТЗ, като е посочил че вземането под т.1 от списъка съставлява законна лихва върху прието вземане в размер на 24 000 лева в полза на Д.С.Б., че същото е в размер на 6 202.43 лева за периода 13.04.2011год. до 15.11.2012год., отнесъл го е към т.9 на чл.722 от ТЗ като поредност на вземането, както и го е приел под условие- до влизане в сила на решение по предявен иск за установяване на вземането по реда на чл.694 ТЗ. При същите условия синдикът е приел и вземането под т.2 от списъка, представляващо такова за изтекла лихва в полза на „ Е.К.”, като е посочил че същото е в размер на 7 765 953.86 лева.

„Б.П.Б.” АД гр.С. възразява срещу включавеното на тези вземания в списъка, като излага доводи за недопустимост на условието, под което са приети вземанията и такива за неправилно изчисление на размера на изтеклата лихва. Поддържа, че всеки един от посочените пороци на списъка е достатъчно основание вземанията да бъдат изцяло изключени от него. Изложеното във възражението се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на банката-кредитор.

Възраженията, направени против включените в допълнителния списък вземания под № 1 и № 2 са частично основателни.

Включените от синдика в допълнителния списък по чл.688 от ТЗ вземания под т.1 и т.2 са вземания за лихва върху вземания на Д.С.Б. и „ Е.К.”

ЕООД гр.С. към „В. К.” ЕООД гр.П., включени в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.686, ал.1 от ТЗ.

По отношение на главното вземане, което е съответно в размер на 24 000лева и 30 050 027.72лева, са предявени установителни искове по чл.694, ал.1 от ТЗ, по които / към настоящия момент/ няма влязъл в сила съдебен акт. При включено в списъка по чл.686, ал.1 от ТЗ, макар и оспорено по чл.694 от ТЗ главно вземане и наличие на забавено плащане, съдът намира че синдика правилно е приел че предявеното вземане, като акцесорно токава, съществува и го е включил в допълнителния списък по чл.688 от ТЗ. Следва да се отбележи , че съществуването на това акцесорно вземане не се оспорва от „Б.П.Б.” АД гр. С., която има възражения относно посочения от синдика размер на това вземане и условието, при което вземането е прието.

Съдът напълно споделя възраженията на банката – кредитор относно размера на законната лихва на вземанията по т.1 и т.2 за посочения в списъка по чл.688 от ТЗ период. Действително, законната лихва върху главница в размер на 24 000 лева за периода от 13.04.2011год. до 15.11.2012год. е в размер на 3 956.14 лв., а тази за същия период, но върху главница в размер на 30 050 027.72 лева е в размер на 4 953 421.52 лева. Посочените в списъка по т. 1 и т.2 суми не представляват размера на законната лихва върху двете главници и за периода от 14.05.2010год.- 15.11.2012 год., както твърди синдика, а и Д.Б.-лично и като представител на „ Е.К.” ЕООД гр.С. За периода от 14.05.2010год. до 15.11.2012год. законната лихва върху главница от 24 000 лева е в размер на 6 222.75 лева, а върху главницата от 30 050 027.72 лева- в размер на 7 791 396.21 лева , в който размер са и предявени .

Горното налага извода, че синдикът от една страна не се е произнесъл за целия период на предявеното вземане, както и за предявения му предявен размер. Освен това, посочения размер на вземанията по т.1 и 2 в допълнителния списък, не е размера на законната лихва върху двете главници нито за посочения в списъка период, нито за предявения такъв.

Констатираното по-горе несъотвествие не е основание за изключване на вземанията от допълнителния списък, доколкото същото съществува като акцесорно вземане и в този смисъл се изложиха съображения по-горе. Датата 14.05.2011год. е моментът, от който следва да бъде начислена законната лихва върху двете главници, тъй като това е датата на предявяване на главното, лихвоносно вземане, заедно с лихвите в производството по несъстоятелност. Доколкото обаче е налице възражение само от „ Б.П.Б.” АД гр.С. и липсва такова против списъка от страна на „Е.К.” ЕООД гр.С. и Д.С.Б./, то несъотвествието между предявеното вземане като период и размер и приетото такова като период и размер не би могло да се коригира от съда. При възражение от страна на „ Б.П.Б. „ АД гр.С. и при констатирано неправилно изчисление на размера на законната лихва за посочения в допълнителния списък по чл.688, ал.3 от ТЗ период, съдът следва да го коригира, чрез извършване на съотвените промени в същия.

Съдът принципно споделя и второто възражение на „ Б.П.Б.” АД гр.С. относно недопустимостта акцисорното вземане по т.1 и т.2 от списъка да се поставя в зависимост от приключването на висящ съдебен спор относно главницата. Принципно правилни и кореспондиращи със закона и съдебната практика са всички изложени в тази връзка аргументи за неналичие на нито една от хипотезите на чл.725 от ТЗ, за характера на отлагателното условие и за изрично установеното изключение от общото правило на чл.725, ал.1 от ТЗ-това по чл.164, ал.5 от ДОПК, което не е налице в настоящия случай.

В конкретния случай е безспорна обусловеността на акцесорното вземане за лихва от съществуването на главното вземане, което е предмет на съдебен спор и който спор все още не решен с окончателен съдебен акт. Оспорването на главното вземане на Д.Б. и „ Е.К.” ЕООД гр.С. към „ В. К.” ЕООД гр. П. в размер на 24 000 лева и съответно такова в размер на 30 050 027.72 лева не е основание акцесорното вземане да не се включи в списъка на приетите вземания., тъй като към момента към който се предявява -15.11.2012год., а дори и към настоящия момент няма постановен окончателен съдебен акт по делата, образвани по чл.694 от ТЗ. При наличие на на включено в списъка по чл.686, ал.1