Решение № 141 от 07.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502715 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 262462/12.08.2021 г., постановено по гр.д.№9969/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от И.А. С., ЕГН********** с адрес гр. ***** срещу Л.А. А., ЕГН **********, АНГ. Д. АНГ., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. *****, СТ. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***** и ИВ. П. Р., ЕГН**********, с адрес гр.*****, иск за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. ***** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, на осн. чл.34 ЗС, са постъпили две въззивни жалби с идентично съдържание, както следва: 1.) въззивна жалба от ИР. АНГ. АНГ. и 2.) въззивна жалба от АНГ. Д. АНГ. и Л.А. А..

В своята жалба И.А. излага становище за неправилност на обжалваното решение, както и за наличието на съмнения за неговата необоснованост. На 1 първо място сочи, съдът неправилно е приел, че след като А.А. е адвокат към АК - Варна, то същият няма право да участва в публична продан, предвид забраната на чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б."б" от ЗЗД. По съображения касаещи различията между професиите на съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители и съдиите по вписванията от една страна, и свободната професия на адвоката от друга, твърди, че забраната на чл.185 от ЗЗД по отношение на адвоката е въведена с цел да ограничи недобросъвестно възползване от служебно известната информация, когато с това поведение се засягат правнозначими интереси на субекти, спрямо които той е упражнявал процесуално представителство или защита в широк смисъл. На следващо място оспорва извода на съда, че представеното от съделителката СТ. М. Р. завещание е произвело своя вещнопрехвърлителен ефект, следователно и на това основание А.А. не е станал собственик на имота. По подробно изложени доводи счита, че съделителката Р. е приела наследството в качеството й на законен наследник, зачитайки правата и на другия наследник по закон - синът й Г. Р., чиято 1/6 идеална част е придобита от А.А. след участие в публична продан. Твърди още, че след като наследството е прието на основание наследяване по закон, същото не може впоследствие да бъде прието на основание наследяване по завещание. В заключение жалбоподателката излага твърдения, че Г. Р. дълги години е манифестирал намерението си да свои имота докато го е владял, вследствие на което го е придобил по давност.

Именно защото възприемал имота като свой, той е допуснал да бъде продаден на публична продан, вместо да заяви, че има завещание. В тази връзка, доколкото това трето лице е своило имота, страната обосновава извод, че А. и Л. А.и са придобили правото на собственост върху същия по силата на постановлението за възлагане, а в условията на евентуалност поради присъединяване на владение и придобиване по давност, а впоследствие тя го е придобила от тях. По изложените съображения моли за отмяна на решението и допускане на делбата съобразно претендираните квоти.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от адв. К.К., в качеството и́ на особен представител на И.Р., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. На първо място въззиваемият сочи, че твърденията на жалбоподателката, че не е налице пречка А.А. да придобие въз основа на публична продан право на собственост върху идеални части от процесния имот са неправилни, като противоречащи на разпоредбата на чл. 490 от ГПК, 2 която не подлежи на разширително тълкуване. На следващо място счита за правилен извода на първоинстанционния съд в смисъл, че А.А. не е могъл да придобие на търг идеалната част, предвид, че същата не е била собственост на сина на наследодателя – Г. Р., тъй като обявяването на саморъчното завещание и вписването на препис от него не са условия да се породи вещнопрехвърлителното му действие. Оспорва възражението за придобиване на имота по давност като преклудирано. Предвид гореизложеното обосновава извод, че между страните не е налице съсобственост, поради което отправя искане за потвърждаване на решението.

С въззивната си жалба въззивниците А.А. и Л. АНГ. отправят искане за отмяна на решението и допускане на делбата при квоти: за Л. АНГ. и АНГ. Д.

АНГ. -1/12 ид.ч. (СИО); за СТ. М. Р. - 8/12 ид.ч.; за ИВ. П. Р.

- 2/12 ид.ч.; за ИР. АНГ. АНГ.- 1/12 ид.ч., по напълно идентични с изложените в жалба на И. С. възражения за неправилност и необоснованост на съдебния акт.

В подадения отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ИВ. П. Р., представляван от особен представител адв. К.К. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето и́ без уважение.

В проведеното открито съдебно заседание по делото с пледоарията си по същество И. С. моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и допускане на делбата при посочени във възивната жалба квоти, като поддържа възраженията си за неприложимост на забраната на чл. 185 от ЗЗД по отношение на адвокати. Сочи още, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика за дейтствието на вписването на завещанието е неотносима към процесния случай, в който същото е вписано 20 години след смъртта на завещателя. Поддържа становището си още, че процесният апартамент е придобит по давност от Г. Р..

Особеният представител на С.Р. адв. Х.Я. отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение по изложените в депозирания отговор съображения.

ИВ. П. Р., представляван от адв. К.К., оспорва възраженията на въззивника за неприложимост на забраната на чл. 185 от ЗЗД, както и допустимостта на извършеното възражение за придобиване на имота по давност от Г. Р.. Моли за потвърждаване на решението.

Пълномощникът на С.Р. Г. Р. твърди, че не може трета страна да определи 3 дали е придобил имота по давност или не. Сочи, че съгласно т.3 от завещанието майка му е има право да го ползва пожизнено.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.А. С., с която е предявен иск по чл.34 от ЗС срещу Л.А. А., АНГ. Д. АНГ., СТ. М. Р. и ИВ. П. Р. за делба на недвижим имот, представляващ жилище – апартамент № 57, находящ се в гр. ***** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, основан на твърдения за възникване на съсобствеността при квоти, както следва: 1/12 ид.ч. за ищцата, 1/12 ид.ч. за Л.А. А. и АНГ. Д. АНГ., 8/12 ид.ч. за СТ. М. Р. и 2/12 ид.ч. за И.П. Р., придобит при публична продан с влязло в сила на 06.03.2019г. постановление за възлагане от А. и Л. А.и и впоследствие дарен в полза на И.

С..

В исковата си молба последната излага твърдения, че с ответниците са съсобственици на индивидуализирания с исковата молба самостоятелен обект, като С.Р. е придобила собствеността върху него през 1988 г. в режим на СИО със съпруга си – П. Р., починал на 15.11.2000 г. След смъртта му неговите наследници С.Р., И.Р. и Г. Р. придобили по наследство по ⅓ ид.ч. от припадащата се част от правото на собственост на техния наследодател. За неплатени от последния задължения към трето лице, собствената му 1/6 ид.ч. от имота е продадена на публична продан и е възложена на А. и Л. А.и с постановление за възлагане, влязло в законна сила на 06.03.2019 г.

Купувачите на 18.06.2019г. дарили 1/12 ид.ч. от процесния имот в полза на ищцата. По твърдения за липса на възможност за доброволно уреждане на отношенията с ответниците по повод съсобствеността, обосновава правния си интерес от допускане на искане за съдебна делба на имота.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от АНГ. Д. АНГ., с който се признава факта, че с ищцата са съсобственици на имота, придобит на 4 соченото основание, като се отправя искане делбата да бъде допусната при посочената в исковата молба квоти.

Депозиран е още отговор от С.Р., с който се излагат твърдения, че имотът е закупен от адв. А. А., който съгласно закона няма право да участва в публична продан и да придобие собствеността върху спорния имот. Като нередовен купувач същият не може да прехвърли собственост на дъщеря си.

Твърди, че синът й Г. Р. не е бил собственик на закупения имот, тъй като в нейна полза е имало саморъчно завещание, като така била придобила цялата собственост върху имота след смъртта на съпруга си преди 20 г. Сочи, че не е възпрепятствала ищцата да ползва апартамента, поради което не й дължи наемна цена;

Подаден е още писмен отговор от ответника И.Р., чрез назначения му от съда особен представител адв. К., с който се излагат твърдения, че ответникът А. А. е вписан в АК- Варна, като адвокат и е от кръга на лицата, които нямат право да участват в публичен търг на ос. чл.185 ЗЗД и чл.490 ГПК. Тъй като праводателят на ищцата не е придобил собствеността върху процесния имот, то и тя също не е могла да я придобие. По отношение на претенцията за заплащане на наем за ползването сочи, че няма доказателства, от които да е видно, че ищцата е била възпрепятствана да ползва имота.

За да бъде уважен искът по чл. 34 от ЗС за допускане на делба в производството по делото следва да са бъде доказано наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, както и съответната притежавана част на всяка от страните върху имотите.

От представения по делото Договор за покупко – продажба на недвижим държавен имот №10355/15.06.1988 г. с ИК на ОбНС се установява, че по реда на Наредба за държавните имоти и въз основа на заповед на председателя на ИС на ОбНС – гр. Варна СТ. М. Р. и П. Р. Р. са придобили процесния апартамент № 57, находящ се в гр. *****.

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебнопочеркова експертиза, заключението на което настоящия съдебен състав изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено. От него се установява, че подписът положен за Купувач под № 2 в договора е изпълнен от П. Р. Р..

5

От приложеното по делото удостоверение за наследници от 20.01.2021 г. е видно, че П. Р. Р. е починал на 15.11.2000 г., като за свои наследници е оставил своята съпруга СТ. М. Р. и синовете си - ИВ. П. Р. и Г. П.ов Р..

Видно от приложеният препис на изпълнително дело № 20167120400645 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№712 с район на действие ВОС, и в частност издаденото по него постановление за възлагане от 02.11.2018 г., от което И. С. и нейните праводатели черпят материалната си легитимация, на АНГ. Д. АНГ. са възложени 1/6 идеални части от процесния недвижим имот, притежавани от Г. П.ов Р.. Същите впоследствие са дарени на И. С. от нейните родители с НА за дарение №94, том I, рег.№1483, дело №84/18.06.2019г., вписан в СвП- Варна с вх. рег.№15002, акт №152, том XLI, дело №89836/2019г.

От Удостоверение, издадено от АК – Варна с изх.№2652/28.07.2020г., се установява, че АНГ. Д. АНГ. е вписан в АК - Варна като адвокат на 09.05.2000г. и е действащ адвокат без прекъсване на права към датата на издаване на удостоверението, в това число и към релевантния момент на публичната продан и влизане в сила на постановлението за възлагане.

Съобразно разпоредбата на чл. 185, б."Б" от ЗЗД не могат да бъдат купувачи, нито пряко, нито чрез подставено лице, включително и в публична продан съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. Цитираната правна норма е с повелителен характер и урежда императивна забрана за посочените лица да купуват, включително в рамките на изпълнителното производство, вещи, които представляват „спорни права“, подсъдни на съда.