Решение № 2856 от 28.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2856 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100502933 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 512/02.01.2025 г. на П. П. К. срещу решение № 22332 от 09.12.2024 г., постановено по гр. дело № 27262/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя – ищец срещу „Метрон“ ООД първоначален осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.05.2017 г. до 01.04.2022 г. на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, представляващ паркомясто № 13, секция 1 на кота – 2,60, с административен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Стоян Коледаров“ № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е уважен предявеният от „Метрон“ ООД срещу жалбоподателя – ответник насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 138 лв., представляваща незаплатена част от продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1482, том 8, рег. № 11691, нот. дело № 1132/13.12.2010 г. на нотариус Татяна Братанова с рег. № 283 на НК съгласно фактура № 240/15.10.2010 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради констатирано противоречие в мотивите му, без да става ясно 1 придобил ли е ищецът собствеността върху процесния обект или не. Въззивникът поддържа, че не става ясно защо се счита, че същият не е годен обект на правото на собственост, като направата на такъв извод би била в противоречие със събраните в хода на процеса доказателства в тази насока, установяващи, че същият е годен да бъде прехвърлен чрез нотариална сделка. Счита, че се касае за паркомясто, имащо характер на самостоятелен обект, както и, че следва да бъде отчетена неговата специфика, а именно: реална площ от недвижимия имот от 21,21 кв. м., като ведно с тях се прехвърлят 0,6582 % идеални части, равняващи се на 1,95 кв. м. от общите части на сградата, заедно с 2,0656 %, равняващи се на 34,60 кв. м. от маневреното хале и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж и 0,2571 %, равняващи се на 4/1634 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** с обща площ от 1 633 кв. м., в който случай то може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка. За приложима се счита разпоредбата на чл. 37, ал.

4 ЗУТ, доколкото паркоместата в сградата се намират в самостоятелен обект в нея – подземен/сутеренен етаж, поради което няма пречка лице, което не е собственик на обект в сградата, да притежава идеална част от самостоятелен обект в нея, какъвто е подземният паркинг, както и такава идеална част да бъде обект на прехвърлителна сделка, считайки, че такава е била и волята на страните в процесния нотариален акт. Доколкото подземното паркомясто представлява идеална част от подземния гараж/сутеренен етаж, който е самостоятелен обект в етажната собственост, счита, че то представлява годен предмет на извършената прехвърлителна сделка, поради което същата е породила действието си.

Допълва, че с оглед едностранното и без негово съгласие изменение от ответника на инвестиционния проект, доколкото на мястото на процесното паркомясто № 13 вече са изградени изби с № № 28, 29 и 30, продавачът не е предал владението върху него, лишавайки го по този начин от възможността за ползване на имота, след като е преместил местоположението му. Счита, че при липсата на установено по делото дадено нотариално заверено съгласие от собственика на паркомястото за изменение на инвестиционния проект, извършеното такова не може да му се противопостави и не поражда действие. Оспорва извода на първоинстанционния съд за недоказаност ползването на паркомястото от ответника лично или чрез трети лица в рамките на исковия период, ограничавайки по този начин правата на ищеца, позовавайки се на направено от него признание с отговора на исковата молба, че се е наложило преместването му в съседство, след като то вече е прехвърлено на ищеца. Поддържа, че към настоящия момент собственият му имот е застроен с избени помещения, за което не е дал съгласие, поради което е лишен от възможността да го ползва, с което ответникът се е обогатил за негова сметка, твърдейки, че същият се ползва от трети лица. Счита за недоказано и изпълнението от „Метрон“ ООД на задълженията си по възникналото помежду им продажбено правоотношение, тъй като не е предал владението върху имота. Оспорва редовността на воденото от дружеството счетоводство, както и да е доказан размерът на продажната цена, респ. да е възникнало задължение за заплащане на същата, предвид изводите на първоинстанционния съд, че паркомястото не е годен предмет на сделката. Счита, че продавачът не е изпълнил задължението си да построи и предаде имота, както е сторил по отношение на апартамент № 2

12 и избено помещение № 1 към него, поради което за купувача не е възникнало задължение за заплащане на цената по сделката. Оспорва възприетия от първоинстанционния съд извод относно началния момент на погасителната давност, а именно: 04.12.2009 г. (датата на издаване на разрешението за ползване), считайки, че тя следва да е 31.12.2011 г. (крайният срок за предаване на обектите от страна на продавача). По изложените съображения отправя искане решението да се отмени в обжалваните части и вместо него да се постанови друго, с което предявеният първоначален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да се уважи, а предявеният насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се отхвърли. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „Метрон“ ООД не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание на 11.02.2026 г. чрез пълномощника си адв. Лилова оспорва въззивната жалба и отправя искане първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваните части.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд следи служебно.

Във връзка с неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

По въззивната жалба в частта относно първоначалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

В случая видно е от изложените в обстоятелствената част на първоначалната искова молба фактически твърдения, че ищецът П. К. обосновава исковата си претенция въз основа на твърдението, че на основание договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт № 1482, том 8, рег. № 11691, дело № 1132/13.12.2010 г., сключен с ответника „Метрон“ ООД, е придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (паркомясто № 13, секция 1 на кота - 2,60) с административен адрес: гр.

Велико Търново, ул. „Стоян Коледаров“ № **** находящ се в сграда на етап груб строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 21,21 3 кв. м., заедно с 0,6582 % идеални части, равняващи се на 1,95 кв. м. от общите части на сградата, заедно с 2,0656 %, равняващи се на 34,60 кв. м. от маневреното хале и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, както и 0,2571 %, равняващи се на 4/1634 идеални части от поземления имот с обща площ от 1 633 кв. м., но до изтичане на уговорения краен срок – 31.12.2011 г. продавачът не е изпълнил задължението си за предаване на обекта, лишавайки го по този начин от неговото ползване, поради което същият се е обогатил неоснователно за негова сметка и дължи да му възстанови средния пазарен наем за ползването, с чиято стойност съизмерява обедняването си.

Ето защо, предвид така изложените обстоятелства, очертаващи основанието на тази искова претенция, тя следва да се подведе по правната норма на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като в основата на същата е един от основните принципи на действащото обективно гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване. Правото да се претендира равностойността на обедняването по този ред възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл.

59, ал. 2 ЗЗД. Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика. По тези въпроси е налице задължителна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г. и ППВС № 6/1974 г., с която е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД намира приложение в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В редица свои решения ВКС също приема, че когато собственик на недвижим имот претендира обезщетение за ползването му от страна на ответника без противопоставимо му основание, то правната квалификация на предявения иск е по чл. чл. 59 ЗЗД - в този смисъл е Решение № 19/01.02.2008 г. по гр. д. № 632/2007 г., ВКС, III г. о., Решение № 156/07.11.2018 г. по гр. д.

№ 1223/2018 г., ВКС, III г. о.

Следователно, при съобразяване с горните особености на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД като форма на извъндоговорен източник на облигационно отношение, възникването в полза на ищеца по първоначалния иск на процесното вземане е обусловено от установяване от негова страна при условията на пълно и главно доказване на следните факти: да е собственик на процесния обект – паркомясто № 13; обогатяване на ответника чрез неговото ползване/упражняване на фактическа власт през процесния период без правно основание за това; обедняване на ищеца, вследствие на лишаването му от ползване на обекта, изразяващо се в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването му под наем; обогатяване на ответника, изразяващо се в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период; наличието на връзка между обогатяването и обедняването и размера на обезщетението.

В случая установява се по делото въз основа на съставения нотариален акт № 1482, том 8, рег. № 11691, нот. дело № 1132/13.12.2010 г., че между страните е сключен договор за 4 покупко-продажба, по силата на който продавачът „Метрон“ ООД прехвърля на купувача П.

П. К. собствеността върху собствените на дружеството недвижими имоти, намиращи се в гр.