Решение № 327 от 16.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20235500500446 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна жалба от Д. М. Й. от гр.С.З. против решение № 269 от 06.04.2023г. постановено по гр.дело № 664/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Намира същото за неправилно и напълно необосновано, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на нормите на материалния закон при съобразяване и прилагане на чл.108 от ЗС и при прилагане на чл.92 и чл.98 от ЗС. Намира, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и съобразяване на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, довели до необоснованост и непълнота на крайните изводи на съда за наличието на трите предпоставки на иска по чл.108 от ЗС. Твърди, че е придобил собствеността върху процесните имоти въз основа на съставен нотариален акт, както и че тези имоти са със самостоятелно значение, а не такива по допълващо застрояване. Счита, че въззиваемият не е доказал активната си материално-правна и процесуална легитимация. Твърди, че не представлява титул за собственост върху процесните имоти и постановлението за възлагане на УПИ и основна сграда в него /без включване 1 на процесните сгради/ в полза на въззиваемия по ревандикационен иск.

Твърди, че по съдебен ред е признато в негова полза търпимостта на същите процесни сгради. Счита, че въззиваемият не е активно легитимиран по иска, а той като въззивник не е пасивно легитимиран. Намира за изцяло неправилен и напълно необоснован изводът на първоинстанционния съд при произнасянето му по предявеното и поддържано възражение за придобиване на имотите с протичане на придобивната давност като добросъвестен приобретател на същите имоти по силата на наследствено правоприемство и осъществено непрекъснато и несмущаващо давностно владение върху тях. Счита, че съдът без оглед на доказателствата е възприел изцяло погрешен извод, че въззивникът владее процесните сгради без правно основание.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се произнесе по съществото на правния спор, като отхвърли като неоснователни и напълно недоказани исковите претенции на въззиваемия. Моли да му бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемият Н. Н. С., чрез пълномощника си адв.П. Г. от АК – Стара Загора взема становище, че депозираната въззивна жалба е незаконосъобразна и необоснована, а постановеното решение е законосъобразно. Счита, че съдът правилно е извършил преценка и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, обсъдил е доводите и твърденията на страните и е направил правилни правни изводи. Намира, че съдът правилно е определил правното основание на иска по чл.108 от ЗС, както и правилно е определил, че спорен въпрос по делото е дали сградите предмет на иска са станали собственост на въззиваемия по силата на извършената публична продан по изп.дело № 20/2014г. на ЧСИ Я. Г.. Намира за неправилни изложените аргументи във въззивната жалба, като излага подробни съображения. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът Н. Н. С. твърди в исковата си молба, че след проведен търг по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2014 г. по изп.д.№ 20/2014 г. на ЧСИ Я. Г., вписано в Агенцията по вписванията с вх.№ 6578, т.ХVIII, №168 от 20.06.2014 г. п.98669,98673, бил собственик на идеална част от поземлен имот с идентификатор 8850.520.277, находящ се в гр.С.З., ***, с площ от 327 кв.м., трайно предназначение на имотаурбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, заедно с реално построената в имота сграда с идентификатор ***, с площ 2

60 кв.м, брой етажи - 2, с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна. На 20.07.2015 г. ЧСИ Я. Г. извършила предаване на владението на имота на ищеца, за което бил съставен протокол за принудително отнемане на недвижим имот от същата дата. В постановлението било отбелязано, че било предадено владението на ищеца и е отстранен досегашният владелец Д. М. Й., който обаче реално останал във владение на имота. Ответникът подал искова молба пред Районен съд - Стара Загора, в която се твърдяло, че е собственик на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв.м на един етаж с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 31 кв.метра на един етаж с предназначение: постройка на допълващо застрояване, и двете сгради разположени в поземлен имот с идентификатор 8850.520.277, собственост на Н. Н. С. /след продажба от ЧСИ/, находящ се в гр.С.З. ***, които сгради бил получил по наследство от дядо си - Й.М.П., починал на ***1 г. За да се легитимира като собственик, към исковата молба приложил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 87 том V рег.№ 4607 дело № 304 от 2017г., съставен на 22.08.2017г. от нотариус П.И., вписан под № 308 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Стара Загора. В петитума на исковата молба молил съда да осъди ищеца да му предаде владението и собствеността на посочените по- горе имоти - сгради, както и да бъде осъден да му заплати обезщетение за лишаване от правото на ползване. По така подадената искова молба било образувано гр.дело № 309/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. С решение № 278 от 25.02.2020 г. по гр.д. № 309/2018 г. по описа на PC - Стара Загора бил отхвърлен предявеният иск за признаване за установено, че ответникът е собственик на двете сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор 8850.520.277 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес в гр. С.З. ***, а именно сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв.м на един етаж с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 31 кв.метра на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване и осъждане на ищеца да предаде владението върху същите сгради на ищеца, като неоснователен. С решение № 951 от 05.08.2020 г. за поправка на явна фактическа грешка по същото дело PC - Стара Загора се произнесъл с диспозитив, с който отхвърлил предявените искове за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху посочените по-горе имоти като неоснователни. По подадена от ответника въззивна жалба срещу решението на Старозагорския районен съд, с което бил отхвърлен предявеният от него иск за собственост върху сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор 3

***, Окръжен съд - Стара Загора постановил решение № 260090 от 27.11.2020 г. по въззивно гр.дело № 3249/2020 г., с което потвърдил решението на СтРС в тази част. По подадена до ВКС касационна жалба с определение № 185 от 28.04.2021 г. по гр.дело № 1239/2021 г., I гражданско отделение на ВКС се произнесъл, че не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 260090 от 27.11.2020г. на Старозагорския окръжен съд.

Решението на Старозагорския районен съд по гр.д. 309/2018 г., с което бил отхвърлен искът за собственост на Д. М. Й. върху описаните по горе сгради, влязло в законна сила на 18.04.2021г. След влизане в сила на решението ищецът отправил покана до ответника, връчена чрез ЧСИ И.С., в седемдневен срок от получаване на поканата да освободи заетите от него помещения, на която ответникът не подал писмен отговор и не върнал ключовете за външната врата. Посочените сгради нямали самостоятелно предназначение, а били построени и предназначени да обслужват недвижимия имот, предмет на публична продан. Същите не представлявали самостоятелен обект за собственост и били принадлежност към сградата, към която били прикрепени, затова за тях била приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС /респ.чл.98 от ЗС/.

Решението на съда, тъй като било за отхвърляне на иска, а не за признаване на собственост, не можело да бъде вписано в Агенция по вписванията по силата на чл.11 и чл.12 от Правилника за вписванията. В кадастъра и в Община С.З., служба „Местни данъци и такси“ също отказали по силата на мотивите на съдебното решение да се отпише като собственик Д. М. Й. и да се впише като нов собственик Н. Н. С.. Ответникът към момента продължавал да се води собственик на двете постройки, описани по-горе, и по силата на издадения констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение на нотариус П.И.. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м на един етаж с предназначение: хангар, депо, гараж, и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 31 кв.метра на един етаж с предназначение: постройка на допълващо застрояване, и двете разположени в поземлен имот собственост на Н. Н. С. с идентификатор 8850.520.277 по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр.С.З. ***, на основание чл.92 и чл.98 от ЗС, като му предаде владението и собствеността на същите. Моли съда, на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 87, том V, рег.№ 4607, дело № 304 от 2017 г., съставен на 22.08.2017г. от нотариус П.И.. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът Д. М. Й. оспорва предявения иск. По отношение на 4 процесните сгради ответникът разполагал с титул за собственост, представляващ нотариален акт, издаден в полза на ответника след извършена проверка на наличието на основанията за придобиване на процесните имоти от него по силата на настъпило наследствено правоприемство и по силата на давностно владение, встъпвайки в права като наследник на дядо си - покойния жител на град С.З. - Й.М.П., бивш собственик на УПИ /дворното място / и на всички построени в миналото сгради върху него. От правна страна била налице изначална липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, доколкото същият очевидно не бил собственик на имотите, предмет на ревандикация по заявената искова претенция по иска с правно основание в чл.108 от ЗС. Ответникът бил придобил имотите, предмет на ревандикация, по силата на наследствено правоприемство и по осъществено давностно владение, продължило повече от 5 години, в качеството си на добросъвестен владелец на имотите, което важало и за основната сграда в имота. Имотите били данъчно декларирани съгласно закона и в предвидените срокове и били предмет на последователно данъчно облагане още от дата на признаване на правата на собственост върху имотите. Ищецът се позовавал на права, произтичащи от постановление за възлагане на недвижим имот след осъществена публична продан, извършена по изп.дело № 20/2014 година от ЧСИ Я. Г., както и на осъществено предаване на владението върху УПИ и основна сграда върху имота, без вписване на имотите, предмет на настоящата ревандикация. Така посоченото постановление за възлагане на недвижим имот не било годен титул за собственост върху процесните имоти в полза на ищеца. Постановлението за възлагане на друг имот не пораждало право на собственост за ищеца по отношение на процесните недвижими имоти. От съществено значение било от правна страна и обстоятелството, че ищецът се позовавал и на влязло в законна сила решение № 278 от 25.02.2020 година, постановено по гр.дело № 309/2018 година по описа на Районен съд - Стара Загора. Така посоченият съдебен акт също не пораждал каквито и да е права за ищеца като решение, постановено по установителни искове. Така посоченият съдебен акт не бил задължителен за съда при проверка за наличието на предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, предявен от ищеца. Не била налице и втората кумулативно изискуема предпоставка - не била налице пасивната легитимация по иска, доколкото ответникът владеел и ползвал имота на валидно правно основание - в качеството си на собственик на имотите, с права, възникнали по силата на наследствено правоприемство, а също и при осъществяване на непрекъснато и несмущавано давностно владение върху имотите, считано от дата на смъртта на наследодателя му и до настоящия момент. При липсата на законово изискуемите предпоставки не били налице основанията за уважаване на иска за установяване на собственост и за предаване на владението по смисъла на 5 чл.108 от ЗС, поради което тази искова претенция следвало да се отхвърли като неоснователна и изцяло недоказана. При отхвърляне на основната искова претенция не следвало изобщо да се разглежда и искът по чл.537,ал.2 от ГПК, доколкото същият иск нямал самостойно значение и било недопустимо самостоятелното му разглеждане. В хода на приключилото производство по гр.дело № 309/2018 година по описа на PC - Стара Загора нямало произнасяне за отмяна на същия нотариален акт, а също не били предявени насрещни искания от настоящия ищец, поради което не било прекъсвано и протичането на давностните срокове по отношение своене на имотите от ответника. Не били налице и основанията за твърдяното от ищеца придобиване на имотите по приращение, визирани в чл.92 от ЗС /респ. - по чл.98 от ЗС/. Напълно неправилно и недоказано било твърдението на ищеца, че двата имота не представлявали сгради и имоти със самостоятелно предназначение, били обслужващи основната сграда, поради което и не били включени и описани и оценени при провеждане на публичната продан и в последствие - при съставяне, издаване и връчване на постановлението за възлагане на имота от страна на ЧСИ. Касаело се за годни обекти на правото на собственост, отделни и различни от основната сграда в имота, които имали съответно предназначение за жилищно ползване и за технически нужди - гараж, хангар депо и техническа пристройка. Същите били отдавани под наем и били ползвани самостоятелно. По отношение на същите недвижими имоти имало и приключило производство по административен спор, разрешен от състави на Административен съд - Стара Загора с влезли в законна сила съдебни актове, с които по несъмнен начин била установена законността на построяването им, респ. годност от техническа гледна точка, както и построяването и експлоатацията им в съответствие със строителните правила и норми.